Решение № 1579 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. В., 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СЛ. при участието на секретаря Д.Д.Г. като разгледа докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело № 20213100103035 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковете на Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, против ОБЩИНА В., ЕИК ****, с административен адрес: гр. В., бул. **** представлявана от Кмета на Община В., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ответникът ОБЩИНА В. НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. В., находящ се в землището на гр. В., ***** с обща площ 4151 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план:

3715, при съседи: ПИ ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, ***, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Претендират се и разноски.

Обстоятелства, на които се основава иска:

В исковата молба се твърди, че Община В. не е собственик на имота.

Поземлен имот с идентификатор *** е собственост на ищците Д.

1

И. С., Г. Х. А. и В. Р. Л. при части 1000/4151 кв. м. идеални части за ищеца Д.

И. С. и 3151/4151 кв. м. идеални части за ищците Г. Х. А. и В. Р. Л..

Ищците са придобили правото на собственост по давностно владение.

От средата на 80-те години на XX век владение върху реална част от имота с площ от 1000 кв. м. е установил И. С. И., който е баща на ищеца Д. И.

С.. Владението на И. С. И. е било в трайно установени граници и е било упражняване непрекъснато, необезпокоявано и явно до 2000 г. През 2000 г. владението е било продължено от сина му Д. И. С. и то е непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. Тази реална част се намира в северозападната част на ПИ *** и е маркирана с червени линии на приложената към настоящата уточняваща молба скица № 15-36679406.04.2021 г. Началният момент на владението, осъществявано от И. С. И. е от 1985 г. и е продължило до 2000 г. След 2000 г. владението продължава синът му Д. И. С. /ищец по делото/. Посочената реална част е била обработвана от И. С. И., а след 2000 г. и от Д. И. С.. Двамата са почиствали ежегодно имота и са посадили овощни дръвчета. Тази реална част е оградена с оградна мрежа на бетонови колове.

Владение върху останалата реална част с площ от 3151 кв. м. от имота, която е била безстопанствена, са установили през пролетта на 2008 г. ответниците Г. Х. А. и В. Р. Л., в трайно установените му граници и владението на двамата също е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. Двамата почистват ежегодно имота. Тази реална част се намира на изток от реалната част, която се владее от ищеца Д. И. С..

На приложената към настоящата уточняваща молба скица № 15-36679406.04.2021 г. тази реална част е маркирана със сини линии. Реалната част е заградена от всички страни с оградна мрежа на бетонови колове.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

Твърди се, че Община В. е собственик на процесния имот на основание чл.2 ал. 1 т. 7 от ЗОС, като е придобила собствеността по друг начин, определен в закон, а именно по силата на законовата разпоредба на чл. 25 ал.

1 от ЗСПЗЗ, т.е. ex lege. Сочи, че в конкретния случай земята е била земеделска, доколкото се е намирала в терен по параграф 4 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата не е принадлежала на граждани, юридически лица или държавата и е станала общинска собственост. Твърди, че към датата на влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповеди №№ РД-1-7706/***г.

2 и РД-1-7706/68/11.03.2003г., на Областния управител на област с административен център В., за собственик на ПИ № 3715 с площ 4524.91 кв.м., частично идентичен с процесния имот, е вписан

НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК. Доколкото имотът не е принадлежал на някого, то собствеността е придобита от ответника по силата на законовата разпоредба на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Сочи още, че за придобИ.ето на собствеността от Общината е без значение момента на съставяне на Акта за общинска собственост, явяващ се вътрешнослужебен акт, както и факта, че земята е загубила характера си на земеделска земя. Посочва, че съществува мораториум за придобИ.ето на частна общинска собственост, който към настоящия момент е продължен до 31 декември 2022г., поради което не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време за придобИ.е по давност на имота от ищците.

Оспорва се владението на ищците.

Признава се, че съгласно КП м. „**** от 1991г. новообразуван ПИ № 3715 попада в имот 313, записан на И. С. И., без посочен документ за собственост/съответно без вписани дали лицето е било ползвател по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Сочи, че не е установено наследственото правоприемство на ищца с посоченото лице.

Посочва, че доколкото имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн. ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., той може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ, поради което твърдяното владение от преди този момент няма как да бъде зачетено.

Сочи още, че не е обективирано намерение на ищците за владение върху имота, липсва им animus, доколкото за промяна в намерението за своене, относно ищците може да бъде прието подаването на заявление за заверка на молба-декларация за снабдяване с КНА, или деклариране на имота и открИ.е на тяхно име на партида за имота – всички действия са от 2021г.

Предявява се НАСРЕЩЕН ИСК от ОБЩИНА В., ЕИК ****, с административен адрес: гр. В., бул. **** представлявана от Кмета на Община В., против Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ОБЩИНА В. Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. В., находящ се в землището на гр. В., ***** с 3 обща площ 4151 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 3715, при съседи:

ПИ ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, придобит по силата на закона - на основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и за ОСЪЖДАНЕ на ответниците Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, ДА ПРЕДАДАТ НА ОБЩИНА В. ВЛАДЕНИЕТО върху ИМОТА, на основание чл. 108 от ЗС.

С отговора на НИ се оспорва същия и се навеждат идентични твърдения като по главния иск.

В с.з. ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответната страна моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Ответникът моли за уважаване на насрещния му иск, а ищецът за неговото отхвърляне.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предяви по делото са: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС. По отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да докаже само активната си материално правна легитимация, указваща правен интерес от отричане на правото на собственост на ответника, т.е. единствено владението си като фактическо състояние, а в тежест на ответника е да докаже правата си при условията на пълно и главно доказване. В производството по чл. 108 от ЗС обаче, след като ответната страна – ищец по чл. 108 от ЗС, докаже правата си при условията на пълно и главно доказване и факта на упражняване на фактическа власт от ищците – ответници по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, в тежест на последните е да докажат собствените си противопоставими права при условията на пълно и главно доказване, а именно че са станали собственици на имота въз основа на упражнявано от тях давностно владение, продължило в указания срок и при зачитане на давността.

По правата на ОБЩИНА В.:

Община В. заявява като придобивно основание на правото си на собственост права по чл. 19, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно трайната 4 практика на ВКС, от значение за придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ е само това земята да е подлежала на реституция по ЗСПЗЗ /т.е. дали е имала земеделски характер към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/, но да не е била заявена и възстановена по този закон, т. е. общината придобива на основание чл. 19 ЗСПЗЗ остатъчната земеделска земя, която не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ или която изобщо не е подлежала на възстановяване по този закон /доколкото за нея не са били заявявани реституционни претенции/ - така Определение № 118 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 121/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ****.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, т. 1 и т. 2, земята в цялата територия на сегашното с.о."****", преди датата 29.05.2000г. е била със земеделски характер. През 1999 г. са одобрени специфичните правила за устройство на територията, с графичната част на които е посочено, че имота е в строителните граници. Местността „****“ попада в строителните граници през 2000 г., когато се променя статута на територията и тя става урбанизирана територия с решението на Общински съвет – В. № 322 - 4/29.05.2000 г., по силата на което се образуват 25 селищни образувания за териториите по § 4 и се одобряват околовръстните полигони.

Правата върху земеделските земи се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ и възстановяването става ex lege, по силата на закона /чл. 10 от ЗСПЗЗ Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи…/ Следователно за да възникнат права по силата на ЗСПЗЗ, земята следва да има статут на земеделска към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съгласно § 17 от ЗСПЗЗ, законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", а доколкото законът е обн., ДВ, бр.

17 от 1.03.1991 г., това е и датата на влизане в сила на закона. Към посочената дата процесният имот е бил със статут на земеделски /до 29.05.2000 г./, поради което същият се възстановява или придобива по реда на ЗСПЗЗ.

Нормата на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Съответно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, както и че не е реституиран, не е изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи и не е държавен.

По делото няма данни за процесния имот да е издаден акт за държавна собственост.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, т.

5

6.3 от справка в Областна администрация - В. се установява, че за „земята" в границите на процесния имот (5140) или за имотите, от чиито части той е образуван, няма съставен АДС.

Не се твърди от ищците, имотът да е бил изкупен от тях по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Не се установява същите да са ползватели /или наследници на ползватели/, които са изкупили земята по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и да са трансформирали правото си на ползване в право на собственост.

От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, т. 6.3 се установява, че Държавата (чрез свои структури) е раздавала по надлежния ред имоти за „ползване" в територията на с.о."****" (включително за имоти в обследваната зона). Едно от лицата, на които са раздавани такива земи в границите на процесния имот №5140 (лилав цвят) с площ 4151 м" по КККР/сегашен вид – е И. С. И. (им.313) - наследодател на ищците. И. С. И. фигурира в списъците като ползвател, на когото е бил предоставен имот за ползване. За същия обаче няма отреден с ПНИ новообразуван имот.

Съгласно СТЕ т. 6.5, от справка в район А. се установява, че там няма данни за проведени производства по трансформиране правото на собственост в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива данни не се съдържат и в настоящото дело.