Решение № 140 от 02.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600324 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството пред апелативния съд е по редана чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдената П. И. и защитника й адвокат П. Х., за отмяна на присъдата по НОХД № 71/20 г. на РС Девня.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от иницииращата страна, а прокурорът моли то да бъде оставено без уважение.

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по искането и констатира, че е подадено в срок, и е частично основателно – само по отношение на справедливостта на наказанието.

С решение № 144/10.06.2024 г. по ВНОХД № 238/24 г. състав на Окръжен съд Варна е потвърдил присъда № 260000/28.09.2023 г. по НОХД № 71/20 г. на Районен съд Девня, с която П. И. е била призната за виновна и осъдена по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, при приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок три 1 години, както и на лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от три години.

Искането се основава на твърдения за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения, като с оглед възможните последиците, приоритетно следва да бъдат разгледани последните.

В настоящото производство не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза, с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, тъй като всички останали са предмет на разпоредителното заседание на първата инстанция, поради което и оплакването относно предявяването и повдигането на обвинението в хода на предварителното разследване не подлежи на разглеждане.

По твърдените нарушения във връзка със събирането и проверката на доказателства.

В съдебните протоколи не личи доказателствена инициатива от страна на осъдената, или нейния защитник, да бъде допусната експертиза, която да обясни различията между редовна и извънредна поправителна сесия, както и да бъде изискано писмено становище от РУО по конкретно посочени с искането въпроси. Съответно не се открива и произнасяне на съда в какъвто и да е смисъл по същите искания, и в частност да ги е оставил без уважение.

В иницииращия настоящото производство документ се твърди, че тези доказателствени искания са били отправени писмено, като вероятно се има предвид искането на л.511-512 от първоинстанционното производство, което е било докладвано в съдебното заседание на 10.01.2023 г., но тогава разпоредително заседание не се е провело, и съответно не се е дължал отговор по чл.248, ал.1, т.7 от НПК. В проведеното разпоредително заседание на 27.04.2023 г., в рамките на съществуващата процесуална възможност да се отправят искания за събиране на нови доказателства, е било направено такова единствено за повторен разпит на двама от свидетелите. В рамките на започналото в последствие съдебно следствие, при приключване на всяко поредно заседание с отлагане, страните са били изслушвани по необходимостта от нови доказателства, такива са били правени, и съответно удовлетворявани, или отхвърляни, но въпросът за необходимостта от подобна експертиза и становище, никога не е бил поставян. Във въззивното 2 производство също не са били отправяни искания в подобен смисъл, както и изобщо доказателствени искания. Поради което и не се констатира нарушение на правото на защита, произтичащо от неудовлетворени доказателствени искания.

Заличаването на свидетеля Ю.Н. от страна на съдебния състав, противно на разбирането на искателя, не представлява нарушение на процедурата. За това свое решение съдът се е обосновал в определение, като е приел, че и без неговия разпит фактическата обстановка е изяснена, и това е видимо от извършения в последствие в мотивите доказателствен анализ.

Безспорно, при вземането на своето решение съдът съобразява дадените пред него свидетелски показания, но фактът, че на съдебното следствие са прочетени показания на свидетели, дадени от тях на досъдебното производство, не представлява нарушение на принципа в чл.18 от НПК, който предвижда изключения, когато те изрично са предвидени в самия кодекс.

Именно такова изключение се явява и приобщаването на гласни доказателства чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК, което при това е ставало със съгласието на страните.

Неоснователен е и упрекът, че показанията на свидетелите не са обследвани в пълнота и обективно. Мотивите не разкриват такъв порок, а оплакването не сочи кои именно свидетелски показания са били неглижирани от съда, поради което и не може да получи по-конкретен отговор. Дали е налице неизпълнение на служебни задължения и от други лица, различни от подсъдимата, е въпрос, които стои извън рамката и предмета на конкретното обвинение по това дело, и съдът не е бил длъжен да излага нарочни съображения в този смисъл.

Фактът, че друг състав на същия съд е постановявал вече предходна осъдителна присъда, не може да се сочи като основание за предубеденост, без конкретни други обстоятелства, каквито в случая липсват. Предходната присъда е била изцяло отменена, и разглеждането на делото е започнало наново, в пълно съответствие с предвиденото в НПК. Новият съдебен състав се е произнесъл въз основа на събрани, проверени и приобщени от него доказателства. Не отговаря на действителното положение твърдението, че са били съобразени показанията на заличения свидетел, и това е лесно установимо от мотивите, л. 622, абз.3, както и на л.623, абз.1. Проверяваните 3 мотиви не подлежат на съпоставка с тези по отменената присъда, а с установените при новото съдебно следствие факти и обстоятелства, при което се налага извод, че именно последните са били взети предвид, и стоят в основата на крайното решение. Не е вярно и записаното в искането, че във финалния протокол е било присъединено изцяло „предходното дело“.

Прегледът на този протокол сочи, че в изпълнение на задължението си по чл.283 от НПК, съдът е приобщил писмените документи от досъдебното производство, както и тези, приложени по всички предходни съдебни производства, което не свидетелства за предубеденост, а за съблюдаване на необходимостта от доказателствена обезпеченост на всички факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Оплакването, че присъдата е издадена „…преди провеждане на заседания и със сигурност не протоколирана с финалния протокол, а преди него.“, остава неясно за състава на Апелативния съд, и съответно не може да получи отговор. Нарушения, произтичащи от дата на постановяването й 28.09.2023 г., не се констатират, както и такива, свързани с изготвянето на протоколите от съдебни заседания. Искания за предоставяне на аудиозапис не е имало процесуално основание да бъдат удовлетворявани, предвид липсата на данни по делото да е бил прилаган чл.311, ал.3 от НПК.

Кое решение е било издадено след законоустановения срок, отново не може да стане ясно от така изготвеното искане, поради което и в тази част също не се дължи отговор, а същото важи и за упреците към текстовото оформление, в т.ч. неконкретизираните и необосновани предположения за вмъкване на текст без да се сочи в кой процесуален документ.

По твърдените нарушения на материалния закон.

Разбирането, че деянието е несъставомерно, не се споделя от настоящия състав. Аргументите на искателя в тази връзка се основават на промяна в специалното законодателство, и в частност нормативната уредба, касаеща официалните удостоверителни документи за завършена степен на образование, или клас, поради което се твърди, че в хода на неприключилото наказателно производство е последвал закон, който е по-благоприятен за осъдената. Съдебната практика по този въпрос е последователна и неизменна, в т.ч. и най-актуалната такава – напр. Р 390/24 г., І н.о., ВКС, с което за пореден път е изведено, че „Правило на чл.2, ал.2 от НК е приложимо при 4 изменение на наказателно правните норми, а не при промяната на законовата уредба, запълваща бланкетния състав на престъплението, в който случай е от значение правилото, действащо към момента на деянието.“

Налице е нарушение в санкционната част на присъдата.

Възражението в тази връзка дава повод за намеса със способите на производството по възобновяване, доколкото в искането е формулирано, че налагането на двете кумулативни наказания – лишаване от свобода и лишаване от права, е неаргументирано и не съответства на законовите изисквания за определяне на наказанията. В мотивите на първоинстанционния съд е било отбелязано, че изминалият период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата е смекчаващо отговорността обстоятелство. Настоящият състав на контролната инстанция намира, че то е и изключително по своя характер, тъй като деянието е осъществено на 02.10.2015 г., присъдата е постановена на 28.09.2023 г., а въззивното решение – на 10.06.2024 г., т.е. изминали са близо девет години, като този продължителен срок не се дължи нито на фактическа, или правна сложност, с каквито конкретният казус определено не се отличава, нито на недобросъвестно поведение от страна на осъдената, която е била на разположение и активно е участвала в цялото наказателно производство.

Въпросът за справедливостта на наказанието е бил поставен и с въззивната жалба, което обаче не е довело до констатации за продължителност на наказателното производство.

Последното, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, § 1 от ЕКПЧ, предпоставя необходимост от прилагане на ефективен компенсаторен механизъм, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде редуцирано. В същия смисъл е и трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, съгласно която констатацията за допуснато нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането й, включително и като такова с изключителен характер, а компенсацията чрез по-леко наказание следва да се прилага за всички наказателни производства, без значение конкретната обществена опасност на престъплението и неговата 5 относителна тежест. В разглеждания случай неразумната продължителност на наказателното производство не е по причини, произтичащи от процесуалното поведение на осъдената или защитата, при което в съдебните актове и на двете инстанции, при индивидуализацията, е следвало със самостоятелно значение да се съобрази дългогодишното забавяне на наказателното производство като твърде значимо по продължителност, и съответно да се дефинира като смекчаващо обстоятелство с изключителна тежест и значение. С оглед на това, наказанието на осъдената е следвало да бъде редуцирано по механизма на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 и ал.3 от НК като полагаща се компенсация за неразумно дълготрайния ход на процеса, продължил девет години, а след като това не е станало, допуснатото съществено нарушение на материалния закон може и следва да бъде отстранено в настоящото производство.

По всички изложени до тук съображения, и по реда на чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.4 от НПК съдът

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 238/2024 г. на Окръжен съд Варна, като отменя постановеното по него решение № 144/10.06.2024 г. и ИЗМЕНЯ присъда № 260000/28.09.2023 г. по НОХД № 71/20 г. на Районен съд Девня, като на основание чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК налага на П. А. И. наказание пробация чрез две мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично,

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.