Определение № 2766 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2766 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20258002103240 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. и чрез пълномощника им адвокат Ж. Х. против решение № 248 от 1.04.2025 г., постановено по гр. д. № 713 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 250 от 6.02.2024 г. по гр. д. № 3932 по описа за 2022 г. на Районен съд - Бургас за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** между съделителите и при права в съсобствеността: Д. Г. М. – 15/18 ид. ч. и Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. – по 1/18 ид. ч.

Д. Г. М. не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Окръжният съд е констатирал, че с решение № 71 от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело № 1173/2022 г. по описа на ВКС на РБ са отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влезлите в сила решения по гр. д. № 3712/2019 г. на Районен съд - Бургас за допускане и извършване на съдебна делба и делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд Бургас от фазата на връчване на съдебни книжа на ответниците. Искът за делба е предявен от Д. М., която твърди, че 5/6 ид. ч. от имота са й дарени от нейната майка, а останалата 1/6 ид. ч. е наследена от тримата ответници Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д.. Ответниците са оспорили претендираните от ищцата права, тъй като имотът е придобит от Х. Д. Д. на 7.06.1966 г., преди въвеждане на института на съпружеската имуществена общност и дарителката не е притежавала дарените 2/3 ид. ч.

Съдът е приел за установено, че собствеността на имота е придобита от Х. Д. Д. с нотариален акт № 49 от 28.10.1966 г., том VІ, нот. дело № 2475/66 г., като по делото не се 1 спори, че към този момент същият е бил в брак с Й. Ч. Д.. Х. Д. Д. е починал на 12.01.2002 г. и е наследен от съпругата си Й. Ч. Д., дъщеря си К. Х. М. и сина си П. Х. Д., починал на 4.04.2012 г. и наследен от ответниците Г. Г. Д., съпруга и Й. П. Д., син и Х. П. Д., дъщеря.

Позовавайки се на нормата на 103 СК от 1968 г.-отм. въззивният съд е посочил, че бракът на Х. и Й. Д. е бил заварен от СК от 1968 г., поради и което процесният имот се счита съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Х. Д. съсобствеността между наследниците му е 4/6 (2/3) ид. ч. за преживялата съпруга Й. Д. и по 1/6 ид. ч. за К. М. и П.

Д.. След смъртта на последния през 2012 г. неговите наследници на наследили по 1/18 ид. ч. от имота.

През 2014 г. Й. Д. е дарила правата си от 2/3 ид. ч. на дъщеря си К. М. с договор за дарение по нотариален акт № 175 от 25.07.2014 г., нот. дело № 439/2014 г., а през 2018 г. К. М. е дарила правата си от 5/6 ид. ч. на дъщеря си Д. М. с договор за дарение по нотариален акт № 119 от 02.10.201 г., нот. дело № 418/2018 г. Съдът е приел за недоказани направените от ответниците оспорване на договора за дарение от 2014 г. (че подписът и ръкописният текст не са положени от Й. Д.), тъй като същите не са внесли депозита за допуснатата съдебнопочеркова експертиза. Липсват и доказателства в подкрепа на оспорването, че към 2014 г. Й.

Д. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и не е имала намерение да се разпореди със своите идеални части чрез дарение. Посочил е и че не са налице предпоставките на чл. 30 ЗН, тъй като не е открито наследството на Й. Д..

За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че след отмяната на влезлите в сила решения исковата молба и приложенията към нея е следвало да се връчат лично на ответниците, а не чрез техния процесуален представител. В първоинстанционното производство след отмяната на влезлите в сила решения адвокат Х. е представил доказателства за представителната си власт за тримата ответници, а това включва и възможността да получи препис от исковата молба и да упражни правата им, свързани с подаване на отговор на исковата молба.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за допускане на делбата при права 5/6 ид. ч. за ищцата Д. М. и по 1/18 ид. ч. за ответниците.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) длъжен ли е съдът да разпореди връчването на искова молба за делба лично на ответниците след отменени по реда на чл. 303 ГПК решения по допускане и извършване на делбата и връщане на делото за ново разглеждане или същата може да бъде връчена директно ред процесуалния пълномощник, представлявал ответниците в производството по отмяна пред ВКС;

2) приложима ли е автоматично нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК в хипотезата на отменени по реда на чл. 303 ГПК решения по допускане и извършване на делба и връщане на делото за ново разглеждане, и може ли исковата молба при новото разглеждане на делото да бъде връчена директно на процесуалният пълномощник, представлявал ответниците в производството за отмяна ред ВКС, без същите да са посочили, че той ще им бъде съдебен 2 адресат при новото разглеждане на делото, или съдът е длъжен да разпореди връчване на исковата молба за делба лично на ответниците по посочените в нея адреси;

3) може ли съдът да постанови решението си въз основа на документ, който е оспорен и съответно изключен по съответния ред от съда от доказателствата по делото, след изявление от представилата го страна, че няма да се ползва от същия;

4) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички твърдения, възражения и доводи на страните и всички релеватни за спора доказателства по делото в тяхната взаимовръзка и съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по тях.

По първите два въпроса липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същите са предпоставени от съдържащото се в тях условие, съдът да е връчил преписа от исковата молба на процесуалния представител на ответниците въз основа на представителната власт, която същия е имал в производството по чл. 303 ГПК. От данните по делото е видно, че съдът е връчил на адвокат Х. препис от исковата молба след като същия в производството при новото разглеждане на делото е представил нови пълномощни, удостоверяващи представителната му власт в производството по съдебна делба.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по третия поставен въпрос, доколкото въззивният съд е обсъдил и е приел, че е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на договора за дарение от 2014 г., а с определение от съдебно заседание от 17.01.2024 г. по гр. д.

№ 3932/2022 г. на Районен съд - Бургас нотариален акт № 175 от 25.07.2014 г., нот. дело № 439/2014 г. е бил изключен от доказателствата по делото.

По четвъртия въпрос не следва да се допуска самостоятелно касационно обжалване, като доводът с който е обоснован (за необсъждане на аргументите за липса на вещнопрехвърлителен ефект на договора от 2018 г.) съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, ако приеме, че тези доводи са относими към изхода на спора.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 1.04.2025 г., постановено по гр. д.

№ 713 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас.

ДАВА възможност на Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 20.45 евро (равностойност на 40 лв. държавна такса, внесена за въззивното производство).

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4