Решение № 488 от 11.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Бургас, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500628 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Мост Енерджи“ АД, ЕИК 201325372, със седалище и адрес на управление“ гр. София, бул. “България“ № 118, чрез адв. Йордан Йорданов, против Решение № 260419 от 14.10.2020г. по гр.д. № 10482/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С последното е прието за установено, че ищецът „ВАЯ ТУР“ ЕООД, ЕИК 102918816, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ 15, ет. 11, представлявано от управителя Димитър Дамянов Станчев, не дължи на ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 9804,04лв. – договорна неустойка, начислена съгласно фактура № ********** от 13.11.2019г. и сумата от 141 ,57лв.

– договорна неустойка, начислена съгласно фактура № 26566 от 31.10.2019 г. Освен това „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД е осъдено да заплати на „ВАЯ ТУР“ ЕООД разноски в размер на 1228 лв.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Твърди, че претендираната неустойка, начислена с фактура

№

**********/13.11.2019г., представлява обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, а ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по чл.8 от процесния 1 договор. Ищецът не доказал, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от цитираната клауза на договора, а именно, че е прекратил действието на договора съобразно клаузите му.

Изразява несъгласие с извода на съда, че начислената по процесната фактура дължима неустойка не произтича от съществуващо между страните облигационно правоотношение, като намира този извод за абсолютно немотивиран. Сочи, че от представените по делото доказателства, в частност- договора за доставка на ел.енергия, се установява наличието на облигационна връзка между страните, което и не се оспорва от ищеца. Между страните било безспорно и това, че в процесния период между тях съществувала една облигационна връзка, а не повече, за да се твърди, че по договор №1534 от 22.12.2018г. за ищеца не били възникнали задължения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Мариана Бузова – процесуален представител на „Вая тур“ ЕООД. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира за несъстоятелен довода във въззивната жалба, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че не дължи неустойка, което е в противоречие с нормите на ГПК. Сочи, че въззивникът е следвало да установи наличието на договорно правоотношение, което да обосновава възникването на вземане за неустойка. По делото не било установено съществуването на конкретното облигационно отношение между страните, нито наличието на основание за претендираната неустойка. Не била представена и фактура №26566 от 31.10.2019г. с падеж 31.10.2019г., от която да се установи основанието за претендираната от жалбоподателя сума от 141,57 лв. Неизяснен останал и въпроса какво е нарушението на договорните правоотношения, за което се твърди, че е извършено от въззиваемата страна, поради което се твърди, че е начислена неустойката. Не бил доказан и начина на формиране и размера на претендираната неустойка.

Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът, с молба от 12.05.2021г., подадена от пълномощника му адв. Йорданов, поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като претендира разноски. Направил е възражение за прекомерност на претендираните разноски от въззиваемия.

Процесуалният представител на въззиваемото дружество- адв. Бузова поддържа подадения отговор и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата е редовна- отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

„ВАЯ ТУР“ ЕООД е предявило отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.4 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД против „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД за установяване между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9944,61 лв., от 2 която 141,57 лв. претендирана по фактура №26566 от 31.10.2019г., а останалите 9804,04 лв.претендирана по фактура № ********** от 13.11.2019г.

В исковата молба се сочи, че между страните е бил сключен договор от 30.09.2017г., по силата на който ответното дружество със статут на търговец на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и координатор на балансираща група в качеството му на продавач е продавал на ищцовото в качеството му на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41 б от ДР на ЗЕ договореното количество нетна активна електрическа енергия ши е извършвал услугите по балансиране и прогнозиране на количеството, необходимо на купувача, като член на стандартна балансираща група на продавача/ координатор. Договорените количества ел.енергия е следвало да се доставят за обект СПА Хотел „Орфей“, КК „Пампорово“.

На 14.11.2019г. ищецът получил писмо от ответника, с което бил уведомен, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на суми по фактури, са предприети действия по чл.123 от ЗЕ- стартирана била процедура по временно преустановяване на захранването на техните обекти, в пет дневен срок от получаването на писмото. Съгласно писмото ответникът претендирал исковите суми.

Ищецът счита, че не дължи тези суми. Твърди, че изобщо не е получавал фактура №26566 от 31.10.2019г. с падеж 31.10.2019г., а от писмото не става ясно какво е задължението по тази фактура. Излага съображения, че според него не се касае за потребено количество ел.енергия. Относно втората фактура сочи, че в нея е отразено, че сумата представлява дължима неустойка по чл.15, ал.2, вр. чл.8 от подписания между страните договор №1534 от 22.12.2018г. Заявява, че между страните няма подписан договор с №1534 от 22.12.2018г. Изтъква, че договорът между тях е с дата 30.09.2017г. и няма номер.

Намира, че това е достатъчно основание за недължимост на процесната сума по тази фактура. На следващо място сочи, че сумата по втората фактура не се дължи и поради това, че към момента на издаване на фактурата и изпращането на уведомление за преустановяване на електрозахранването- 14.11.2019г., не е било налице прехвърляне от страна на ищеца на трети лица на обекта/и или/и смяна на титуляр на партиди на обекти, на които продавачът доставя електрическа енергия. Не била налице и промяна в представляващия ищцовото дружество, нито промяна в данните, необходими за издаване на фактура, промяна в данните за кореспонденция и др. Поради това счита, че претенцията за неустойка по чл.15 от договора е неоснователна.

Във връзка с указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът е заявил, че не е получавал изобщо втората фактура и не е наясно какво е основанието за издаването на тази фактура. Предполага, че става въпрос за начислена от ответника неустойка за забава по чл.15, ал.1 от договора, поради което въвежда твърдения, че не дължи подобна неустойка, тъй като редовно и в срок е заплащал дължимите суми за потребената ел.енергия.

Прилага договор от 30.09.2017г. за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група, сключен между страните, уведомително писмо и фактура № ********** от 13.11.2019г., които установяват твърденията му относно сключения договор, издадените 3 фактури и изявлението на ответника за предприетите действия за временно преустановяване на захранването на обектите на ищеца.

Ответникът „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД е представило отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва иска като неоснователен. Счита, че фактическите твърдения, изложени в исковата молба не отговарят на действителните факти и обстоятелства.

На първо място се сочи, че претендираната от ответника неустойка, начислена с фактура № ********** от 13.11.2019г. представлява уговорено с договора между страните обезщетение за неизпълнение на договорни задължения- ищцовото дружество не изпълнило свои договорни отношения, съгласно чл.8 от процесния договор /не е посочено кои задължения не са изпълнени/. Намира, че в случай, че ищецът твърди да е изпълнил задълженията си по тази клауза, именно той следва да докаже при условията на пълно и главно доказване този положителен факт, а в противен случай несъмнено ще дължи договорната неустойка. По отношение на иска за установяване недължимостта на сумата, посочена във фактура №26566 от 31.10.2019г. не са изложени каквито и да било доводи.

В първото по делото съдебно заседание ответникът поддържа отговора. Заявил още, че в процесната фактура е допусната фактическа грешка, като годината на договора е посочена неправилно 2018г., вместо 2017г., като е заявил също, че договорът е един и същ.

Направил е искане съдът да обяви за безспорни следните обстоятелства:

1. Че между страните има сключен договор № МЕ 1534/22.12.2017г., с дата на сключване 30.09.2017г., който е приложен към исковата молба.

2. Че процесният договор е прекратен предсрочно по инициатива на ищцовото дружество.

Във връзка с първото искане пълномощникът на ищцовото дружество е заявил, че между страните има само един договор- представения с исковата молба, който е влязъл в сила на 1.10.2017г. По искане на ответната страна в следващото съдебно заседание ищецът е представил оригинала на договора. С протоколно определение от 17.09.2020г. районният съд е констатирал идентичността на приложения по делото препис с оригинала, намиращ се в ищцовата страна.

По второто искане на ответника процесуалният представител на ищеца е заявил, че тази страна оспорва именно факта, за който ответникът иска да се приеме за безспорен.

Твърди, че към момента на издаване на фактурата договорът между страните не е бил прекратен, поради което не е имало основание за издаване на фактурата.

С протоколно определение от 207.2020г. районният съд е приел, че страните спорят по обстоятелствата, посочени от ответника, поради което е оставил без уважение искането на последния за обявяване на безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор № МЕ 1534/22.12.2017г., както и че договорът, сключен между страните е прекратен едностранно предсрочно от ищеца.

В тази връзка пълномощникът на ответника е заявил, че договорът е прекратен едностранно от ищеца, като е поискал да бъде снабден удостоверение от „ЕР Юг“ ЕАД, дали ищцовото дружество е заявявало смяна на доставчик преди 1.12.2019г. и има ли нов 4 доставчик на ел.енергия на ищеца след 1.12.2019г.

По този повод пълномощникът на ищеца е заявил, че след 1.12.2019г. „ВАЯ ТУР“ ЕООД има нов доставчик на ел.енергия, като това е станало след датата на издаването на фактурата, а ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора в срок да уведоми ответника за прекратяване на договора.

В отговор, процесуалният представител на ответника е посочил, че смяната на енергийният доставчик се заявява пред енергоразпределителното дружество до 10 число на предходния месец, а към 10.11.2019г. ищецът е предприел смяна на доставчика.

В писмото, издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД /л.50 от делото на БРС/ е посочено, че на 8.02.2019 г. ищцовото дружество е предприело смяна на доставчика за следните измервателни точки

/ИТН/: BG5521900487000000000000004056115;

BG5521900487000000000000004056124; BG5521900487000000000000004056136 и