Решение № 139 от 18.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско дело № 20215001000514 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД е обжалвано Решение № 260030 от 15.03.2021 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 118/2019 г., в частите му, с които това дружество е било осъдено: да заплати „на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г. М.

Г . сумата от 53 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.04.2018 г. на АМ Т. км 195, ведно със законната лихва на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 3 КЗ върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното й изплащане; да заплати на Г. М. Г. сумата от 127 лева, представляваща „направени в настоящото производство разноски“;

1 да заплати на адв. АТ. В. Г. „сумата от 2 120 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА;

- да заплати „в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 2 120 лева“.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Единственият понастоящем спорен въпрос по делото е, за размера на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение, в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Според жалбоподателя „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, платената преди процеса сума от 27 000 лева е била достатъчна.

Заключението по назначената в процеса медицинска експертиза на вещото лице д-р Х.Е. (л. 188 и сл.) е установило, че като пряко следствие на катастрофата със застрахования при ответника автомобил, са следните причинени на ищеца увреждания:

Контузия на главата – хематом и чуждо тяло (парче стъкло) под кожата в теменната област; сътресение на мозъка без загуба на съзнанието;

-

Радикулопатия на ниво първи сакрален прешлен на гръбнака;

-

Компресионно счупване на телата на 8 и 11 гръдни прешлени.

Контузията на главата е била свързана с понасяне на болки и страдания, а срокът за възстановяване от нея е бил около 20 дни. Уврежданията на гръбнака обаче, са причинили трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на снагата, което основно се е дължало на счупването на двата гръдни прешлена. Според д-р Е., травмата е била съпроводена с болки и страдания от развилата се радикулопатия – увреда на коренчетата на гръбначно мозъчните нерви, като срокът за възстановяване от тази травма, при това хипотетично и то при нормално протекъл оздравителен процес, би трябвало да е 7 – 8 месеца за нефизически труд и 8 – 12 месеца за физически 2 труд, като лечението на счупването на прешлените се състои в „принудително обездвижване и провеждане на рехабилитационни процедури“.

Експертизата е била категорична, че когато ищецът (тогава на 67 години) е претърпял причинените му при катастрофата травми, той вече е страдал от:

-

Артериална хипертония;

-

Хипертонично сърце;

-

Хронична сърдечна болест ІІІ клиничен стадий;

-

Дислипидемия (нарушена мастна обмяна);

-

Мозъчносъдова болест като проява на генерализирана атеросклероза и склероза на мозъчните артерии;

-

Неинсолинозависим захарен диабет с неврологични и съдови усложнения.

За да направи това свое заключение, д-р Е. е взел предвид и факта, че само три месеца след получените при катастрофата увреждания, Г. е претърпял мозъчен инсулт, а след него още един, а те не е можело да бъдат резултат на друго, освен на недиагностицирани дотогава хронични и свързани с вече съществуващия диабет неврологични и съдови усложнения, вж. и подробните обяснения на вещото лице д-р Е., дадени в съдебното заседание от 15.06.2020 г. (л. 209 и сл.).

В този смисъл е и заключението на невролога д-р З.В. (л. 294 и сл.), вж. и разясненията на д-р В., дадени в съдебното заседание от 15.02.2021 г. (л. 324 и сл.).

Разпитаният в съдебното заседание от 17.02.2020 г. (л. 182 и сл.) свидетел С.К.И. е установил, колко тежко е протекло възстановяването на Г. след катастрофата, впечатленията му са били, че той „вече не беше същия 3 човек“, без чужда помощ не можел да прави нищо, а сега, след инсултите, вече изобщо не може да се грижи за себе си.

При тези събрани в процеса доказателства, размерът на паричното обезщетение от 80 000 лева, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, е бил определен по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съдът съответно е приспаднал вече платената сума от 27 000 лева, затова е присъдил разликата от 53 000 лева.

В случая не става въпрос за обезщетяване на вреди, които не са очевиден резултат и/или не са в пряка причинна връзка с конкретните увреждания, които Г.Г. е получил при катастрофата от 06.04. 2018 г., а за обезщетяване на вреди, нанесени на един вече болен човек. Не е възможно, уврежданията да се разглеждат и преценяват сами по себе си, изолирано от здравословното състояние на увредения: хората са различни, затова тежестта на уврежданията винаги е не само конкретна, но и относително различна.

Заключението е, че в обжалваната му част решението на Хасковския окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на съда.

Пред настоящата инстанция ответникът по жалбата Г.Г. е защитавал материален интерес в размер на сумата 53 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 2 120 лева. Защитил е материален интерес в размер на сумата 53 000 лева.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , жалбоподателят „Д.З.И.

- О.з.“ ЕАД дължи на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на сумата 2 544 лева с включен ДДС.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260030 от 15.03.2021 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 118/2019 г., в частите му, с които дружеството „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., е било осъдено:

- да заплати „на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г. М.

Г., ЕГН **********, сумата 53 000 (петдесет и три хиляди) лева, представляваща „обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.04.2018 г. на АМ Т. км 195“, ведно със законната лихва на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 3 КЗ върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното й изплащане; да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, сумата 127 (сто двадесет и седем) лева, представляваща „направени в настоящото производство разноски“; да заплати на адвокат АТ. В. Г. сумата 2 120 (две хиляди сто и двадесет) лева „адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА“;

- да заплати „в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 2 120 (две хиляди сто и двадесет) лева“.

В останалата му част Решение № 260030 от 15.03.2021 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 118/2019 г. – като необжалвано – е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, ЕИК ...., за процесуалното представителство на Г. М. Г., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 544 (две хиляди петстотин четиридесет и четири) лева с включен ДДС.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________