Решение № 202 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 141/2025
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 07.05.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Плевен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С. ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. Г.
Христо Ст. Томов при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20254400500141 по описа за 2025 година
С решение № 1553/15.11.2024 г. по гр.д.№ 20234430101216 по описа за 2023 година на ПлРС е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Обединена Българска Банка АД (като правоприемник на Сибанк ЕАД) със седалище гр.София по искът, предявен срещу С. Д. Г., М. Д. П., М. П. П. и П. Р. Р. Договор за Покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том 1, peг. № 263 дело № 6/2019 г. на нотариус С. П., peг. № *** на НК, с район на действие ПлРС, с който на дата 18.01.2019 г. ответникът С. Д. Г. е продал на втория ответник М. Д. П. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на гр.Плевен, община Плевен, област Плевен, а именно: 1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ ***, на втория етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***.101.9.8, съгласно КК, одобрена със заповед № РД-1871/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, (стар идентификатор: няма), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, който апартамент се състои от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна, със застроена площ от 71.00 кв.м., при съседи по кадастрална карта, одобрена 1 със заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК: на същия етаж - обект с идентификатор № ***.101.9.6, под обекта - обекти с идентификатори: № ***.101.9.2, № ***.101.9.4, над обекта - обект с идентификатор № ***.101.9.13, ведно с прилежащите към апартамента 1/2 ид.ч. от маза в източната част на мазите, при съседи: изток - двор, запад коридор, север - маза на Л. А., юг - маза на Й. И., 1/2 ид. ч. от таван в източната част на таваните, при съседи: изток - двор, запад коридор, север - таван на Л. А., юг - таван на Й. И., заедно с 1/2 от 1/14 ид.ч. от общите части на сградата, обозначена на кадастралната схема с №9 и 1/2 от 1/14 ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор № ***.101 по кадастралния план на гр. Плевен.Обявен е за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Обединена Българска Банка АД (като правоприемник на Сибанк ЕАД) със седалище гр.София 1463 по искът предявен срещу С. Д. Г., М. Д. П., М. П. П. и П. Р. Р. Договор за Покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том IV, peг. № 7824 дело № 524/2021 г. на нотариус С. П., peг. № *** на НК, с район на действие ПлРС, с който ответниците М. Д. П. и съпругът й М. П. на дата 27.10.2021 г. са продали на ответника П. Р. Р., следния свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, а именно: ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ от АПАРТАМЕНТ ***, на втория етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***.101.9.8, съгласно КК, одобрена със заповед № РД-18 71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, (стар идентификатор: няма), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, който апартамент се състои от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна, със застроена площ от 71.00 кв.м., при съседи по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК: на същия етаж - обект с идентификатор № ***.101.9.6, под обекта - обекти с идентификатори: № ***.101.9.2, № ***.101.9.4, над обекта обект с идентификатор № ***.101.9.13, ведно с прилежащите към апартамента ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ от маза в източната част на мазите, при съседи: изток - двор, запад коридор, север - маза на Л. А., юг - маза на Й. И., таван в източната част на таваните, при съседи: изток - двор, запад - коридор, север - таван на Л. А., юг - таван на Й. И., заедно с ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ от 1/14 ид.ч. от общите части на сградата, обозначена на кадастралната схема с №9 и 2
½ ИДЕАЛНА ЧАСТ от 1/14 ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор № ***.101 по кадастралния план на гр. Плевен за цена в размер на 35 000 лв., платена изцяло по банкова сметка на продавача.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Д. Г., М. Д. П., М. П. П. и П. Р. Р. да платят на Обединена Българска Банка АД със седалище гр.София сумата от 1 910.75 лв. направени по делото разноски.
Депозирана е въззивна жалба от С. Д. Г., чрез назначения му особен представител, срещу решение № 1553/15.11.2024 г. по гр.д.№ 1216/2023 г. по описа на ПлРС.Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушаване на изискването за мотивираност, т.е. липсват мотиви относно изясняване на въпроса за увреждане на кредитора.Прави се искане да се отмени решението на ПлРС като неправилно и необосновано и след като се вземат впредвид наведените твърдения да се произнесе по съществото на спора.
Депозирана е въззивна жалба от М. Д. П. срещу решение № 1553/15.11.2024 г. по гр.д.№ 1216/2023 г. по описа на ПлРС.Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Прави се искане да се отмени решение № 1553/15.11.2024 г. по гр.д.№ 1216/2023 г. по описа на ПлРС изцяло и да се постанови ново такова, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемите страни П. Р. Р. и М. П. П., редовно призовани, не изразяват становище във въззивното производство.
За въззиваемата страна ОББ АД със седалище гр.София, редовно призована, представител не изразява становище в хода на въззивното производство.
Въззивните жалби са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, в която е обявен за 3 относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на банката договора за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот от 18.01.2019 г. относно ½ ид.ч от процесния имот.
Във въззивната жалба на С. Г. е посочено, че е останал неизяснен въпросът дали получената цена от извършената публична продан по ИД № 678/2019 г. е била достатъчна за погасяване на задължението или не.
От приложения договор за ипотечен кредит от 10.04.2007 г. се установява, че банката е отпуснала на С. Г. кредит в размер на 200 000 евро със срок на издължаване 240 месеца за покупка на недвижими имоти - 1/2 дворно място, представляващо по 1/ 2 от УПИ №ХIV, XV и XVI със следната площ: първото с площ от 5 988.80 кв.м.; второто с площ от 454.29 кв.м. и третото с площ от 470.54 кв.м., трите имота, находящи се в кв.318 по плана на гр.Каварна, като за обезпечаване на кредита банката вписва в своя полза законна ипотека върху дворно място, представляващо от УПИ № ХIV, XV и XVI със следната площ: УПИ ХIV, цялото с площ от 5 988.80 кв.м.; УПИ XV, цялото с площ от 454.29 кв.м. и УПИ XVI, цялото с площ 470.54 кв.м., трите имота, находящи се кв.318 по плана на гр.Каварна, както се сочи във въззивната жалба.
От приложената справка от 05.03.2025 г. по изп.д.№ 678/2019 г. се установява, че задължението на въззивника по изпълнителното дело е в посочения размер, т.е. налице е такова задължение.
Във втората жалба, депозирана от М. П., на първо място се сочи, че първоинстанционният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, тъй като неправилно е преценил и обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно.По отношение на първата сделка, с която въззивникът С. Г. е прехвърлил своята ½ ид.ч. от процесния имот на М. П. първоинстанционният съд неправилно е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД и са налице неговите 4 факултативни елементи, тъй като в процесния случай липсва последният - знание за увреждането.
От приложения нотариален акт за покупко-продажба от 18.01.2019 г. е видно, че С. Г. е продал на М. П. 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот апартамент ***, на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.Плевен, 4 ул.***, заедно с ½ идеална част от маза в източната част на мазите, ½ ид.ч. от таван в източната част на таваните, 1/ 2 ид.ч. от 1/14 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж за сумата от 17 300 лв., от която сума е изплатена на продавача сумата от 9 000 лв., а останалата ще се изплати до 30.12.2020 г. на равни месечни вноски, а данъчната оценка на 1/ 2 ид.ч. от имота е 17 273.50 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба от 27.10.2021 г. М. П. и М. П. са продали на П. Р. процесния недвижим имот за сумата от 35 000 лв., като данъчната оценка на имота е 34 547 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от ОББ АД със седалище гр.София против С. Г. и М. П. да бъде обявена за относително недействителна по отношение на банката сделката, с която длъжникът С. Г. е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на М. П. процесната ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот, по искова молба, депозирана на 02.09.2021 г., вписана на 21.01.2022 г.
Постъпила е ДИМ от банката, в която е посочено, че на 20.10.2021 г. и съответно на 25.10.2021 г. ответниците по предявения иск С. Г. и М. П. са получили препис от ИМ, а на 27.10.2021 г. М. П. се е разпоредила с процесния недвижим имот в полза на П. Р. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за сумата от 35 000 лв., като данъчната оценка на същия е в размер на 34 547 лв.
Производството по гр.д.№ 1883/2024 г. по описа на ПлРС, образувано по искова молба от банката против С. Г., М. П., М. П. и П. Р., вписана на 13.05.2024 г., е прекратено, като материалите по делото са изпратени за прилагане по делото на първоинстанционния съд, постановил обжалваното в настоящето производство решение, в която е направено искане да бъдат обявени за относително недействителни спрямо нея на двата договора за покупко-продажба на 1/ 2 идеална част от процесния имот - на този от 18.01.2019 г., с която С. Г. е продал на М. П. своята ½ ид.ч. от процесния имот и на този от 27.10.2021 г. относно ½ ид.ч. от процесния имот, която е продадена на П. Р. от М. П. и М. П..
В т.3 на Тълкувателно решение № 2/9.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г., ОСГТК, е прието, че защитата на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с 5 имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат–(могат самостоятелно, и по чл.213 ГПК), за да се разгледат в рамките на едно производство.Това е сторено в процесния случай.
Целената от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото.
На второ място във въззивната жалба се сочи, че по отношение на втората разпоредителна сделка от 27.10.2021 г., с която М. П. и съпругът й М. П. са продали процесното жилище на П. Р., първоинстанционинят съд при пълна липса на преки доказателства е приел, че е налице знание за увреждане на кредитора в купувача Р..
В процесния случай не са налице такива доказателства.
В тежест на кредитора е да установи безспорно знание за увреждането по отношение на втората сделка.Това може да стане и посредством съвкупност от косвени доказателства, от която съвкупност обаче знанието трябва да се установи без всякакво съмнение (определение № 943/5.03.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 2817/2023 г., III г.о.)
На следващо място се сочи във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че прехвърлителната сделка между М. П. и съпругът й М. П., от една страна и П. Р. от друга страна се основава на договор за депозирана сума от 08.10.2021 г.