Решение № 3382 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100512403 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10295 от 20.09.2022 г., постановено по гр. дело № 301/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 157-ми състав, е признато за установено по предявените от Ц. С. П. и С. Б. П. срещу „Е.М.” ЕООД, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, че Ц. С. П. не дължи на ответното дружество сумата от 1404.12 лв., представляващи задължение за плащане на главница в размер 1329.73 лв., с падежи, настъпили към 14.09.2017 г., лихва в размер 49.37 лв., и такси и разноски общо в размер н а 99.40 лв. по договор за потребителски кредит от 14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Б.Д.П., като отхвърля иска за разликата над сумата от 1404.12 лв. до пълния предявен размер от 4515.00 лв., а С. Б. П. не дължи на ответното дружество сумата от 1404.12 лв., представляващи задължение за плащане на главница в размер 1329.73 лв., с падежи, настъпили към 14.09.2017 г., лихва в размер 49.37 лв., и такси и разноски общо в размер на 99.40 лв. по договор за потребителски кредит от 14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Б.Д.П., като отхвърля иска за разликата над сумата от 1404.12 лв. до пълния предявен размер от 4515.00 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 441.61 лв. – разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените 1 отрицателни установителни искове за разликата над уважените размери до пълните предявени размери, са постъпили въззивни жалби от ищците Ц. С. П. и С. Б., чрез пълномощника им – адв. Ц.Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, с които се сочи бланкетно, че в обжалваните му части решението е неправилно поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, без обаче да са изложени конкретния оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Молят съда да отмени решението в обжалваните части и уважи изцяло предявените отрицателни установителни искове.

Въззиваемият ответник - „Е.М.” ЕООД , чрез процесуалния си представител – юриск.

Й.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал писмен отговор, с който оспорва жалбите, поддържайки че същите са неоснователни, а рашението в обжалваните му части е правилно. Претендира разноски.

Решението в частта, с която предявените от Ц. С. П. и С. Б. П. срещу „Е.М.” ЕООД, отрицателни установителни искове с правно оснавие чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД са били частично уважение, като е прието, че Ц. С. П. и С. Б. П. не дължат на ответното дружество сумата от по 1404.12 лв., представляващи задължение за плащане на главница в размер 1329.73 лв., с падежи, настъпили към 14.09.2017 г., лихва в размер 49.37 лв., и такси и разноски общо в размер на 99.40 лв. по договор за потребителски кредит от 14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Б.Д.П., не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, намира въззивните жалби за неснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадените от ищеца въззивни жалби са бланкетни, т.е. не съдържат конкретно оплакване за порочността на решението в обжалваните му части, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, като в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на 2 някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то настоящата съдебна инстанция не може и не разполага с правомощие служебно да проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт. Следва да се добави, че изявлението направено в о.с.з. от 02.02.2024 г. от пълномощника, касаещо извършените плащания от страна на съпруга и по същество съставлявощо довод за необоснованост на изводите на СРС е направено след изтичане на преклузивния срок срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което по така наведените несвоевременно оплаквания съдът не дължи произнасяне. Ето защо жалбите макар и принципно да са процесуално допустими, с оглед невъзможността /забраната/ на въззивният съд да формира собствени изводи по съществото на спора , респективно за правилността на първоинстанционното решение, настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.,В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК , Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК , Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д.

№ 1645/09г. на ІV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.;

Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

С оглед на цената на всеки един от активно субективно съединените отрицателни установителни искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10295 от 20.09.2022 г., постановено по гр. дело № 301/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 157-ми състав в обжалваните части, с които са отхвърлени, предявените Ц. С. П., ЕГН: **** и С. Б. П., ЕГН: ********** срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК ****, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, за разликата над уважените размер от по 1404.12 лв. до пълните предявени размер от по 4515.00 лв., представляващи задължения по договор за потребителски кредит от 14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Б.Д.П..

РЕШЕНИЕ № 10295 от 20.09.2022 г., постановено по гр. дело № 301/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 157-ми състав в частта, с която предявените от Ц. С. П. и С. Б. П. срещу 3

„Е.М.” ЕООД, отрицателни установителни искове с правно оснавие чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД са били частично уважени, като е прието, че Ц. С. П. и С. Б.

П. не дължат на ответното дружество сумата от по 1404.12 лв., представляващи задължение за плащане на главница в размер 1329.73 лв., с падежи, настъпили към 14.09.2017 г., лихва в размер 49.37 лв., и такси и разноски общо в размер на 99.40 лв. по договор за потребителски кредит от 14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Б.Д.П., не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Ц. С. П., ЕГН: **** и С. Б. П., ЕГН: ********** да заплатят на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4