Решение № 947 от 17.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100504659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2124/06.02.2024 г., постановено по гр.д. №46327/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав, е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, площ 688 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), представляващ УПИ VI-199в, кв.136 по действащия ЗРКП на гр. София, м.“Малинова долина-изток“ с площ от 678 кв.м. /идентичен с парцел VI-4 в кв.1, м.“Малинова долина-изток“, описан в нотариален акт № 1, том XV, дело № 2684/1968 г./, административен адрес: гр. София, район Студентски, ул.“****, ведно с еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв.м. с идентификатор ***, описана в исковата молба като двуетажна масивна жилищна сграда с площ 120 кв.м., между съделителите и при права в съсобствеността: Е. И. К., ЕГН ********** – 1/2 идеална част; Л. А. Л., ЕГН ********** – 1/6 идеална част; И. К. Л., ЕГН ********** – 1/6 идеална част; Н.я К. Л. – Л., ЕГН ********** – 1/6 идеална част.

Със същото решение е отхвърлен иска за делба, предявен от - Е. И. К., ЕГН **********, против Л. А. Л., ЕГН **********, И. К. Л., ЕГН **********, и Н.я К. Л. Л., ЕГН **********, конституирани на мястото на починалия в хода на процеса К.И.

Л., ЕГН **********, по отношение на сграда с идентификатор ***, представлява жилищна сграда, построена като монолитна стоманобетонова триетажна сграда на три самостоятелни етажа със застроена площ от 86 кв.м., и по отношение на едноетажна сграда на 31 кв. метра с предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор ***.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за делба, е 1 постъпила въззивна жалба от Е. И. К.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, както и че при постановяването му е нарушен материалният закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че действа презумцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС, приемайки, че владението върху сграда с идентификатор *** /гараж/е предадено от И. и Н. Л.и на ответника К. Л., който е владял обекта като свой от 1988 г. до предявяването на иска за делба и по-късно до смъртта си през 2023 г., т.е. за период по дълъг от 10 години, като няма данни теченето на давността да е спирано или прекъсвано. Поддържа се, че ищцата Е. К. и починалия ответник К. Л. са наследници на Н. Д. Л., починала на 25.12.2003 г. и И. К. Л., починал на11.11.2008 г. Твърди се, че през 1968 г. Н. Д. Л. и И. К. Л. са придобили процесното дворно място, a през 1975 г. дарили на К. Л. и Е. К. първия етаж от построената в дворното място сграда. Поддържа се, че по делото не се установило ответниците да са придобили по давност някоя от сградите в парцела, като се твърди, че било налице разпределяне на правото на ползване, а не давностно владение върху обектите парцела. Посочено е, че съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по т.д.

№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумцията на чл.69 ЗС не се прилага, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание. Твърди се, че ответниците не са манифестирали своето намерение за своене спрямо ищцата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което и процесните две сгради да бъдат допуснати до делба.

Въззиваемите Л. А. Л., И. К. Л., и Н.я К. Л. – Л. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който излагат твърдения за неоснователност на подадената въззивна жалба и правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част.

Поддържа се, че сграда с идентификатор *** е построена през 1996-1997 г, от К. Л. и Л. Л. и до иницииране производството за делба, са упражнявали фактическа власт върху нея, поради което и са придобили имота с изтичане на 10 годишно давностно владение. По отношение на сграда с идентификатор *** се твърди, че е построена през 1987 г.-1988 г. от К. Л. и Л. Л. и е използвана от ответниците за период, надвишаващ 10 години преди предявяването на иска за делба. Поддържа се, че двете сгради са построени по стопански начин и със средства на К. Л. и Л. Л. със знанието и съгласието на Н. Л. и И. Л., вкл. при осъществяваното впоследствие на владение. В отговора на въззивната жалба се сочи, че Н. Л. и И. Л. са дали съгласие сина им и неговата съпруга да построят къща в техния имот, която да е тяхна изключителна собственост и те не са ползвали и владяли сгради с идентификатори

*** и ***. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. И. К. срещу К.И. Л. /починал в хода на производството, заместен от наследниците си по закон – И. К. Л., Н. К. Л. – Л. и Л. А. Л./, с която е предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ VI-199в, кв. 136, м. „Малинова долина-изток“с площ от 678 кв. метра и построените в него МАСИВНА СГРАДА на два етаж, състояща се от сутерен с две стаи и гараж общо от 90 кв. метра, първи етаж със застроена площ от 80 кв. метра, състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня и сервизни помещения, ГАРАЖ с площ от 30 кв. метра, залепен към масивната двуетажна сграда, намираща се в средата на УПИ и МАСИВНА СГРАДА на два етажа, построена на граничната линия в североизточната част на същия УПИ, залепена на сградата на съседния имот, състояща се от сутерен с гараж с площ от 40 кв. метра, първи етаж с площ от 90 кв. метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизно помещение и втори етаж, представляващ мансарден етаж за живеене, състоящ се от две стаи, хол и сервизни помещения с площ от 90 кв. метра.

С решение № 51 от 10.05.2019 г., по гр. дело № 1676/2018 г. на II ГО на ВКС, съдът е допуснал до съдебна делба поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ от 688 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), представляващ УПИ VI-199в, кв. 136, м. „Малинова долина-изток“с площ от 678 кв. метра (идентичен с парцел VI-4 в кв. 1, м. „Малинова долина-изток, описан в нотариален акт № 1, том XV, дело № 2684/1968 г.), с административен адрес: гр.

София, район Студентски, ул. ****, ведно с всички построени в поземления имот СГРАДИ на основното и допълващото застрояване и други подобрения с отразяване в КККР на гр. София, като СГРАДА еднофамилна триетажна жилищна сграда с площ от 86 кв. метра с идентификатор ***, СГРАДА еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с идентификатор *** и СГРАДА, едноетажна сграда на 31 кв. метра с предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор *** и описаните в исковата молба като две двуетажни масивни жилищни сгради с площ съответно 90 кв. метра и 120 кв. метра и гараж с площ 30 кв. метра, между съделителите Е. И. К. и К.И. Л. при равни квоти – по 1/2 ид. част.

С решение № 60081 от 23.07.2021 г. по гр. дело № 603/2021 г. на II ГО на ВКС, съдът е отменил решението, с което е допусната делбата на основание чл. 304 ГПК по молба на Л. А. Л. – съпруга на К.И. Л., като съдът е върнал делото за ново разглеждане на Софийския районен съд в стадия по допускане на делбата, с указания на молителката да се връчи препис от исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК. В молбата за отмяна Л. А. Л. е заявила, че сграда еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с идентификатор *** е изключителна собственост на нея и съпруга й, тъй като са я придобили въз основа на давност и владение, упражнено явно и несмущавано повече от 10 години. С разпореждане от 30.08.2021 г. съдът е конституирал Л. А. Л. като страна в производството, като е разпоредил препис от исковата молба ведно с приложенията да й бъде връчен за отговор. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от Л. А. Л., в който ответницата оспорва иска за делба по отношение на еднофамилна 3 триетажна жилищна сграда с площ от 86 кв. метра с идентификатор ***, описана в исковата молба като още една двуетажна сграда, както и три гаража с две допълнителни малки помещения, и описана в допълнението на исковата молба като масивна сграда на два етажа, построена на граничната линия в североизточната част на същия УПИ, залепена на сградата на съседния имот, състояща се от сутерен с гараж с площ от 40 кв. метра, първи етаж с площ от 90 кв. метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизно помещение и втори етаж, представляващ мансарден етаж за живеене, състоящ се от две стаи, хол и сервизни помещения с площ от 90 кв. метра. Твърди, че не е вярно, че тези сгради са изградени от общите наследодатели, а излага, че в посочени период тези две сгради – жилищна и гараж са изградени от нея и съпруга й през 1998 г., които са упражнявали фактическа власт върху тях. Сочи, че сграда еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с идентификатор *** е изключителна собственост на нея и съпруга й, които я владеят повече от 10 години – от 1998 г. до 2011 г. По отношение на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с идентификатор ***, твърди още, че първият етаж се владее от К.И. Л. и Л. А. Л. от 30.04.1988 г., а вторият от ищцата Е.

И. К., които са придобили имота по силата на нотариален акт № 192, том LIX, дело 11300/1975 г. от Н. Д. Л. и И. К. Л., които са им го дарили. По отношение на едноетажна сграда на 31 кв. метра с предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор ***, твърди, че същата е изградена от нея и съпругът й през 1988 г., които я владеят оттогава. Ето защо прави искане искът за делба по отношение на еднофамилна триетажна жилищна сграда с площ от 86 кв. метра с идентификатор ***, еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с идентификатор *** и сграда, едноетажна сграда на 31 кв. метра с предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор ***, да бъде отхвърлени.

Не е спорно между страните, че с нотариален акт за дарение № 1, т. ХV, нот. дело № 2684/1968 г. на нотариус Х.О., К.Х.П. е дарил на И. К. Л. и Н. Д. Л. следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 678 кв. м., образуващо парцел VІ – 4, кв. 1, м. „Малинова долина“, по плана на Симеоново - София, вилна зона ІV част, при съседи: улица, Б. К. Л., Л. К. Л. и П.Х. Л., заедно с построената в него сграда състояща се от стая, кухня, антре и клозет, при дялове 2/3 за И. Л. и 1/3 за Н. Л.. Доколкото договорът за дарение не е оспорен от страните и е сключен в законоустановената форма, то същият е произвел вещно-транслативен ефект, като И. Л. и Н. Л. са станали собственици на описания поземлен имот и построената в него сграда при описаните по-горе квоти.

С нот. акт № 192, т. LIX, дело № 11300/26.06.1975 г. И. Л. и Н. Л. са дарили на децата си Е. К. и К. Л. първият етаж от двуетажната сграда, със застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня, сервизни помещения без дворното място, в което е построена, цялото от 678 кв. м., образуващо парцел VІ – 4, кв. 1, м.