Решение № 31 от 09.01.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1171/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 22.09.2026
- Състав
- МЛАДЕН ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Велико Търново, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20254110101171 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Т. срещу Окръжен съд – Велико Търново, с която се претендира осъждането на ответника за сумата от 2045,17 евро / 4 000.00 лева към момента на предявяването/ – обезщетение за неимуществени вреди поради разглеждане и решаване извън разумния срок на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – Елена по ЧГД № 285/2024 г., приключило по подсъдност по ЧГД № 518/2024 г. на РС-Свищов, в следствие произнасяне на ответника по в.ч.гр.д. № 618/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че по негово заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – Елена е образувано ЧГД № 285/2024 г., а с определение по в.ч.гр.д. № 618/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново въпросното дело е изпратено за разглеждане на Районен съд – Свищов – най-отдалечения съд в съдебния районен, където е образувано ЧГД № 518/2024 г. Заявява, че ответникът е допринесъл за несвоевременното развитие на производството, както и че при разглеждането на делото не е спазена гаранцията пo чл. 6, § 1 от EKЗПЧOC за разглеждане на същото в разумен срок.
Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, излагайки конкретни аргументи в тази насока. Ответникът оспорва допустимостта, редовността и основателността на претенцията, излагайки 1 конкретни аргументи в тази насока.
В допълнително становище ответникът Окръжен съд – Велико Търново претендира присъждането на разноски.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :
Видно от материалите по приложеното в настоящото производство в.ч.гр.д. № 618/2024г. по описа на Окръжен съд — Велико Търново, с предмет произнасяне по реда на чл. 23, ал.3 от ГПК, е образувано на 15.07.2024 г., като крайният съдебен акт е постановен на 22.07.2024 г. или 7 дни след образуването си.
С определението си от горната дата, ответникът е постановил ЧГД № 285/2024 г. на Районен съд – Елена да се разгледа от Районен съд Свищов.
Производството пред Районен съд –Свищов е образувано на 25.07.2024г., а с разпореждане от 29.07.2024г. е оставено без разглеждане, като е определен 3дневен срок за изправяне на нередовностите. Заповедта за изпълнение е издадена на 30.07.2024г., а с решение от 31.07.2024г., е допусната поправка на явна фактическа грешка.
След подадено възражение и дадени указания за предявяване на иск, поради неизпълнение от страна на заявителя с определение на Св.РС, от 02.10.2024г., е обезсилена издадената заповед за изпълнение.
С влязло в сила решение по гр.д. №1137/2024г. на ВТОС, е отхвърлен искът на ищеца К. Т., предявен на осн. чл. 4, вр. чл. 2б от ЗОДОВ, за сумата от 26 000 лева срещу РС-Елена и РС-Свищов, за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, настъпили от разглеждането на заявлението по чл.410 от ГПК, по ЧГД № 285/2024 г. на Районен съд – Елена, в неразумно дълъг срок.
С оглед на установеното се наложиха следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл. 4, вр. чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ.
За основателността на иска ищецът следваше да установи, че е понесъл твърдените от него неимуществени вреди, а именно – да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на производството по соченото от него дело, надхвърляща рамките на обичайно необходимото и представляващо нарушение на правилото на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняването на претендираните неимуществени вреди и техния размер, както и наличието на причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.
Искът е допустим, доколкото ищецът е представил доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.
Настоящият иск е предявен срещу ВТОС, поради което не е налице тъждество на предмета с разрешения спор по гр.д. №1137/2024г. на ВТОС.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
2
В случая, както заповедното производство, така и производството по чл.23, ал.3 от ГПК, свързано с определяне на съда от района на Великотърновския районен съд, който да разгледа делото след отвод на съдиите пред РС-Елена, е протекло в кратки срокове, като е налице законосъобразно определяне на равен по степен съд, който е разгледал заповедното производство. Законът не съдържа изискване за определяне на най-близкия до заявителя съд в съдебния район.
Предвид едностранния характер на производството и извършването на действия в електронна форма от страна на заявителя, съдът не споделя доводите на ищеца, че поради отдалечеността на съдебния район му е била ограничена възможността за участие в производството и се достигнало по тази причина до несвоевременно развитие на производството.
От свидетелските показания събрани в производството не се установи промяна в поведението на ищеца като израз на засегнато чувство за справедливост, безсилие и гняв от действието на съда по конкретното производство.
Ето защо, съдът намира, че не е реализиран фактическият състав пораждащ отговорността на държавата за вреди - нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, вследствие на което са причинени на ищеца неимуществени вреди.
При този изход на производството на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, вр с чл.
78, ал.2 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 50 евро, възнаграждение за процесуалния представител, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Г. Т., ЕГН **********, , от гр.***, ул.***, с правно основание по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Окръжен съд – Велико Търново, с който се претендира осъждането на ответника за сумата от 2045,17 евро – обезщетение за неимуществени вреди, поради разглеждане и решаване извън разумния срок на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – Елена по ЧГД № 285/2024 г., приключило по подсъдност по ЧГД № 518/2024 г. на РС-Свищов, вследствие произнасяне на ответника по в.ч.гр.д. № 618/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд – Велико Търново, сумата от 50 евро, разноски за осъществено процесуално представителство от служител с юридическо образование.
След влизане в сила на решението да се върнат на съответните съдилища изисканите за послужване дела.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4