Решение № 44 от 12.08.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Габрово, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело № 20214200900066 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ОГН. М. СТ., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. СТ. Г., чрез адв. И.Х. – ГАК, против ЗАД „"ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М. Димитров“ № 1.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2019 г. около 15:35 ч. в гр.

Габрово на ул. „К.“ ** настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между ищеца, в качеството му на велосипедист, и л.а. марка „М.“ модел „С.“ с рег.№ ***, управляван от водача И.П. Ч.. Посочва се, че водачът на лекия автомобил се движел в нарушение на правилата за движение по пътищата, като при избор на скорост на движение не се съобразил с пътните условия и интензивността на придвижване на пешеходците. При така извършеното нарушение на ЗДвП водачът И.Ч. блъснал преминаващия велосипедист О.С., вследствие на което ищецът претърпял следните травматични увреждания – разместено счупване на дясната ключица, контузия на главата с хематом в дясната тилна област, контузия на десен глезен, мозъчно сътресение.

Непосредствено след инцидента ищецът бил транспортиран по спешност до МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово, където бил прегледан и насочен към ортопед. Въз основа на извършеното рентгенологично изследване била констатирана фрактура на лявата клавикула в средна част, на пострадалия било предписано лечение чрез поставяне на мека обездвижваща превръзка на двете рамена за период от един месец и препоръка за извършване на контролен преглед. Във връзка с процесното ПТП бил съставен констативен протокол от органите на МВР. Ищецът излага твърдения, че към датата на настъпване на ПТП-то отговорността на водача на лекия автомобил била 1 застрахована чрез валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите с ответното дружество. На 18.06.2021 г. ищецът отправил извънсъдебна претенция към застрахователното дружество по реда на чл. 380 КЗ. С писмо от 08.07.2021 г. ответникът отказал да определи и изплати претендираното застрахователно обезщетение с мотив, че не са представени всички необходими документи от значение за установяване на обстоятелствата по образуваната щета относно процесното ПТП. Ищецът посочва, че вследствие на процесното ПТП е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените телесни увреждания; негативна промяна в начина му на живот, резултат от проведеното лечение и наложените ограничения при движение; развитие на дегенеративни промени и продължаващи болки; затруднения в самостоятелното обслужване и необходимост от чужда помощ; засягане на достойнството, личната му самооценка и нормалния процес на съзряване; невъзможност да посещава учебни занятия и затрудняване на образователния процес. Предвид така изложените фактически твърдения ищецът претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП по вина на водача И.П. Ч., чиято отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно с лихвата върху горепосочената сума, съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Претендират се и сторените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Ответното дружество в депозирания отговор излага подробни съображения срещу допустимостта и основателността за предявената искова претенция. Излага становище за нередовност на исковата молба, изразяващи се в допусната непълнота в обстоятелствената част при описание на механизма на настъпване на ПТП и липса на посочена банкова сметка с титуляр увреденото непълнолетно лице съгласно изискванията на чл. 17 от Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължително застраховане по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на л. а. „М.“ с рег.№ *** и дружеството, валидно към 29.10.2019 г. Оспорва твърдението на ищеца за осъществено противоправно и виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва факта на настъпване на описаните от ищеца вредоносни последици – получени телесни увреждания следствие на процесното ПТП, респективно техния характер и интензитет. Оспорва твърденията на ищеца, касаещи механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Излага доводи за несъответствие на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди със законоустановения критерий за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и посочените от ищеца телесни увреждания.

Ответното дружеството релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който в нарушение на чл. 79 ЗДвП управлявал неизправен велосипед; в нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП не управлявал велосипеда възможно най2 близко до дясната граница на платното за движение; в нарушение на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП – не се движел по разположения отдясно на посоката му на движение пътен банкет или тротоар; предприел пресичане на необозначено за пресичане място без да слезе от управлявания от него велосипед и навлязъл внезапно на пътното платно, заемано от управлявания от водача на лекия автомобил. Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на майката на ищеца М.Г., която в нарушение на чл. 125, ал. 3 СК не положила грижи за детето си, с което способствала за настъпване на вредоносния резултата и увеличаване на размера на вредоносните последици. Посочва се, че поведението на ищеца и неговите родители се намирало в пряка причинноследствена връзка с настъпването на процесното ПТП, като допуснатото бездействие от страна на родителите по упражняване на надзор и полагане на грижа за детето не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице и неговите родители. Изтъква, че при ищеца били налице прехождащи процесното ПТП заболявания, които допринесли за настъпване на процесните травматични увреждания, продължителността на възстановителния процес и настъпването на здравословни усложнения. Излага се становище в посока на това че процесното ПТП съставлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, т. к. водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че в тази част на денонощието и в конкретния пътен участък настъпването на ПТП при конкретните обстоятелства, а същевременно ПТП е било технически непредотвратимо. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва в частта на посочената начална дата от която следва да се дължи, поради непосочване на лична банкова сметка на пострадалото лице по реда на чл. 17 от Наредба №49 от 16.10.2014г., като посочва, че при уважаване на искането лихвата следва да се начислява от датата на депозиране на исковата молба.

Претендират се разноски.

Ищецът е представил допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК. Оспорва изложените от ответника твърдения за нередовност на исковата молба доколкото към отправената извънсъдебна претенция към застрахователното дружество е била посочена банкова сметка на майката на пострадалото лице. Оспорва твърденията за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва възражението за съпричиняване от страна на майката на пострадалото лице. Оспорва становището на ответното дружество за приложимост на чл. 15 НК по отношение на процесното ПТП. Оспорва твърдението на ответника за завишен размер на претендираното обезщетение. Оспорва становището на ответника за недължимост на законната лихва преди датата на депозиране на исковата молба, като посочва, че съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователното дружество следва да заплати законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 05.07.2021г. – след изтичане на 15 дни от датата на депозиране на извънсъдебна претенция към застрахователя.

Взема се становище по доказателствата.

Ответното дружество в изпълнение на указанията на съда по реда на чл.

373 от ГПК е представило отговор на допълнителна искова молба, чрез който поддържа изложените твърдения и възражения.

3

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и допълнителната такава, като оспорва възраженията наведени в подадените отговори и претендира разноските по делото за адв. възнаграждение, което да бъде определено по реда н чл. 38 от ЗАдв.

Ответната страна оспорва исковата молба и допълнителната такава, поддържа отговорите и претендира разноските по делото. И двете страни представят писмени бележки.

Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1034-501; фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2019 г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО №017350/29.10.2019 г.; допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО №017350; съдебномедицинско удостоверение № 24/2021 г.; претенция на осн. чл. 380, ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди; известие за доставяне от 15.06.2021; уведомление с изх. № 3419/08.07.2021 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2019 г.; фотоалбум към местопроизшествие от 29.10.2019 г.; копие на ДП № 632/2019 г. на РУ – Габрово; приетите съдебно - медицинска експертиза и съдебно – автотехническа експертиза, изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

За ненуждаещо се от доказване и за безспорно е обявено от съда обстоятелството, което се признава от ответното дружество, а именно, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил, марка „М.“, модел „С.“ с рег.№ *** е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество.

От приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на 29.10.2019 г., около 15:35 ч., в гр. Габрово на ул. „К.“ възниква ПТП между л.а. „М.“, модел „С.“ с рег.№ ***, управляван от И. Ч. и велосипедиста ОГН. М. СТ.. Лекият автомобил се е движил в посока от „Ш.“ към бул. „С.“, със скорост от 36 км/ч. По същото време велосипедистът О.С., на 12 години, предприема пресичане на платното за движение пред паркиран, от ляво на посоката за движение на автомобила товарен автомобил, от ляво на дясно спрямо посоката на движение автомобила и перпендикулярно на оста на пътя, достигайки 10 км/ч. Виждайки велосипедиста водачът на лекия автомобил предприема спиране, достигайки скорост около 33,3 км/ч, траекториите на двамата се пресичат и настъпва удар между тях, при което е причинена средна телесна повреда на С. изразяваща се във фрактура на ключицата. От анализираните доказателства вещото лице е установило, че по лекия автомобил има ожулване на предната броня в ляво на дължина 6 см., паяжинообразно счупване на предното стъкло и побитост на предния капак, което показва, че първоначалния удар е в предна лява част с последващо приплъзване на велосипедиста по предния капак и удар в предното стъкло.

Велосипедът е с изкривено на дясно кормило и седалката изкривена на ляво, което сочи, че за велосипеда и велосипедиста удара е от дясно. С оглед на това е определил, че сблъсъкът между лекия автомобил и велосипедиста е 4 настъпил надлежно на 11 -11,5 м. преди линията на ориентир 1 и напречно на 3,5- 3,7 м. от десен край на платното на движение. С оглед установената спирачна следа от 4,51 м. вещото лице е определило, че автомобилът се е движил със скорост 36 км/ч. Относно скоростта на велосипедиста вещото лице е изчислил същата в два варианта: 1) ако се приеме, че детето е потеглило от място, с оглед възрастта му – 12 г. и опит да премине бързо преди видяната от него кола, велосипедистът е ускорявал непрекъснато от потеглянето до удара, като скоростта е достигнала 10 км/ ч.(САТЕ л. 130 от делото); 2) ако се приеме, че велосипедистът не е спирал, а е навлязъл на пътното платно за движение без да спре, то средната скорост на движение е била 12 -15 км/ч. (САТЕ л. 131 от делото). За определяне на възможността за предотвратяване на ПТП-то вещото лице е определило опасната зона на автомобила за определената скорост на движение и разстоянието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара, като е приел, че опасната зона е 21,3м. Вещото лице е разгледало и двете хипотези, а именно, че велосипедиста е спрял, огледал се е и е потеглили, като в този случай навлизайки на пътното платно автомобила се е намирал на 19,9 м. от мястото на удара, както и хипотезата при която велосипедиста е навлязъл в пътното платно без да спира, като тогава лекия автомобил се е намирал на 13, 2 м. от мястото на удара (САТЕ л. 133 от делото). Приравнявайки времето на движение на велосипедиста с времето на движение на автомобила, то в хипотезата при която детето е спряло и се е огледало навлизайки на платното автомобила се е намирал на 13, 4 м., а в хипотезата при която се е движело и не е спряло преди да предприеме навлизане в пътното платно то лекия автомобил се е намирал на 8,9 м. от мястото на удара. И в двете хипотези, според вещото лице, ПТП-то не е било предотвратимо от водача на лекия автомобил чрез спиране, защото и при двете хипотези велосипедиста навлиза в пътното платно за движение в опасната му зона и пред паркираният автомобил. Вещото лице приема, че причина за настъпване на ПТП-то, от техническа гледна точка, е предприетото от велосипедиста пресичане на платното за движение пред паркираните автомобили в опасната зона пред движещия се автомобил (САТЕ л. 136 от делото). В заключението вещото лице приема, че водача на л.а. е имал техническа възможност да забележи велосипедиста като участник в движението при излизането му пред паркирания отляво автомобил, като при нормална видимост би трябвало да съобрази, че това е дете, в същото време при отговора на въпрос 5.3. вещото лице е заключило, че водача при нормална видимост към намиращия се на тротоара велосипедист би трябвало да съобрази, че е дете, но според показанията на детето, то се е надигнало на пръсти за да се огледа, което показва, че водача не е имал видимост към него. Вещото лице е констатирало, че хоризонталната маркировка е износена единична прекъсната линия, вертикална маркировка няма, като преди зоната на произшествието има поставен знак „Забранено паркирането“. От показанията на велосипедиста се установявало, че се движил попътно на платното с лекия автомобил, спрял пред паркиран автомобил с цел пресичане на платното на движение (надигнал се на пръсти за да се огледа) след което предприел пресичане – 5 перпендикулярно на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на колата (САТЕ л. 137, отговор на въпр. 5.5.). Велосипедистът е имал възможност да възприеме приближаващия се автомобил преди да предприеме пресичане на платното за движение, като няма данни от които да се определи разстоянието на което се е намирал автомобила, когато велосипедиста е могъл да го възприеме. Вещото лице приема, че от техническа гледна точка опасността е възникнала с потеглянето на велосипедиста за започване на пресичане, защото се е намирал в опасната зона на леки автомобил, при което водачът на автомобила не е нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП-то чрез спиране.