Решение № 166 от 17.10.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Девин, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100099 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, във връзка с чл.124 ГПК от Е. Ю. Ш., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., ул. А. К. № ** против „А. за с. на в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис – сграда Л., ет.*, офис *, да се установи по отношение на ответника, че не дължи вземане в размер на 2 864.54 лева по изпълнително дело № 20148810401121 на ЧСИ -П. М., с рег. № 881, с район на действие Окръжен съд - Смолян с взискател ответника, от която 691.53 лева главница, ведно със законна лихва от 26.05.2014г. до окончателното изплащане в размер на 611.05 лева, мораторна лихва - 361.16 лева, присъдени разноски в размер на 225.00 лева и приети разноски 400.00 лева и разноски на ЧСИ в размер 575.80 лева, поради изтекла погасителна давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на изпълнителното дело до завеждане на исковата молба. Претендира за направените разноски по настоящето дело.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е получил запорно съобщение от ЧСИ П. М., с район на действие Окръжен съд - Смолян по ИД № 1121/2014г. с взискател ответника за сумата 691.53 лева главница, ведно със законна лихва от 26.05.2014г. до окончателното изплащане в размер на 611.05 лева, мораторна лихва 361.16 лева, присъдени разноски в размер на 400.00 лева, разноски за ЧСИ 575.80 лева и 778.66 лева. В запорното съобщение на ЧСИ е посочено ч.гр.д. № 241/2014г. по описа на Районен съд – Девин, по повод заповед за изпълнение на парично вземане № 153/13.06.2014г. по изпълнителен лист от 28.07.2014г. Сумата е изтеглена от сметката на длъжника след направен запор по изпълнителното дело в размер на 2 864.54 лева.

Оспорва вземането, като твърди, че не дължи горепосочената сума 1 към ответника и че не е дал съгласие за прехвърляне на вземането и поради изтекла давност по чл.110 ЗЗД и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на изпълнителното дело до завеждане на делото не са предприемани никакви изпълнителни действия.

Моли съда да приеме по отношение на ответника, че не дължи вземане в размер на 2 864.54 лева по изпълнително дело № 20148810401121 на ЧСИ -П. М., с рег. № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с взискател ответника сумата от 691.53 лева главница, ведно със законна лихва от 26.05.2014г. до окончателното изплащане в размер на 611.05 лева, мораторна лихва - 361.16 лева, присъдени разноски в размер на 225.00 лева и приети разноски 400.00 лева и разноски на ЧСИ в размер 575.80 лева, поради изтекла погасителна давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на изпълнителното дело до завеждане на исковата молба.

Претендира за направените разноски по настоящето дело.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. По ч.гр.д. № 241/2014 г. по описа на Районен съд - Девин е издаден изпълнителен лист в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД. Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 13.10.2014 г. е образувано ИД № 1121/2014 г. по описа на ЧСИ П. И. М., с peг. № 881 на КЧСИ. По изпълнителното дело са поискани и предприемани следните действия: 1) На 23.10.2014 г. - запор на трудово възнаграждение; 2) На

06.08.2015 г. - запор на банкови сметки; 3) На 09.11.2015 г. - запор на банкови сметки; 4) На 17.02.2016 г. - молба с искане на изп. действия; 5) На 05.12.2016 г. - молба с искане на изп. действия; 6) На 22.05.2017 г. - запор на банкови сметки; 7) На 23.03.2018 г. - молба с искане на изп. действия; 8) На 13.05.2019 г. - молба за опис; 9) На 22.11.2019 г. - молба с искане на изп. действия; 10) На 14.12.2020 г. - молба с искане на изп. действия; 11) На 11.05.2021 г. - молба за опис; 12/ На 30.09.2022 г. - запор на трудово възнаграждение; 13) На 06.02.2024 г. - молба с искане на изп. действия и 14) На 03.06.2024 г. - запор на банкови сметки. Към момента на образуване на ИД № 1121/2014 г. по описа на ЧСИ П. И. М., с peг. № 881 на КЧСИ, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., образуване на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, ВКС прие, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С оглед така даденото разрешение по процесният случай, погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. Предвид, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г. и давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е следвало да изтече 26.06.2020 г. Тук обаче следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. 2 20.05.2020г. давностни срокове не текат. Според § 13 от преходните и заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало на 13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020 г. В този смисъл е и Решение № 158 /24.04.2023г. по в.г.д № 20235300500343 Окръжен съд — Пловдив. От 26.06.2015 г. до депозиране на исковата молба са били предприемани многократно изпълнителни действия, които прекъсват давността. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва е предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като за прекъсване на давността е без значение събираемостта на изпълнителните действия. След образуване на изпълнителното производство в релевантния по спора период „А. за с. на в.“ ЕАД, в качеството си на взискател не е бездействала, а е подновявала изпълнителни действия за събиране на вземането. Въпросът относно прекъсването на погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция е разрешен по задължителен за съдилищата и другите правни субекти начин, с ТР № 2/2023 г., обявено на 04.07.2024 г., по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С предприемане на изпълнително действие се прекъсва погасителната давност по чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засяга от настъпилата перемпция на изпълнителното дело, при прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С изложените аргументи оспорва исковата молба за погасяване на вземанията, поради изтекла давност, а сумите са ликвидни и дължими от ищцата. Претендира за разноски по списък по чл.

80 от ГПК 350.00 лева, юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 13, т, 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случай, че съдът осъди „А. за с. на в.“ ЕАД да заплати разноски на насрещната страна по делото, моли съда служебно да направи прихващане на присъдените разноски. В случай, че съдът осъди „А. за с. на в.“ ЕАД да заплати разноски на насрещната страна по делото и съдът не направи служебно прихващане на присъдените разноски, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, за да бъдат равнопоставени в съдебното производство, моли съда да даде указания на насрещната страна да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ж. Ч. поддържа иска .

Видно от представеното изпълнително дело, относно изтекла давност се установява, че последното изпълнително действие на съдия изпълнителя е от 22.05.2017г. за налагане на запор върху банковите сметки на доверителката ми /стр.93 от ИД/, а следващото изпълнително действие от 30.09.2022г. със запор на трудовите възнаграждения /стр. 28/. Съобразно Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГ на ВКС новата давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие от взискателя, а то е извършено на 22.05.2017г. Тоест, следващото действие, след петгодишният срок е извършено, а именно на 30.09.2022г. със запор на съобщение на трудовото 3 възнаграждение на доверителката ми.

Ответникът представя писмено становище, с което поддържа изложените доводи в отговора на исковата молба, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен и присъди разноските по делото.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложеното ИД № 1121/2014г. по описа на ЧСИ П. М., вписан с №881 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян се установи, че на 13.10.2014г., с молба вх.№ 11343 от „АСВ“ ООД, на основание чл.426 ГПК въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д. 241/2014г. по описа на РС Девин е образувано изпълнително дело №1121/2014г., с което е поискано да се предприемат изпълнителни действия за събиране на вземането – опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника.

ИД №1121/2014г. по описа на ЧСИ 881 е образувано, на основание изпълнителен лист от 28.07.2014г по ч.гр.д. 241/2014г. на РС Девин, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 153/13.06.2014г. по ЧГД № 214/2014г. по описа на Районен съд – Девин, по която длъжникът – ищцата да заплати на кредитора “А. за с. на в.” ООД, с ЕИК: *********, сумите: 691.53 лева (шестстотин деветдесет и един лева и 53 стотинки) главница; 64.05 лева (шестдесет и четири лева и 05 стотинки) договорна лихва от 27.10.2009г. до 26.10.2010г.; 297.11 лева (двеста деветдесет и седем лева и 11 стотинки) - лихва за забава от 28.05.2010г. до 25.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата 691.53 лева от 26.05.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 225.00 лева (двеста двадесет и пет лева) разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

На 23.10.2014г. от ЧСИ 881, с Протокол № 2919 Постановление за образуване на изпълнително производство, на основание чл.426, ал.1 ГПК е образувал изпълнително производство по ИД № 1121/2014г., с взискател „А. за с. на в.“ ООД, с ЕИК: ********* и длъжник Е. Ю. Ш., за събиране на сумите:

Главница в размер на 691.53 лева, със законна лихва, считано от 26.05.2014г.;

361.16 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.);

225.00 лева присъдени разноски; 400.00 лева разноски по изпълнително производство; 78.00 лева дължими такси по изпълнителното производство до момента и 187.82 лева, дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, приети във връзка с изпълнителното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Предприети са действия – изпращане на ПДИ до длъжника; справка за наличие на трудови договори; справка от ТД на НАП за неплатени публични задължения на длъжника; наложен е запор на трудовото възнаграждение на длъжника;

На 19.06.2015г. от взискателя е депозирана молба с вх. № 07564, за извършване на действия по удовлетворяване на вземането срещу длъжника справка за банкови сметки в б. Д.С.К., О.Б.Б., У. Б., SG Е. и Ц.К.Б. и при установяване на налични, да се наложи запор върху тях.