Определение № 427 от 02.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600482 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 450, ал. 3 НПК и се развива по реда на Глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. М., защитник на осъдения А. Д. И., против определението № 819/28.09.2023 г., постановено по ч.н.д. № 747/2023 г. по описа на СтОС, с което е отхвърлена молбата му за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от тридесет години.

В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за замяна се уважи. Аргументира се виждане, че досегашният пенитенциарен престой на А. И. сочи положителна промяна и успешно изпълнение плана на присъдата, поради което може да се очаква, че замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода не би препятствала постигане целите на наказанието.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество, е основателна.

Няма спор по делото относно наличието на визираната в чл. 38а НК формална предпоставка за претендираната замяна: осъденият на доживотен затвор фактически е изтърпял 20 години в затвор (по-точно 26г. и 11 м.).

Окръжният съд не е бил прав да приеме, че не са налице оценъчните предпоставки.

В атакуваното определение добросъвестно е пресъздадено съдържанието на приложените по делото становища и доклади на началника и психолога на затвора гр.*, зам.началника на РНОД и инспектора „Социални дейности и възпитателна работа“, които са наблюдавали, анализирали и контролирали дългогодшния престой на осъдения И. и които едонодушно изразяват положително мнение за замяна на 1 доживотния затвор с лишаване от свобода за 30 години. Коректен е и изводът, че изнасят съвкупност от положителни данни, които очертават постепенно настъпила промяна в нагласите, риска от рецидив и отношението на осъдения към деянието.

СтОС е изпълнил коректно своето задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина относно въпросната промяна и нейната степен, като е назначил психолого-психиатрична експертиза.

Експертизата е анализирала от гледна точка на своите специални знания споменатите становища на натоварените с наблюдение и преценка поведението на И. затворнически служители и документите от затворническото досие. За изпълнение на поставената задача е извършила експлоративно оценъчно интервю на подекспертния и го е подложила на социално-психологичен тест на Гисен за изследване на личността и поведенческите модели, самооценъчен тест за социална адаптация, тест на Бъс-Дюрки за диагностика на вражбедност, агресия и гняв, проследила е попълването на КПВ (кратък психологичен въпросник) и е наблюдавала поведението и реакциите (вербални, двигателни и мимически). Констатирала е ниски стойности по скалата на лъжата, свидетелстващи за искреност на отговорите.

Откроила е следните етапи на личностова динамика:

Към периода 1996г.

Тогава е била налице личностова дисхармония с черти на емоционално-волева неустойчивост, нисък праг на фрустрация и бърза реакция на нападение и насилие, липса на чувство на вина, незрялост на афективно-поведенческата система, незачитане на социалните изисквания и норми.

За периода на продължителното изтърпяване на наказанието Според вещите лица през този период е извършвана отлична корекционновъзпитателна работа с И., като са прилагани групови и индивидуални психологически въздействия и тренинг, вследствие на които постепенно е настъпила позитивна промяна в личностовата структура на осъдения. Стигнало се е до преосмисляне на собственото импулсивно и социално неприемливо поведение, до изграждане на самокритичност и самоконтрол при задоволяване на желанията и потребностите и емоционално-волева устойчивост, пълноценно общуване с околните, вкл. съпричастност и разбиране, отстояване на интересите по социално приемлив начин.

През изминалите десетилетия И. се е превърнал в неконфликтна личност, която се е интегрирала добре в средата от равнопоставени. Започнал е да използва ефективно своя личностов потенциал – продължил е образованието си, започнал е да чете книги, редовно е посещавал религиозни занимания, което е повишило самооценката му и го е подтикнало към продължаване на себеутвърждаването. Като цяло поведението му е било насочено към приемане и спазване на социалните изисквания.

Към настоящия момент

Според вещите лица понастоящем И. има социално адаптивно поведение и функционира хармонично в ежедневни ситуации. Афектно-поведенческата му система вече е зряла и стабилна, а ценностно-смисловите нива на личността са адекватни на морално-етичните правила и норми. Той има потенциал за изграждане на стратегии за справяне и в неструктурирани социални ситуации, тъй като въпреки продължителната изолация не е настъпил личностов регрес, напротив – личностовата му структура е съхранена, има добри интелектуални възможности, забележителна информираност за обществения живот извън затвора и планове за собственото си битуване на свобода.

2

Заключено е, че съобразно структурата на личността и настройката на афективно-поведенческата система осъденият е осъществил значима самокритична преоценка на своето асоциално поведение в миналото, пренастройване на ценностната си система и е развил умение за контрол върху гнева, поради което рискът от агресивно и социално неприемливо поведение е приет за нисък. При устните разяснения в с.з. на проверяваната инстанция експертите са подчертали, че използваните методики за анализ се различават от прилаганите в затвора, така че не могат да се ангажират (както пенитенциарните инспектори) с цифров израз на въпросния риск, но застават зад позицията за „съвсем малка вероятност да бъде осъществено някакво бъдещо агресивно поведение“. В.л. д-р Д. е наблегнала на ситуации на провокация от страна на други лишени от свобода, на които И. не е реагирал с агресия или друга деструктивна реакция, и на целенасочената провокация с въпроси от нейна страна, на която констатирала, че той не се поддал, напротив – успял е да запази контрол над причинения му афект. Двамата експерти са отбелязали също, че И. е в напреднала възраст, която се характеризира с естествено смекчаване на афекта (индивидът вече не е толкова невъздържан и импулсивен), а освен това при изследваното лице се наблюдавала физическа слабост поради заболявания, също способстваща за спадане на афекта.

СтОС е обявил, че намира СППЕ за компетентно изготвена и не се съмнява в правилността на изводите й, обаче е отказал да зачете горните проследяващи динамиката в развитието на личността на И. заключения. Изразил е мнение, че писмено изложената констатация на вещите лица за социално желателен характер на част от дадените от И. отговори в използваните въпросници конфронтира извода за нисък риск от социално неприемливо поведение. Неговото мнение заобикаля устните разяснения на експертите, че коментираният характер на част от отговорите е естествен резултат от защитните механизми на личността, а също споменатата експертната преценка по скалата на „лъжата“. Така СтОС е оформил извод, че И. омаловажавал своята отговорност, като „формално“ заявявал вина и разкаяние. Това очевидно е произволен извод, доколкото не се базира на точния смисъл на експертното изследване, назначено именно защото не е разполагал със специални знания за оценяване на автентичността на разкаянието и преживяването на вина.

Впрочем първостепенният съд е изискал от експертите подробни разяснения по коментираната констатация за социално желателен отговор на част от въпросите и не е обяснил защо, в последна сметка, не е приел направеното от тях уточнение – И. проявявал нормално защитно поведение по отношение оценката на престъпния мотив, което не е в противоречие с констатираните критично отношение и съжаление за грабежа и убийството. В докладите на инспектора СДВР наблюдаваните самооправдателни нагласи на И. също са определени като „защитни“ и „логични“. ПАС държи да отбележи още, че вещите лица са наблегнали на съвместимостта между обсъждания нормален защитен психологически механизъм на личността на И. и отношението му към извършеното деяние, доколкото защитната реакция касае въпроса защо е влязъл в престъпната ситуация, не и самата ситуация. Той не оправдава своето поведение, напротив – към днешна дата го преценя като абсолютно недопустимо.

Вярно е, че в доклада на инспектора СДВР от 21.06.23г. е посочено, че не бил преодолян дефицитът в проблемната зона „отношение към правоонарушението“, но този извод следва да се интерпретира в аспекта на горното експертно пояснение за съвместимост между нормалния защитен механизъм на личността и отрицателното отношение на осъдения към престъплението.

3

Не се споделя и виждането на първата инстанция, че изводът на експертите относно осъзнаване нередността на стореното не бил категоричен. Извършените подробни разпити на авторите на СППЕ д-р Д. и на психолога Б. са целели проверка на степента на категоричност на обсъждания извод и след техните устни изложения не е останало никакво съмнение в категоричността му.

Завършващо серията неприемливи междинни изводи, крайното съдебно съждение, че И. не поемал „пълната отговорност“ и не осъзнавал „в дълбочина“ факторите, които са го довели до престъплението, звучи неубедително.

Въз основа на изброените сведения и експертни преценки за резултатността от корекционната работа с И. ПАС достигна до обратния извод.

Заедно с това счита за необходимо да вметне, че отказът за замяна на доживотния затвор на практика би означавал отнемане на всякакъв шанс за завръщане в обществото. Защото И. няма какво още да направи, за да докаже, че притежава капацитета да доизгради положителния облик своята личност. От обжалваното решение излиза, че изведеното в практиката на ЕСПЧ изискване за предоставяне на надежда за възвръщане на живота на свобода се оказва дефинитивно непостижимо, когато наказанието доживотен затвор е наложено за грабеж, придружен с убийство.

По тези съображения съдът в настоящия състав прие, че обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и да бъде уважено искането за замяна на наказанието на А. Д. И. доживотен затвор с лишаване от свобода за фиксирания в чл. 38а, ал. 3 НК срок – тридесет години.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението № 819/28.09.2023г., постановено по ч.н.д. № 474/2023 г. по описа на СтОС, с което е отхвърлена молбата А. Д. И., с ЕГН: ********** за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от тридесет години и вместо това ЗАМЕНЯ наложеното му с влязлото в сила на 29.03.2001г. решение № 108/30.10.00г. на Апелативен съд-Пловдив (с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 35/98г. по описа на ОС-Хасково) наказание доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4