Решение № 241 от 17.09.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. С., 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500419 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по жалба от И. Е. Х., чрез пълномощник адв.

К. Д., срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 62/2010 г. по описа на СИС при РС – Мадан.

В частната жалба се излагат доводи за наличието на предпоставките на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че спрямо перемпцията не следва да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 61 от ГПК при спряно на основание чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК изпълнително дело. Прави се позоваване на съдебна практика на СГС, САС и СС

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и да бъде прекратено изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

От взискателя „Х.“ ООД не е постъпило в срок писмено възражения на жалбата.

В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК ДСИ сочи, че е отказано прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото е спряно на основание чл. 432 т. 2 от ГПК.

Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По изпълнителен лист от 10.09.2009 г., издаден по т. д. № 1297/09 1 г. на СГС, с който „Ю.с.“ ООД с. С., обл. С., и И. Е. Х., са осъдени да заплатят солидарано на „Х.“ ООД сумата от 65 588, 16 лева главница, сумата от 30 834, 02 лева неустойка, ведно със законна лихва от 26.02.2009 г., както и разноски 4 639, 44 лева първоначално е образувано изп. д. № 520/09 г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов, впоследствие мпродължило като изп. д. № 62/2010 г. по описа на СИС при РС – Мадан.

По искане на взискателя изпълнителното производство по изп. д.

№ 62/2010 г. е спряно с постановление от 09.03.2011 г., възобновено е с постановление от 19.07.2011 г.; отново по искане на взисателя с Постановление от 10.01.2012 г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432 т. 2 от ГПК.

С молба от 07.07.2025 г. длъжникът И. Е. Х. е направил искане на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК да бъде прекратено изпълнително дело № 62/2010 г., тъй като повече от две години не са предприемани изпълнителни действия по отношение на длъжника Х.; прави се искане да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани.

По тази молба ДСИ се произнася с Постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство, тъй като делото е спряно на основание чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Това постановление е предмет на обжалване, като настоящата инстанция счита същото за незаконосъобразно.

С молба от 13.07.2011 г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на недвижим имот. След тази дата липсва искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия.

Основателен е довода в жалбата, че разпоредбата на чл. 61 ал. 1 от ГПК не се прилага, когато спирането на изпълнителното производство е извършено по молба на взискателя по чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК. Спирането на изпълнението в случаите, когато става по волята на взискателя, не се отразява на теченето на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Перемпцията е санкция за бездействието на взискателя и не би могла да настъпи само ако взискателят няма възможност да действа – такива са всички хипотези на спиране по чл.

432 ал. 1 от ГПК, с изключение на т. 2 от тази разпоредбата. Когато самото спиране е в резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване. Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на взискателя да не тече срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си; той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни действия. Взискателят трябва да 2 поддържа със свои действия извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Да се приема тезата на ДСИ, че спира да тече срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и в хипотезата на чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК, когато спирането е по искане на взискателя, означава взискателят да може да влияе върху давността по своя воля.

Спирането по искане на взискателя не представлява правна невъзможност за действие, както е в останалите хипотеза на чл. 432 ал. 1 от ГПК, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си.

В настоящия случай, след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от 13.07.2011 г., то изпълнителното производство е прекратено поради т. нар. „перемпция“, която е настъпила по силата на закона, а съдебният изпълнител е следвало само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване след установяване настъпването на съответния правнорелевантен факт.

Като е отказал да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, ДСИ е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на ДСИ за произнасяне съобразно настоящото решение, при което произнасяне следва да се съобрази и вписаното в ТР решение з заличаване на длъжника „Ю.с.“ ООД от 16.08.2019 г.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 07.07.2025 г. на ДСИ при СИС при РС – Мадан по изп. д. № 62/2010 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ДСИ при РС – Мадан за произнасяне съобразно настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. С., 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500419 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по жалба от И. Е. Х., чрез пълномощник адв.

К. Д., срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 62/2010 г. по описа на СИС при РС – Мадан.

В частната жалба се излагат доводи за наличието на предпоставките на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че спрямо перемпцията не следва да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 61 от ГПК при спряно на основание чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК изпълнително дело. Прави се позоваване на съдебна практика на СГС, САС и СС

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и да бъде прекратено изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

От взискателя „Х.“ ООД не е постъпило в срок писмено възражения на жалбата.

В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК ДСИ сочи, че е отказано прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото е спряно на основание чл. 432 т. 2 от ГПК.

Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По изпълнителен лист от 10.09.2009 г., издаден по т. д. № 1297/09 1 г. на СГС, с който „Ю.с.“ ООД с. С., обл. С., и И. Е. Х., са осъдени да заплатят солидарано на „Х.“ ООД сумата от 65 588, 16 лева главница, сумата от 30 834, 02 лева неустойка, ведно със законна лихва от 26.02.2009 г., както и разноски 4 639, 44 лева първоначално е образувано изп. д. № 520/09 г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов, впоследствие мпродължило като изп. д. № 62/2010 г. по описа на СИС при РС – Мадан.