Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1202 от 12.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 365/2026
Вид
Определение № 1202
Подписан
12.08.2026
Състав
Диана Кирилова Мицканова-Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93 , т.7 · Наказателен кодекс
  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 56, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.61, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Мицканова-Лазарова

Съдебни

ДЕСИСЛАВА ЕМ. ВАСИЛЕВА заседатЕ.:

СВЕТЛАНА П. АТАНАСОВА при участието на секретаря Силвия М. Фотева в присъствието на прокурора Христина Д. Дамянова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Наказателно дело от общ характер № 20262100200365 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 270 от НПК и е образувано по повод депозирана молба на адв.Ели Димова от БАК, защитник на Я. М. Б. подсъдим по НОХД № 365/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, за изменение на мярката му за неотклонение домашен арест в по-лека, а именно – гаранция в пари или подписка.

Основният аргумент, който се изтъква в процесуалния документ, дал повод за сезиране на съда, е, че продължителността на упражняваната държавна принуда спрямо подсъдимия е непропорционална, доколкото не съществувала опасност той да се укрие или да пречи на нормалния ход на процеса, както и не съществувала опасност да извърши престъпление.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли искането му за изменение на мярката за неотклонение да бъде уважено. Отново изтъква, че продължителността на взетата мярка е прекормерна, като твърди, че от момента на образуване на досъдебното производство да вземане на мярката за неотклонение обвиняемият, макар и не в това качество, винаги се е отзовавал на призовки от разследващите органи и е демонстрирал добро процесуално поведение. Изтъква се, че продължителното препятстване на подсъдимия да упражнява трудова дейност се отразява негативно върху семейството му.

Оспорва се да има опасност подсъдимият да влияе върху свидетелите и в 1 частност върху пострадалата, ако е с по-лека мярка за неотклонение, тъй като при негово желание тази възможност би била налична и при сегашната мярка за неотклонение.

В съдебно заседание прокурорът оспорва молбата и моли за нейното оставяне без уважение като неоснователна. Излага аргументи за липса на новонастъпили обстоятелства или за промяна в съществуващите до момента обстоятелства, които да налагат преоценка на необходимостта от продължаване на действието спрямо молителя Б. на взетата мярка за неотклонение и евентуално нейното смекчаване. Сочи, че не са налице доказателства подсъдимият да е трудово ангажиран. Извежда опасност да се влияе върху свидетелите от свидетелските показания на св.И., според които подсъдимият заплашвал дъщеря й и пострадалата.

Подсъдимият Б. в личната си защита моли молбата на защитника му да бъде уважена, като твърди, че при евентуално вземане на мярка за неотклонение по-лека от настоящата не би се отклонил от изпълнението й.

В последната си дума моли мярката му за неотклонение задържане под стража да бъде променена в по-лека.

Съдът, като изслуша становищата на страните, взе предвид наличните по делото доказателства и съобрази закона, намери, че искането е процесуално допустимо доколкото изхожда от лице, имащо качеството на защитник на подсъдим по висящо в съдебната фаза наказателно производство, спрямо което е взета мярка за неотклонение домашен арест, като преценено по същество същото е основателно.

Няма спор, че с внесения на 24.03.2026 г. обвинителен акт на Окръжна прокуратура Бургас спрямо Я. М. Б., настоящ подсъдим по НОХД № 365/2026 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.152, ал.4, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.149, ал.2, т.1, вр. с ал.1 НК. Посочените престъпления представляват тежки умишлени такива по смисъла на чл.93 , т.7 от НК, като за тях е предвидено наказание лишаване от свобода съответно от 10 до 20 години и от 2 до 8 години. В хода на досъдебното производство спрямо обвиняемия тогава Я. Б. била взета мярка за неотклонение домашен арест със средства за електронно наблюдение със съдебен акт от 10.11.2025 г.

При първоначалното вземане на мярката за неотклонение домашен арест са били отчетени характера и тежестта на престъплението и начина на 2 извършването му, за което Я. Б. бил обвинен, данните относно личността и съдебното му минало (неосъждан), както и наличните по делото множество гласни, писмени и веществени доказателства. И към настоящия момент съдът продължава да счита, че по отношение на подсъдимия Я. Б. продължават да е налице обосновано от най-общия преглед на доказателствените източници подозрение за евентуално участие на подсъдимия в осъществяване на престъпленията, за които е обвинен.

Както по-горе бе посочено обвинението е за тежки престъпления, насочени против личността на малолетна пострадала, като и според обвинителния акт деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление, в съвкупност с друго тежко престъпление, като и з а двете е предвидено тежко наказание лишаване от свобода. Тези обстоятелства, сами по себе си, биха обосновали наличието на реалните опасности от укриване или от извършване на престъпление, но те могат да бъдат оборени от другите обстоятелства – чисто съдебно минало, добро процесуално поведение и съдействие, оказвано в производството от страна на подсъдимия. Посочените обстоятелства са съществували и след образуване на съдебното производство.

По време на производството до настоящия момент не са установени обстоятелства, от които да се направи извод, че обвиняемият ще повлияе върху показанията на свидетЕ.те – след преглед на разпита на свидетелката И. от 08.05.2026 г. (посочен от прокуратурата като доказателство) се установява, че заплахите за които тя свидетелства се отнасят за времето преди образуване на наказателното производство.

Съдът не се съгласява с възражението на прокурора, че не са настъпили нови обстоятелства, които да обосноват искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение. Видно от текста на закона е, че такова изискване се предполага при повторно отправяне на подобно искане в рамките на съдебното производство, а настоящото е първо по реда си.

Основното обстоятелство, което обосновава нуждата да се уважи молбата на подсъдимия, според настоящия съдебен състав, е продължителността на взетата мярка за неотклонение на подсъдимия вече Я.

Б., както и показаното добро процесуално поведение от него до настоящия момент на наказателното производство като цяло.

Константната практика на съдилищата в Република България, съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал.3 от НПК, а също и тази на ЕСПЧ, е 3 наложила разбирането, че при преценката, налице ли са конкретни факти, оправдаващи обществения интерес от предварително задържане на конкретното обвиняемо лице, въпреки презумпцията му за невиновност, съдилищата следва да отчитат не само тежестта на разследваното престъпление и обществената му опасност, но трябва да обърнат внимание и на характеристиките на обвиняемия, морала му, наличието на евентуални конкретни факти за утвърдени престъпни навици - да направят предварителна оценка за обществената опасност на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав намира, че обществената опасност на обвиняемия Б. е в редуцирана степен спрямо момента на вземане на първоначалната мярка за неотклонение задържане под стража. Интензитетът й е намалял, съдебното производство клони към финалния си стадий и продължаващото упражняване на съществуващата процесуална принуда спрямо обвиняемия не би било оправдано с оглед цЕ.те на мерките по чл.57 НПК.

В решенията на ЕСПЧ - Бузаджи срещу Република Молдова от 05.07.2016 г., Вачев срещу България от 08.07.2004 г., Манчини срещу Италия от 02.08.2001 г. и др. се посочва, че домашният арест е мярка, която е изключително сходна до задържането под стража. В решението на същия съд по делото Жеребин срещу Русия от 09.03.2016 г . се посочва: „… съдебните решения, с които се разрешава задържането на жалбоподателя, не посочват защо тази опасност не може да бъде неутрализирана с други средства“ – тоест задължение на съда е да се прецени възможно най-минимално въздействие върху личностната сфера на обвиняемия, като разбира се се съпостави с нуждите за осъщестявване критериите, заложени в чл.57НПК.

В тази насока предлаганата от подсъдимия и неговия защитник алтернатива – подписка или гаранция в пари, по мнението на съдебния състав, може да обезпечи посочената в чл.57 от НПК цел на подсъдимия да се попречи да извърши престъпление или да се укрие, доколкото следващите от тези мерки за неотклонение ограничения на практика изключват в голяма степен тази опасност.

Предвид изложеното, решението на съда е да уважи молбата на подсъдимия Я. Б., като измени взетата мярка за неотклонение домашен арест със средства за електронно наблюдение в мярка за неотклонение гаранция в пари, в размер на 1000 евро.

4

По изложените съображения на основание чл.270, ал.2, вр. с ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕ.:

ИЗМЕНЯ взетата спрямо подсъдимия Я. М. Б. с ЕГН**********, подсъдим по НОХД № 365/2026 г. по описа на ОС-Бургас, мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ в ГАРАНЦИЯ В ПАРИ, в размер на 1000 (хиляда) евро.

МЯРКАТА се счита изменена след внасяне на определената гаранция в пари, като на основание чл.61, ал.6 НПК, едва тогава подсъдимият следва да бъде освободен от изпълнение на мярката за неотклонение домашен арест.

Препис от определението да се изпрати след влизането му в сила на ОС“ИН“ - Бургас за сведение и изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред АСБургас по реда на глава XXII от НПК.

Председател: _______________________

ЗаседатЕ.:

1. _______________________

2. _______________________

5