Решение № 3310 от 05.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5051/2023
- Вид
- Решение № 3310
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 15.11.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3310 гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка И.
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100505051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по 2 бр. въззивни жалби.
С въззивната си жалба ответникът А. А. М., чрез адв. К., обжалва решение № 20043920/22.06.2022г., постановено по гр.дело № 75215/2018 год. по описа на СРС, 85и състав, в частта, в която по исковете на А. Б. Г., Г. Б. А., Б.ка А. Н., Е. Г. Н., С. Г. Н., К. С. А., А. Р. А. и С. Р. А., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на нея е признато за установено, че ищците са собственици по силата на придобивна давност на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на с. Чепинци, одобрена със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-20/18.02.2014г. на началника на СГКК-София, идентичен с имот № 160002 по КВС на землището на с. Чепинци, район Нови Искър – СО, обозначена с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението, с площ на реалната част от 1449 кв.м, която реална част е идентична с обозначената с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението реална част от нива в землището на с. Чепинци, район Нови Искър – СО, м. „Кремички път“, цялата с площ от 4.300 дка и представляваща имот с пл.№ 1140 от кад.л. № Б-8-7-А по неодобрен кад.план на с. Чепинци от 1980г., обозначена по б. АБВГА по скицата на вещото лице-неразделна част от решение от 17.06.1999г. по к.адм.д. № 16/1999г. по описа на СГС, III В-състав, при граници на 1 нивата: стар път за Кремиковци, нова улица, наследници на И.Н.К., наследници на поп И. К., наследници на Т.Д. и наследници на И.П. и Н.П.. Излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по подробно изложени в жалбата съображения. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това въззивният съд да отхвърли предявените искове като недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от името на ищците, чрез адв. С.. Намират въззивната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.
По жалбата е постъпило становище на ответника А. Т. А., чрез адв. М. Д. – особен представител, именовано отговор на въззивна жалба, с което същата излага, че въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
С въззивната си жалба ответникът Г. К. П., чрез адв. К., обжалва решение № 20043920/22.06.2022г., постановено по гр.дело № 75215/2018 год. по описа на СРС, 85и състав, в частта, в която по исковете на А. Б. Г., Г. Б. А., Б.ка А. Н., Е. Г. Н., С. Г. Н., К. С. А., А. Р. А. и С. Р. А., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на него е признато за установено, че ищците са собственици по силата на придобивна давност на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на с. Чепинци, одобрена със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-20/18.02.2014г. на началника на СГКК-София, идентичен с имот № 160002 по КВС на землището на с. Чепинци, район Нови Искър – СО, обозначена с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението, с площ на реалната част от 1449 кв.м, която реална част е идентична с обозначената с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението реална част от нива в землището на с. Чепинци, район Нови Искър – СО, м. „Кремички път“, цялата с площ от 4.300 дка и представляваща имот с пл.№ 1140 от кад.л. № Б-8-7-А по неодобрен кад.план на с. Чепинци от 1980г., обозначена по б. АБВГА по скицата на вещото лице-неразделна част от решение от 17.06.1999г. по к.адм.д. № 16/1999г. по описа на СГС, III В-състав, при граници на нивата: стар път за Кремиковци, нова улица, наследници на И.Н.К., наследници на поп И. К., наследници на Т.Д. и наследници на И.П. и Н.П.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от името на ищците, чрез адв. С.. Намира въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.
2
По жалбата е постъпило становище на ответника А. Т. А., чрез адв. М. Д. – особен представител, именовано отговор на въззивна жалба, с което същата излага, че въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият въззивен състав при извършена проверка по чл. 269 ГПК намира, че са налице основания за обезсилване на обжалвания съдебен акт в обжалваната част поради следното:
В хода на въззивното производство е установено, че на 12.05.2021г., преди приключването на устните състезания пред първата инстанция (на 31.03.2022г.), починала ищецът Б.а А. Н., като неин единствен законен наследник се явява синът й В.
Ц. Т.. На основание чл. 227 ГПК, с определение на въззивния съд от 29.09.2023г., последният е конституиран по делото на мястото на починалия ищец Б.а А. Н..
Със свое определение № 20078280/02.02.2023г. СРС конституирал на мястото на починалия на 20.03.2022г., преди устните състезания пред първата инстанция, ответник А. Г. К., наследникът му по закон С. А. К..
От изложеното следва, че първоинстанционният съд разгледал делото и постановил обжалваното решение при участие на страни, загубили процесуалната си правоспособност преди приключването на устните състезания пред СРС.
В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е висящо. Практиката на ВКС, и по сега действащия, и по отменения ГПК, е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Посоченото разрешение съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнА.не спрямо надлежната странаправоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. В този смисъл Решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. № 997/2021г., III г.о. на ВКС, в което е цитирана изобилна съдебна практика, Решение № 50181 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3885/2021 г., IV г. о. на ВКС и др.
3
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка е процесуално недопустимо. При обжалване пред погорната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от предходната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.
Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на починалия ищец Б.а А. Н., с участието на нейните наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20043920/22.06.2022г., постановено по гр.дело № 75215/2018 год. по описа на СРС, 85-и състав, в частта, в която по исковете на А. Б. Г., Г. Б. А., Б.ка А. Н., Е. Г. Н., С. Г. Н., К. С. А., А. Р. А. и С. Р. А., с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, по отношение на А. А. М. и Г. К. П. е признато за установено, че ищците са собственици по силата на придобивна давност на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на с. Чепинци, одобрена със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-1420/18.02.2014г. на началника на СГКК-София, идентичен с имот № 160002 по КВС на землището на с. Чепинци, район Нови Искър – СО, обозначена с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението, с площ на реалната част от 1449 кв.м, която реална част е идентична с обозначената с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението реална част от нива в землището на с. Чепинци, район Нови Искър – СО, м. „Кремички път“, цялата с площ от 4.300 дка и представляваща имот с пл.№ 1140 от кад.л. № Б-8-7А по неодобрен кад.план на с. Чепинци от 1980г., обозначена по б. АБВГА по скицата на вещото лице-неразделна част от решение от 17.06.1999г. по к.адм.д. № 16/1999г. по описа на СГС, III В-състав, при граници на нивата: стар път за Кремиковци, нова улица, наследници на И.Н.К., наследници на поп И. К., наследници на Т.Д. и наследници на И.П. и Н.П., като недопустимо - постановено по отношение на 4 неправосубектни страни, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд в горната обезсилена част.
В останалата необжалвана част решение № 20043920/22.06.2022г., постановено по гр.дело № 75215/2018 год. по описа на СРС, 85-и състав, е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5