Определение № 624 от 16.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Велико Търново, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100335 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Подадена е искова молба от М. Д. С. от гр. В. Търново против Д. А. Д. от с.гр., уточнена с две допълнителни молби, в която са изложени твърдения, че ищцата е длъжник по изп. дело № 122/2015г. по описа на СИС при ВТРС, образувано от ответника, въз основа на изпълнителен лист № 36/07.03.2014г., издаден след влизане в сила на решение № 47/10.05.2013г. по гр.д. 1408/2012г. на ВТОС за сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1524 лв. – съдебни разноски. Ищцата твърди, че е налице материална законосъобразност на изпълнителния процес, тъй като е налице новооткрит факт, че ответникът по делото страда от „биполярно афективно разстройство” от 1995г., за което му е призната 100 % инвалидност с чужда помощ, с решение на ТЕЛК № 2685/27.07.2017г. - новооткрит документ. Допълва, че тези факти не са били известни по гражданското дело, по което е издаден изпълнителния титул за присъденото в полза на ответника обезщетение за непозволено увреждане, което обуславя неговата неправилност и незаконосъобразност. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 439 ГПК, ищцата претендира недължимост на вземанията по изпълнителния лист, иска неговото обезсилване и прекратяване на изпълнителното производство.

Предявеният иск е процесуално недопустим и същият следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

Съгласно константната практика на ВКС /решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/72г. на ОСГК на ВС, Решение № 333/05.12.2011г. по гр.д. № 1244/2010г. на III г.о. и др./ предпоставките за допустимост на иска по чл. 439 ГПК са изпълнителна сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, 1 установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като тези промени следва да се основават на новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването на съдебно признатото право. Следователно не всички настъпили след съдебното дирене факти и обстоятелства свързани или относими към материалното право, а само тези които го променят като го погасяват или го отричат, обуславят процесуалната допустимост на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК.

В случая твърдения от ищцата факт, чрез които иска да обоснове материалната незаконосъобразност на изп. процес, че ответникът по настоящото дело страда от психическо заболяване, датиращо от 1995г., за което е издадено решение на ТЕЛК № 2685/27.07.2017г. нито може да измени или погаси присъденото обезщетение за неимуществени вреди, нито има характеристиката на новонастъпило обстоятелство.

Вземането на обезщетение за неимуществени вреди е парично и се погасява чрез плащане или чрез някой от други уредени в закона способи за погасяване.

Горепосочения факт, че ответникът по настоящото дело е страдал от психично заболяване, което обстоятелство не е било известно по делото, по което е издаден изп. титул, не очертава погасителен способ на парично задължение. На следващо място този факт не е настъпил след приключване на съдебното дирене, по което е издаден изп. лист, тъй като се твърди да е осъществен в обективна действителност през 1995г., а гр.д. № 1408/2012г. на ВТОС е приключило с решение постановено на 10.05.2013г.

Следователно не се касае за новонастъпил факт по см. на чл. 439 ал. 2 ГПК. Самата ищцата не твърди това обстоятелство да е новонастъпил факт, а сочи, че се касае за новооткрит факт и новооткрито доказателство. Видно от съдържанието на посочената разпоредба последните не са част от основанието на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 ГПК. Новооткритите факти и обстоятелства могат да са основание за отмяна на влязло в сила решение /арг. чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК/, при спазване на срока по чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК, но не могат да обусловят недлъжимост на съдебно признато вземане.

В обобщение следва да се посочи, че твърдените от ищцата обстоятелства не представляват новонастъпили факти, които могат да погасят паричното вземане на ответника и да доведат до отпадане на изпълняемото право по влязлото в сила решение по гр.д. № 1408/2012г. на ВТОС.

Поради гореизложените съображение предявения иск с правно основание чл.

439 ГПК се явява процесуално недопустим, което има за последица връщане на исковата молба в съответствие с чл. 130 ГПК и прекратяване на производството по настоящото гражданско дело. С оглед недопустимостта на предявения иск, отпада необходимостта от произнасяне по въпроса за освобождаване на ищеца от такси и разноски на основание чл. 83 ал. 2 ГПК.

2

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба подадена от М. Д. С., ЕГН:

********** от гр. В. Търново, ул. „Слънце” № 11 ал. 3 против Д. А. Д., ЕГН:

********** от гр. В. Търново, ул. „Г. Измирлиев” № 6, вх. А, с която предявен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземанията по изпълнителен лист № 36/07.03.2014г., издаден въз основа на решение № 47/10.05.2013г. по гр.д. 1408/2012г. на ВТОС, по който е образувано изп. дело № 122/2015г. по описа на СИС при ВТРС, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 335/2024г. на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3