Решение № 2875 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2875 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100513632 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20131872 от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №43386/2020г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, ответникът „Б.и.” АД, ЕИК **** е осъден да заплати на ищеца „ДЗИ- О.з.”ЕАД с ЕИК****, на основание чл.411 от КЗ сумата от 258,44 левазастрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил „Сузуки SX4” с ДК№****, причинени от пътно-транспортно произшествие на 05.11.2019г. в гр.София на кръстовището на бул.Васил Левски и ул.Оборище с лек автомобил "Мицубиши" с ДК № ****, по вина на водача на лек автомобил "Мицубиши", чиято отговорност е била покрита от „Б.и.” АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата 455,95 лева- съдебни разноски, като искът е отхвърлен за разликата над 258,44 лева до претендираните 362,76 лева.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ДЗИ- О.з.”ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Единственият спорен на етапа на въззивното производство въпрос е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, съгласно разпоредбата на чл.50а от ЗДВп е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. От събраните по делото доказателства се установява, че обективно към момента на навлизането на лек автомобил „Сузуки SX4” с ДК№**** в кръстовището, обстановката би го принудила да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. При това положение единственото законосъобразно действие на този водач е да не предприема маневрата „ляв завой“ и да не навлиза в кръстовището преди да се убеди, че ще може да премине през същото без да спира в него или да възпрепятства напречно движещите се автомобили. Започвайки извършването на такава маневра, водачът на гореспоменатия лек автомобил е извършил нарушение на ЗДвП и поради това е налице приетото от първостепенния съд съпричиняване на вредоносния резултат.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20131872 от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №43386/2020г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в в обжалваната му част.

2

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3