Решение № 388 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330206967 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от М. И. М., против наказателно постановление № 24- 1030-009059 от 12.11.2024г. на началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВРПловдив, с което на основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1400.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, за извършено нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не били налице съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка била правилно изяснена. Доказателствата по преписката били достатъчни, категорични и безспорни и установявали вината на нарушителя. Моли съда да остави жалбата без уважение. Прави възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Т.

1 от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира извършеното наруешение при условия на крайна необходимост. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 26.08.2024г. в 23.27 часа в гр. Пловдив, на бул. Княгиня Мария Луиза, жалбоподателят, като водач управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.

№ ********, с посока на движение от изток към запад със скорост 105 км/ч, при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, наказуема скорост от 3 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1 120 ccce0 и фиксирано в снимков материал № 0081613 и е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серияк К № 8353674, влязъл в сила на 02.04.2024г.

Нарушен е чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. З. Г. актосъставител се установява, времето, мястото и начинът и на извършване на нарушението и негови автор. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля актосъставител като логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното постановление съгласно е издадено от упълномощено да издава наказателни постановления лице.

2

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че срокът на валидност е 07.09.2027г., поради което техническото заснамене е извършено с годно за употреба техническо средство.

Видно от представения протокол № 128 СГ- ИСИС/ 19.09.2023г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 120cceo се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 19.09.2023г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 19.09.2024г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 26.08.2024г. Като от тази проверка от заключението в протокола е установено, че уредът съответства на одобрения тип, като това съответствие е установено както от проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021г. по к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на Административен съд- Пловдив./

Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като 3 при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от 3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол се установява, че максималната допустима грешка при отчитане на измерена скорост при използване на процесното АТСС при измерена скорост до 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 105 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс от 3 км/ч се получава и скоростта, за която е наказан дееца, а именно 102 км/ч.

При заснемане на нарушението е съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата- в него е посочено мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на техническото средство и номера му (ARH CAM S1 120ccce0), конкретното ограничение на скоростта ( 50 км/ч общо ограничение за населено място), начало и край на работа на АТСС (20.00 до 06.00 часа), посока за действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл.

5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото място на извършване на нарушението. В съставения протокол за използване на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил всички изискуеми по реквизити по закон, наличието на общо ограничение на 4 скоростта в населено място, изготвената снимка на мястото, където е позиционирано техническото средство, посоката на задействане "Д" – две посоки, режима на измерване "С" – стационарен, точният час на начало на работа и точният час на край на работа, брой на установени нарушения (101).

От изготвената снимка на нарушението се установява, че автомобилът е засечен в населеното място, за което важи общото ограничение на скоростта.

За разлика от многобройни други случаи, в които без това да се отразява на правото на защита на наказваното лице, редица полета са оставяни непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички реквизити на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС, посока на движение на контролираните МПС, режим на измерване /стационарен/, брой на установени нарушения, брой на часове работа на АТСС, номер на първо (81244) и последно(81744) статично изображение, като процесният клип(81613) попада в обхвата на посочните статични изображения. Положен е и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Положен е подпис на длъжностното лице, което е извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се установява, по ясен и категоричен начин индивидуалицацията на регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно средство, с което е извършено нарушението. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от ЗДвП е въведена презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно- ако не е установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в чието владение е бил автомобилът, именно това лице се наказва. В този смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и 5 снетото от него статично изображение, а именно- същите еднозначно да позволяват индивидуализация на регистрационния номер на моторното превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив./

В приложеното статично изображение са посочени географските координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и соченият адрес, че е в границите на населеното място се установява, както от приложения протокол за използване на АТСС, така и от служебно извършената справка в „Google maps”, така и от приложения снимов материал. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г./

Въпреки това обаче, са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Спорен е въпросът относно това, дали жалбоподателят под въздействието от притеснението за живота и здравето за детето си – И. М. на 2г. е извършил нарушението.

Съгласно чл.8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а според чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в закона не се предвижда друго. От своя страна, разпоредбата на чл.13 от НК, изключва наличието на обществена опасност по отношение на деяния, насочени към спасяване на държавни или обществени интереси, както и лични на дееца или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, като крайна необходимост няма, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Следователно, за да е осъществено при 6 крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашен интерес. В този смисъл Решение от 28.09.2009 г. по а.к.д. № 1113/2009 г. на Административен съд Пловдив, XXII с-в, Решение № 714 от 27.03.2012 г. по н. д. № 542 / 2012 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.