Решение № 2267 от 06.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110169239 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен о т ******* ЕООД срещу „********Д иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7,45 лева с ДДС, за която се твърди, че представлява сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № 0885814508 за периода 21.11.2021 г. – 20.12.2021 г., за който е издадена фактура № 0441640605.

В исковата молба се твърди, че ****** ЕООД е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г., при ответника „А1 България” ЕАД за 2 161 услуги. Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси, различен от договорените такива, като и фактурира повече месечни абонаментни такси за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената, за което ищецът сезирал Прокуратурата. В писмените си показания пред разследващия орган разпитаният мениджър твърдял, че неоснователно надчислените суми са върнати на ******* ЕООД, но към момента на подаване на исковата молба това не е направено. Тъй като неплащането на издадена от оператора фактура би довело до преустановяване на достъпа до мрежата за съответната мобилна услуга, ищцовото дружество, въпреки възраженията си, заплащало всички фактури напълно и в срок. Навежда твърдения, че във Фактура № 0441640605, издадена за периода 21.11.2021 - 20.12.2021 г. за мобилна услуга № 08854508 са заплатени общо 11,61 лева без ДДС, а за този номер е сключен договор за абонаментен план „А1 М клас XXS“ с договорена месечна абонаментна такса от 1,40 лв. без ДДС с включена отстъпка, и пакет „мобилен интернет 5 GB“ на цена 4,00 лева без ДДС. Поради това, заплатеното в повече по процесната фактура в размер на 6,21 лева без ДДС представлява получено без основание 1 от ответното дружество. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

От страна на ответника е упражнено правото на отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Признава, че между „А 1 България“ ЕАД и ******* ЕООД е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г., а в Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за мобилна услуга № 0885814508. Навежда доводи, че във фактура № 441640605 всички суми са начислени правилно. Оспорва обстоятелството, че именно ищецът е ползвал услугите е и заплатил стойността на фактурата и поддържа, че ако има неправомерно начислена сума, то тя следва да се възстанови на платилото я лице. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.

Предвид изложеното, и правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 ГПК, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, а именно - че е заплатил процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на престацията.

В настоящия случай между страните не се спори, че за процесния период същите са били обвързани от договор за мобилни услуги за номер ***, както и че е издадена фактура № 441640605 за периода 21.11.2021 г. – 20.12.2021 г., дължимата сума по която е изцяло заплатена.

Спорният между страните въпрос е дали сумите във фактурата са начислени съобразно уговореното между страните и дали именно ответникът е заплатил дължимата сума по нея.

От стр. 4 от Фактура № 441640805 (л.29) се установява, „че за номер *** за периода 21.11.2021 г. – 20.12.2021 г. са начислени следните суми:

1,40 лева - месечна такса „А1 М клас XXS“ за периода 21.12.2021 г. – 20.01.2022 г.;

0,12 лева – върната сума по предходна фактура ;

0,33 лева – месечна такса за „Пакет мобилен интернет 5 G B на максимална скорост“ за 20.12.2021 г.

2

10,00 лева – месечна такса за „Пакет мобилен интернет 5 G B на максимална скорост“ за периода 21.12.2021 г. – 20.01.2022 г.

Съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № 503554975 (л.6), цената на месечната абонаментна такса за план „А1 М клас XXS“ с включената отстъпка и допълнителни пакети е в размер на 1,40 лева с ДДС.

Съгласно чл. 2.1 параметрите SIM карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2. Съгласно раздел VII, т. 1 договорът за услугите по това приложение влиза в сила от датата на подписване. Съгласно раздел V, т.1.1 ако съответните S I M карти, номера или услуги са активирани и се използват преди датата на подписване на приложението описаните тук тарифни условия може да се активират поетапно в срок до 10 дни от датата на подписване и съответно се прилагат от датата на съответната активация.

Съгласно чл. 3.1 цената на пакет „Мобилен интернет 5 GB“ с включена отстъпка е 4,00 лева с ДДС.

Съгласно Приложение № 2 от 03.12.2021 г. Списък на телефонните номера, активирани по Приложение № 1 към Договора(л.23-25) тарифният план за номер *** е „А1 М клас ХХS“, с активиран допълнителен пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“. Приложение № 2 е подписано от управителя на ищцовото дружество Владимир Милчев Тренчев, като автентичността на положения подпис не се оспорва, поради което съдът приема, че подписът е положен именно от него.

От представеното извлечение от кредитно известие (л.47, гръб) се установява, че за номер *** по фактура № 441640605 за отчетния период 21.11.2021 г. – 20.12.2021 г. е начислена в повече сумата от 6,19 лева.

Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената услуга такса в размер на 6,19 лева без ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.

Освен това, при съпоставка на уговореното между страните и начисленото във фактурата № 441640605 съдът намира, че на ищеца неоснователно е начислена месечна такса за „Пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ в размер на 10,00 лева без ДДС за периода 21.12.2021 г. – 20.01.2022 г., като уговорената такава съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. е в размер на 4,00 лева с ДДС, или 3,20 лева без ДДС. Така неоснователно начислената на ищеца сума в процесната възлиза на 6,80 лева без ДДС, или 8,50 лева с ДДС.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът за неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлен поради това, че 3 процесната сума е заплатена в брой в магазин на „********Д от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от ищеца по иска за неоснователно обогатяване ******* ЕООД. Дори и плащането да е фактически извършено от трето за спора лице, погасителният ефект чрез плащане на задължението по фактурата е настъпил в правната сфера именно на ищеца, който е длъжник по фактурата, което означава, че обедняване от правна страна е налице за длъжника по фактурата, без оглед на това дали и как третото лице и длъжника ще уредят отношенията си по повод плащането към кредитора.

Не се твърди от ответника, поради което и не подлежи на разглеждане дали третото лице е имало правен интерес да извърши плащането, вместо длъжника ******* ЕООД, за да се счита, че платецът /третото за спора лице/ се е суброгирало в правата кредитора „********Д (чл. 74 ЗЗД – „Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора“) и че на това основание материално правно отговорен за неоснователно обогатяване е третото лице-платец, а не „********Д, като възможна хипотеза за отхвърляне на иска.

Предвид изложеното, и диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 7,45 лева с ДДС, чиято равностойност в евро възлиза на 3,81 евро.

Съдът взе предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което размерът на уважената претенция и присъдените разноски следва да бъде посочен в евро, вместо в български левове, при курс 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който доказва такива в размер на 50 лева държавна такса (л.15) и 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Действително, след РЕШЕНИЕ НА СЪДА C 438/22 , НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита за незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-ниски размери адвокатски възнаграждения. Съдът намира обаче, че Наредба № 1/09.07.2004 г. подлежи на съобразяване като ориентир за средни пазарни цени на адвокатските услуги. Претендираното от ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение е в максимално най-ниския размер, а дори при минимална фактическа и правна сложност на спора (каквато ниска фактическа сложност не е налице в случая) страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от предвидения съгласно наредбата, като за съдебно дело без фактическа и правна сложност прекомерност би била налице само при значително 4 надвишаване на средните пазарни цени, например при трикратно надвишение, което в случая не е налице. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 102,26 евро, представляваща равностойността на 200 лева, разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „********Д, ЕИК: ********* да заплати на ******* ЕООД, ЕИК: *******9, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3,81 евро (8,50 лева с ДДС) - сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № 0885814508 за периода 21.11.2021 г. – 20.12.2021 г., за които е издадена фактура № 0441640605, както и сумата 102,26 евро (200 лева) – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5