Решение № 160 от 22.04.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр.Велинград, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА в присъствието на прокурора Е. Ж. Б. като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210101228 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 ЕКПЧ от В. Я. Г. против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане в разумен срок на наказателно производство по ДП № 137/2019г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, пр. преписка № 10125/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив, по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил ”Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ” с рег.

№ ********, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска=

Ищецът твърди, че по образувано досъдебно производство №137/2019г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, пр. преписка № 10125/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, на 19.11.2019г., му бил иззет автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ” с рег. ******** като веществено доказателство.

Излага, че наказателното производство продължавало вече близо четири години, което било извън разумния срок. През това време подал общо четири молби за връщане на лекия автомобил, като и по четирите случая бил постановен отказ на РП-Пловдив. Доводите, с които било отказано връщането му са, че на двигателя, скоростната кутия, компютъра и един от продуктовите номера на процесния автомобил фигурирали номера други автомобили, които 1 били обявени за издирване, за което се водели отделни производства, т.е. че части от лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ” с рег. № ******** принадлежали на трети лица.

Оспорва изводите на прокурора, че е извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. Счита за незаконосъобразно задържането на иззетото като веществено доказателство превозно средство, както и доводите, с които се отказва връщането му.

Счита, че за установяване извършеното престъпление, за което е образувано наказателно производство, било необходимо като веществени доказателства да се приобщят само двигателят, скоростната кутия и компютърът, а не целият автомобил. Намира, че след като прокурорът бил наясно по кои наказателни производства се издирват процесните части от автомобила, вместо да извърши процесуално-следствени действия за приобщаването на тези части към процесните ДП, отказвал да върне и шасито на МПС, за което въобще нямало данни за противозаконна интервенция. Още повече че не било изяснено в каква фаза са сочените ДП дали по тях се води разследване, спрени ли са, или са прекратени, кои са собствениците на вещите, приети като веществени доказателства. Липсвала и информация каква комуникация е извършена с наблюдаващите прокурори.

Сочи, че макар автомобилът да е бил регистриран четири пъти в КАТ Габрово, Плевен и София и последно в КАТ Пазарджик, вече повече от три години по ДП не било изяснено дали по системата ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) се издирва автомобил с двигател с номер 64294040272510 и на кой автомобил и собственик принадлежи.

Счита за незаконосъобразни изводите на прокурора, че ищецът не е правоимащ, тъй като между него и лицето А. Н. Г. съществувал спор за собственост, какъвто всъщност нямало по силата на подписаното споразумение от 20.03.2020г.. С него договорът за покупко-продажба, с който ищецът се разпоредил с превозното средство, предмет на престъплението, се развалял.

Не приема за основателен отказа на прокурора да върне автомобила поради евентуален спор относно собствеността му, тъй като разпоредбата на чл. 113 НПК изисквала претенции на две или повече лица за връщането на иззетото веществено доказателство, а друга претенция освен тази на ищеца не е била заявена в наказателното производство. В случая, без да са предявени по делото претенции „правоимащи” били само ищецът и неговата съпруга. Това че В. Г. бил правоимащ се установявало и от Свидетелство за регистрация на МПС-част I и част II както и от Приходни квитанции- за платен данък на МПС. А. Н. Г. не предявявал претенции за собственост на автомобила. По искане на ищеца поискал връщане на МПС-то предвид констатациите на прокурора, че той е собственик, но и на него бил отказано връщането.

Излага, че не му бил връчван документ по НПК за изземване на 2 автомобила. Тъй като по наказателното производство нямал качеството на пострадало лице, не му било известно кога същото се спира и възобновява. Не му било известно къде се намира иззетият автомобил и как се съхранява. С нарочна молба поискал от РП-Пловдив да види къде и как се съхранява автомобилът, която не била уважена.

Поддържа, че наблюдаващият прокурор от РП-Пловдив е допуснал бездействие близо четири години по досъдебно производство № 137/2019г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, тъй като не е осигурил своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.

Поддържа, че делото не било решено в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, предвид нормите на чл. 234 от НПК. При направена от справка от сайта на прокуратурата, установил, че наказателното производство отново било спряно. Прекомерната продължителност на воденото наказателно преследване предизвикало у него психичен дискомфорт, притеснения , неудобства и негативни субективни изживявания от това, че е лишен от възможността да използва автомобила със семейството си съобразно техните нужди и да му се порадва.

Ето защо, претендира Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на необосновано дълго и продължително водене на наказателно производство, по което бил иззет като веществено доказателство лек автомобил ”Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ” с рег. № ********, в размер на 5 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по основание и размер, поради което претендира да бъде отхвърлен.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на Прокуратурата.

Оспорва на ищеца качеството правоимащ да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като превозното средство, предмет на престъплението не било иззето от него, а от А. Г., който бил негов собственик.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди-дискомфорт, притеснения и неудобство и негативни субективни изживявания от това, че е бил лишен от възможността да се порадва на процесното МПС и да го използва със семейството си и действията на правозащитните органи, в случая наблюдаващия ДП пр. № 10125/2019г. по описа на РП — Пловдив и ЗМ № 137/2019г. по описа на ОДМВР Пазарджик прокурор. Счита, че след като се е разпоредил с превозното средство преди образуване на наказателното 3 производство и изземването му, ищецът сам си е причинил тези негативни изживявания.

Оспорва твърденията, че наказателното производство е продължило извън разумния срок, Счита, че макар от образуването му да изминали четири години по него са извършвани действия по разследването. Досъдебно производство пр. пр. № 10125/2019г. по описа на РП - Пловдив и ЗМ № 137/2019г. по описа на ОДМВР - Пазарджик било образувано на 19.11.2019г. с първо действие по разследването в условията на чл. 212, ал.2 НПК за престъпление по чл.З45а, ал. 1 НК. Наказателното производство било спирано на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК /поради неразкриване извършителя на престъплението/ три пъти: от 19.10.2020г. до 16.06.2022г.; от 20.10.2022г. до 07.03.2023г. и от 20.06.2023г. до момента/, като времето, през което производството е било спряно е около 2 години и 7 месеца. Основните действия по разследването – разпити на свидетели, вкл. и по делегация, назначаване на експертизи, приобщаване на писмени доказателства, били извършени след започване на производство до първото му спиране — в рамките на около година. Тези действия били извършени в разумен срок, без периоди на неоправдано бездействие от страна на наблюдаващия прокурор или разследващия орган.

Към настоящия момент, наказателното производство по делото било спряно с постановление на РП — Пловдив от 20.06.2023г, на основание чл.244, ал. 1, т. 2 НГК, По делото нямало установен извършител, респ. нямало лице с повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК. При положение, че извършителят на престъплението не бил разкрит, поради което и производството е спряно, неоснователно било твърдението на ищеца, че наблюдаващият прокурор е допуснал бездействие, имащо за резултат нерешаване на делото в разумен срок.

Излага, че според общото правило на чл. 111 НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, а по изключение ал. 2 на чл. 111 НПК допуска да бъдат върнати преди да завърши наказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, на правоимащите лица, от които са отнети. В случая това не бил ищецът Г., а А.

Г..

Сочи, че в периода от образуване на ДП до настоящия момент, ищецът направил множество искания за връщане на процесното МПС, които получили отговор от наблюдаващия прокурор с постановления, като три от тях са били обжалвани и потвърдени от Пловдивски районен съд. Това доказвало, че действията на прокурора по отношение на процесния автомобил, като веществено доказателство, били законосъобразни и че е налице спор за собственост, който, според чл.113 НГК, следвало да бъде разрешен от съда. Това било така, защото процесният автомобил, при образуване на ДП, е бил отнет от Г., който, съгласно чл. 111, ал. 2 НГК, се явявал правоимащото лице. Впоследствие към този автомобил претенции 4 предявил ищецът Г., позовавайки се на развалена покупко-продажба. В тази връзка била съставена и подписаната от Г. декларация. Освен това, претенциите към части от автомобила имали и трети лица, обективирани чрез обявяването им за издирване. Правилно наблюдаващият прокурор преценил, че този спор следва да бъде решен посредством решение на гражданския съд, което не можело да бъде заместено с представената декларация от Г., предвид и разпоредбата на чл.190 33Д.

В случая били събрани доказателства, че двигателят, скоростната кутия, компютъра и един от продуктовите номера на процесния автомобил били от други автомобили, обявени за издирване, като в тази връзка се водели отделни производства, т. е. части от лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ” с рег. № ******** принадлежат на трети лица. Автомобилите, към които принадлежали горепосочените части, все още се издирвали. В тази връзка, невръщането на автомобила се дължало на законови пречки за това, а не на волята на наблюдаващия прокурор.

Оспорва доводите на ищеца, че процесното МПС се задържа като веществено доказателство, в нарушение на чл. 109 НПК, а като такива следва да се изземат и задържат само двигателя, скоростната кутия и компютъра.

Счита, че предмет на престъплението е моторното превозно средство, защото е елемент на престъпния състав и без него няма престъпление. Не съществувала правна норма, която да дава право на органите по разследването да разделят едно веществено доказателство на части, поради претенции за собственост от различни лица.

По изложените съображения, счита иска за изцяло неоснователен.

Евентуално счита, че е налице съпричиняване, тъй като ищецът е придобил повторно процесното МПС след образуване на наказателното производство, като е бил напълно наясно, че то е предмет на престъпление и е иззето като веществено доказателство. След придобиването ищецът не отнесъл претенцията за собственост на МПС-то за решаване пред съд, съобразно нормата на чл.113 НПК. Не е потърсил и обезщетение за вреди от продавача на процесното МПС или разваляне на покупко-продажбата, предвид разпоредбата на чл. 190 33Д. С това си поведение, той е допринесъл за причиняване на резултата, за който претендира обезщетение.