Решение № 1272 от 14.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 382/2023
- Вид
- Решение № 1272
- Подписан
- 14.11.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 108 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 112, ал. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142-147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142,ал.2, т.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142-147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142-147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142-147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142-147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 142-147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 149 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 154, ал. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 53, ал. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1272 гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500382 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 30.11.2022г по гр.д. № 148/2021г Окръжен съд- Монтана е отхвърлил като неоснователно искането на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане на имущество в полза на държавата на обща стойност от 609 399.99лв от П. Ц. П. и Б. П.
П., както следва : мотоциклет Хонда на осн. чл. 142, ал.2, т.2 вр. 141 от ЗПКОНПИ, сумата от 30100лв- пазарна стойност на отчуждени МПС, на осн. чл.151 вр. чл. 142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, от П. П. сумата от 535 285.48лв, представляващи погасителни вноски, парични вноски, преводи към трето лице, получени и върнати в заем, на осн. чл. 151 вр. чл. 142,ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, от Б. П. сумата от 38 014.51лв, представляваща погасителни вноски и тегления на каса, на осн. чл. 151 вр. чл. 142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ. С решението си съдът е възложил разноските върху КПКОНПИ да заплати държавна такса и разноски по делото , съобразно изхода от спора и доказаните разноски от ответниците.
С определение от 26.06.2023г по същото дело МОС е оставил без уважение искането на КПКОНПИ за изменение на постановеното решение в частта за 1 разноските, с която Комисията е осъдена да заплати държавна такса.
Решението на МОС е обжалвано от КПКОНПИ , изцяло, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че МОС неправилно е приложил материалния закон. Поддържа, че е неправилен извода на съда, че на отнемане на имущество и за извод за значително несъответствие между нетен доход и имущество трябва имуществото реално да съществува, да е налично, към момента на приключване на проверката. Оспорва изводите на съда за това, кое е имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ЗПКОНПИ. Поддържа оплакване против решението на МОС, с което е осъден да заплати държавна такса за воденото производство.Моли , в обжалваната част решението на МОС да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло, като претендира направените разноски по делото.
Против определението на МОС от 26.06.2023г е постъпила частна жалба от КПКОНПИ с твърдения за неправилност и незаконосъобразност и искане- същото да бъде отменено и решението по делото да блъде изменено в частта, с която Комисията е осъдена да заплати държавна такса.
Въззиваемите са П. и Б. П. са депозирали общ отговор на въззивната жалба, с който поддържат, че жалбата е неоснователна.
В о.с.з. въззивникът КПКОНПИ се представлява от главен инспектор Т., която поддържа въззивната жалба. Моли предявеният иск да бъде уважен изцяло , като бъде съобразена спецификата на закона. Поддържа, че и вноските, чието отнемане се претендира са вид имущество. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответниците.
Въззиваемата страна Б. и П. П. , представлявани от адв. Д. молят решението на МОС да бъде потвърдено . Поддържат, че по делото е безспорно установено, че в случая няма превишения и съответно няма основания за отнемане на имущество.
Поддържат, че решението на МОС е обосновано. Молят да бъде съобразена практиката на ЕСПЧ, постановил решения, осъдителни за България поради нарушаване на принципите на чл.1, протокол 1 от КЗПЧ и изискващи за отнемане на имущество да се изследва връзката между твърдяното нарушение и съответното имущество.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните
2 материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено.
Предявен е иск за отнемане в полза на държавата на имущество от П. и Б. П., с твърдение, че П. П. е бил управител на МБАЛ Д-р Д. Павлович,гр. Свищов, заемал е висша публична длъжност и не е подал в срок декларация по чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Посочено е, че с решение от 09.10.2019г е образувана проверка на имущественото състояние на лицето, че периодът на проверка е от 09.10.2009г до 09.10.2019г, че считано от13.02.2009г е в брак с Б. П. и двамата имат дете, непълнолетно- Т.. В исковата молба е посочено имущество, притежавано от проверяваните лица към момента на проверката и са наведени твърдения , че за процесния период лицата са придобили и продали описани МПС, че през имуществото им са преминали описани суми, че са притежавали недвижимо имущество и и са били съдружници в посочени дружества, имали са разходи за издръжка на семейството си, пътувания и др., при което се обосновава извод за установено несъответствие между нетен доход и имущество на ответниците в размер на 870 835.18лв, поради което се търси и отнемане на имущество в полза на държавата на стойност 609 399.99лв.
В отговора на ИМ ответниците навеждат възражения, че изчисленията на ищеца са некоректни, че следва да се вземе предвид имущественото състояние на ответниите в началото и края на проверявания период, като не се съобразява права и средства преминали през имуществото на ответниците, които не са налични в края на периода на проверка. Оспорват възможността за отнемане на доходи и приходи. Оспорват, че не са съобразени приходи на семейството от дарения и дивиденти. Оспорват, при съобразяване на тези обстоятелства, да е налице несъответствие между нетните им доходи и притежаваното имущество в края на периода на проверката.
С решението си състав на МОС е отхвърлил иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като е приел,че не се установява значително несъответствие между придобито от ответниците имущество и нетния им доход за процесния период.
За да бъдат предявените конститутивни искове по чл. 153 от ЗПКОНПИ основателни следва да се установи на първо място, че ответникът подлежи на проверка/било то защото е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗПКОНПИ или е лице, което заема/ е заемало висша длъжност и дължи подаване на декларации по чл.35 от Закона, което не е сторило/.
Следва да се установят членовете на семейството на проверяваното лице, като се съобрази разпоредбата на пар. 1,т.19 от ДР на ЗПКОНПИ, чието имуществено 3 състояние също подлежи на проверка.
На следващо място, следва да се установи по делото, ч е през проверявания период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната норма на пар. 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв за целия проверяван период. Ако се установи несъответствие в посочения размер , намира приложение презумпцията, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, съгласно определителната норма на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ. На следващо място имуществото следва да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е придобито със законен източник на средства.
В тежест на ищеца е установяването на първите три предпоставки за уважаването на иска. В тежест на ответника е да доказва , че имуществото , което притежава в края на периода на проверката е придобито със средства, които имат законен произход.
Наличието на първата предпоставка се установява от посочените по-горе писмени доказателства – От събраните по делото писмени доказателства се установява, и това не е спорно между страните, че П. П., в периода от 08.11.2018г до 06.10.2020г е бил управител на МБАЛ Д-р Димитър Павлович ЕООД, което дружество е с едноличен собственик на капитала Община Свищов. Съгласно чл. 6, ал.1,т.46 вр. чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ е бил длъжен да подаде декларация за имущество и интереси, като неподаването на такава е основание за образуване на проверка по чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ. Проверка е образувана по решение на КПКОНПИ от 09.10.2019г . Не се спори още,че ответниците са съпрузи и имат общо дете, като не се спори и относно обстоятелстовто, че семейството на П. е тричленно, при съобразяване на разпоредбата на пар.1, т.19 от ДР на ЗПКОНПИ.
За установяването на втората предпоставка следва да се съобразят разясненията, дадени по приложението на закона с формираната практика на ВКС по сходни казуси решение № 97/2018 г по гр. д. № 3224/2017 г, IV ГО, решение № 137/2018 г. по гр. д.
№ 2507/2017 г, ІV ГО, решение № 83/2020 г по гр. д. № 4939/2017 г., IV ГО и ТР № 4/2023 г по т. д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС.
Съгласно посочената сформирана практика приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред . Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може 4 да е забранена със закон, да е подчинена на особен режим или да е разрешена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни , те са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни. До хо д е уредено да се отнема само на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. По гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност).
Проверяваното лице може да ползва собствени и привлечени източници на финансиране: собствени са наличното имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на дейността/, а привлечени са кредитите , заеми и помощи/ субсидии/ или даренията. Трансформацията на имущество може да е източник на финансиране , но не е източник на забогатяване, като целта на закона е именно избягване на обогатяването без доказани законни средства. Кредитът също не е източник на забогатяване, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане. Кредитът е законен източник на финансиране, той обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода, на докато кредитът не е върнат или бъде върнат от трансформация на имущество, няма да е налице забогатяване.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал, а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго л и ц е /чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие/.
Преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо.Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено , унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му /след приспадане на разходите за подобрения/.