Решение № 4925 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4925 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ****** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110139713 по описа за 2025 година Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.

Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ******** с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ****, общ. ****,*** представлявано от *********, чрез адв. Д. И. Г. от АК *****, със съдебен адрес гр. *****, *****, твърди в исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми, като се претендира и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание исковете се поддържат, моли да бъде постановено неприсъствено решение по отношение на втория ответник, претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответника **** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление****, представлявано от управителя М. Д. А. с ЕГН **********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, моли същите да 1 бъдат отхвърлени с окончателния акт по делото.

Ответницата М. Д. А. с ЕГН **********, от ******, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на исковата молба, не е представила доказателства по делото, не е поискала разглеждане в негово отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

А. По отношение на производството по чл. 193 от ГПК:

В отговора на исковата молба, подаден от страна на ответника ****, е налице оспорване на писмените доказателства, представени с исковата молба по т. 1 до т. 4 . Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, поради което оспорването е предявено своевременно. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.02.2026 г. съдът, на осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК е отправил запитване до ищеца дали ще се ползва от представените документи, на което ищеца е отговорил утвърдително, поради което и с протоколно определение от същата дата е открито производство по чл. 193 от ГПК. В рамките на това производство съдът е извършил констатация, като е установено, че посочените Договор за СМР, Тристранно споразумение, протокол за приемане на извършените дейности и проформа фактура отговарят на копията, които са представени по делото, оригиналите са върнати на процесуалния представител на ищцовата страна и доколкото съгласно чл.

193, ал. 2 от ГПК съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него, то съдът счита, че горната констатация, която беше извършена по представените документи, е изпълнила функцията на чл. 193, ал. 2 от ГПК . С оглед на горното, съдът счита, че следва оспорването на Договор за СМР от 26.08.2024 г., Споразумение за погасяване на задължения от 04.04.2025 г. , Акт обр. 19 от 09.04.2025 г. и Проформа фактура **** от 10.04.2025 г. да бъде признато за недоказано.

Б. По отношение на исковете против ответника ****:

По делото като доказателства са приети и приложени Договор за СМР от 26.08.2024 г., Споразумение за погасяване на задължения от 04.04.2025 г. , 2

Акт обр. 19 от 09.04.2025 г., Проформа фактура **** от 10.04.2025 г. и Определение рег.№ 1518/20.06.2025 г. по ч .г.д. № 1646 по описа за 2025 г. на КРС. От същите се установява, че на 04.04.2025 г. между ищеца ******** с ЕИК ******* в качеството му на нов изпълнител, ****, ЕИК **** /с тогавашно наименование „**** в качеството му на изпълнител и ****** в качеството и на възложител е изготвено и подписано споразумение за уреждане на отношения във връзка с изпълнение на договор за СМР от 26.08.2024 г. По силата на това споразумение ******** се е задължил в срок до 11.04.2025 г. да довърши вместо **** договорените с горепосоченият договор СМР на обекта на възложителя на стойност 9 269 лева без ДДС.

Ответника **** /с настоящо наименование ****/, тъй като е получил цялото възнаграждение по договора авансово от възложителя, се е задължи да заплати на ******** сумата в размер на 9 269 лева без ДДС в срок до 30.05.2025 г. Управителя на **** М. Д. А. се е задължила лично като солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД да отговаря за задължението на ****. В изпълнение на задълженията си по споразумението ******** изпълни в срок и без недостатъци необходимите СМР, за което между него и Възложителя ****** е подписан акт обр. 19 от 09.04.2025 г. На 10.04.2025 г. ищеца ******** издал проформа фактура за сумата от 9 269 лева без ДДС /11 122, 80 лева с ДДС/ с отразен срок за плащане, заложен в споразумението – 30.05.2025 г. От страна на **** не е изпълнено поетото задължение за заплащане на горепосочената сума, поради което ищеца на 20.06.2025 г. се снабдил от Районен съд **** с обезпечителна заповед против **** за обезпечаване на бъдещ иск с цена на иска общо от 11 122, 80 лева. С оглед всичко по-горе изброено, съдът счита иска за основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

В. По отношение на исковете против ответника М. Д. А.:

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.02.2026 г. процесуалния представител на ищеца адв. Г. е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли 3 иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.

С оглед на този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите възлизат общо на сумата в размер на 2 744, 91 лева, от които 444, 91 лева платена държавна такса и 2 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото дело и обезпечителното производство, като предвид приемането на нова национална валута, сумата следва да се присъди в евро, а именно 1 403, 45 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА оспорването по чл. 193, ал. 1 от ГПК на Договор за СМР от 26.08.2024 г., Споразумение за погасяване на задължения от 04.04.2025 г. , Акт обр. 19 от 09.04.2025 г. и Проформа фактура **** от 10.04.2025 г. за НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя М. Д. А. с ЕГН **********, и М. Д.

А. с ЕГН **********, от ****, да заплатят солидарно на ******** с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **** общ. ****, *** представлявано от *********, сумата в размер на 5 687 /пет хиляди шестстотин осемдесет и седем/ евро, явяваща се равностойността на сумата в размер на 11 122, 80 лева, представляваща главница – дължима и неплатена на падежа сума по споразумение за погасяване на задължения от 04.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1 403, 45 евро /хиляда четиристотин и три евро и четиридесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 2 744, 91 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 444, 91 лева платена държавна такса и 2 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото дело и обезпечителното производство.

4

Решението в частта, имаща характер на определение по чл. 193 от ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и ответника **** с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Решението в частта, имаща характер на такова по реда на чл. 235 от ГПК, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на ищеца и ответника **** с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Решението в частта, имаща характер на такова по реда на чл. 238 и сл. от ГПК – неприсъствено решение по отношение на ответника М. Д. А., не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5