Решение № 1 от 03.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Константин Д. И. мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100502279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. Б. И. срещу Решение №1465/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 13943/2022 г. по описа на РС - Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу Национално бюро за правна помощ /НБПП/ за приемане за установено в отношенията между страните, че В. Б. И. не дължи на НБПП сума в размер на 900 лв. по изпълнителен лист от 23.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение №515/22.05.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ, в това число сумата 400 лв. – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС – Варна, и сумата 500 лв. – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по ВНОХД №314/2016 г. по описа на АС - Варна, както и че не дължи на НБПП сума в размер на 500 лв. по изпълнителен лист от 22.08.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение №789/18.07.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС Варна, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената на В. Б. И. служебна защита по к. д. №57/2017 г. по описа на ВКС, въз основа на които 1 изпълнителни листи е образувано ИД №111/2022 г. по описа на ЧСИ л.т., с рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – ОС - Варна, поради погасяване по давност на вземанията.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят В. Б. И. поддържа, че районният съд не бил извършил пълен, задълбочен и правилен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност. Излага, че изпълнителното производство било образувано на 20.09.2022 г., а не на 28.06.2022 г. Счита, че образуването на изпълнителното производство не прекъсвало погасителната давност. Тя се прекъсвала с изтичане на срока за доброволно изпълнение, т. е. с връчване на ПДИ на 07.10.2022 г., доколкото на 14.09.2022 г. бил наложен запор върху вземанията му по банкови сметки. Счита, че първоинстанционният съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, както и обстоятелството, че давността се прекъсвала само веднъж – с предприемането на действието. Посочва, че от обжалваното решение не ставало ясно от коя дата бил започнал да тече давностният срок. Поддържа, че погасителната давност започнала да тече от 22.05.2017 г., когато били влезли в законна сила определенията, с които били присъдени в полза на НБПП възнаграждения в размер на 900 лв., и била изтекла на 22.05.2022 г. Дори при спиране на давностния срок през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., каквото всъщност не било настъпило, към 07.10.2022 г. същият бил изтекъл. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо нея да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - НБПП, който следва да се цени само като становище по същество.

В хода на проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение, а с молба от 25.09.2023 г. изрично уточнява, че предявява исковете си единствено срещу НБПП.

В открито съдебно заседание въззиваемият не изпраща законен представител и не се представлява. С молба от 29.11.2023 г. заявява, че оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Б. И., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу Национално бюро за правна помощ /НБПП/ за приемане за установено в отношенията между страните, че В. Б. И. не дължи на НБПП сума в размер на 900 лв. по изпълнителен лист от 23.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в 2 сила Определение №515/22.05.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ, в това число сумата 400 лв. – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС – Варна, и сумата 500 лв. – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по ВНОХД №314/2016 г. по описа на АС - Варна, както и че не дължи на НБПП сума в размер на 500 лв. по изпълнителен лист от 22.08.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение №789/18.07.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС Варна, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената на В. Б. И. служебна защита по к. д. №57/2017 г. по описа на ВКС, въз основа на които изпълнителни листи е образувано ИД №111/2022 г. по описа на ЧСИ л.т., с рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – ОС - Варна, поради погасяване по давност на вземанията.

В исковата молба ищецът В. Б. И. излага, че на 07.10.2022 г. му е връчена ПДИ по ИД №111/2022 г. по описа на ЧСИ л.т., образувано по повод на издадени в полза на Национално бюро за правна помощ изпълнителни листи по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна. Поддържа, че изпълнителното производство е образувано на 20.09.2022 г., затова петгодишният давностен срок е изминал и процесните вземания са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Национално бюро за правна помощ, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. По недопустимостта на иска посочва, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете, защото не НБПП, а НАП, има правомощие да събере вземанията по процесните изпълнителни листи и да реши дали да предприеме действия за събирането им. Поддържа, че вземането не е погасено по давност, защото давностният срок е спрял за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. предвид обявеното в страната извънредно положение. Сочи, че сумата от 500 лв., съставляваща държавна такса, не е за разноски направени от него и не се претендират от него.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Определение №515/22.05.2017 г., постановено по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС – Варна, потвърдено с Определение №199/22.06.2017 г. по ВЧНД №234/2017 г. по описа на АпС – Варна и влязло в сила на 22.06.2017 г., В. Б. И. е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ сумата от 400 лв., представляваща заплатено от НБПП съгласно Решение на НБПП №ВН-2483-17903/22.07.2016 г. адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС 3 Варна, както и сумата от 500 лв., представляваща заплатено от НБПП съгласно Решение на НБПП №ВН-4242-29858/05.12.2016 г. адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по ВНОХД №314/2016 г. по описа на АпС – Варна.

Въз основа на влязлото в сила определение от 22.05.2017 г. с разпореждане от 23.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист от същата дата за сума в размер на 900 лв.

С определение №789/18.07.2017 г., постановено по НОХД № 167/2016 г. по описа на ОС - Варна, потвърдено с Решение №217/18.08.2017 г. по ВЧНД №333/2017 г. по описа на АпС – Варна и влязло в сила на 18.08.2017 г., В. Б.

И. е осъден да заплати по сметка на НБПП сумата 500 лв., представляваща заплатено от НБПП съгласно решение на НБПП №ВН-1504-11458/17.05.2017 г. адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по КД №57/2017 г. по описа на ВКС.

Въз основа на влязлото в сила определение от 18.07.2017 г. с разпореждане от 22.08.2017 г. е издаден изпълнителен лист от същата дата за сума в размер на 500 лв.

От материалите по изисканото и приложено ИД №111/2022 г. по описа на ЧСИ л.т., с рег. №713 КЧСИ, с район на действие: ОС - Варна, се установява, че същото е образувано на 28.06.2022 г. по искане на НАП и въз основа на издадените по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна изпълнителни листи от 23.06.2017 г. и 22.08.2017 г. Няма основание да се приеме, че ИД е образувано на друга дата.

Видно от молбата за образуване взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху банковите сметки и секвестируемите вземания на длъжника, както и опис на движимите вещи, МПС и недвижимо имущество.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена лично на длъжника на 07.10.2022 г.

Наложени са запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД, както и запор върху получаваната от длъжника пенсия от ТП на НОИ – Варна, като на 14.09.2022 г. са изпратени запорни съобщения. Отговор от „Банка ДСК“ АД е изпратен до ЧСИ на 07.10.2022 г., от „Юробанк България“ АД – на 06.10.2022 г., като е посочено, че запорът е наложен на 05.10.2022 г., и от ТП на НОИ – Варна – на 11.10.2022 г.

Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявените установителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ЗЗД.

4

С оглед уточнителна молба от 25.09.2023 г. надлежен ответник по предявените искове е Националното бюро за правна помощ. Същият разполага с пасивна процесуална легитимация, тъй като в негова полза са постановени горепосочените определения, представляващи изпълнителни основания, и са издадени процесните изпълнителни листи, поради което НБПП притежава качеството кредитор на вземанията, предмет на изпълнителните листи. Съгласно чл. 27б от ЗПрП разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. Но, както се посочи, не органът, оправомощен по силата на закона да събира държавни вземания, е кредитор, а НБПП, в чиято полза са присъдени разноските. Ето защо, ищецът има правен интерес от търсената защита срещу ответника, поради което предявените искове са допустими, а възражението на ответника относно допустимостта - неоснователно.

Предвид разпоредбите на чл. 110 и 114 ЗЗД, вземанията, представляващи разноски за възнаграждения за предоставена правна помощ, се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която започва да тече от деня, в който всяко от тях е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на влизане в сила на съответното изпълнително основание – определения от 22.05.2017 г. и от 18.07.2017 г., т. е. от 22.06.2017 г. за вземанията по ИЛ от 23.06.2017 г., респ. от 18.08.2017 г., за вземанията по ИЛ от 22.08.2017 г.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) и §13, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗМДВИП погасителна давност спира да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Ето защо, давностният срок се продължава със 70 дни. Тъй като срокът по ЗМДВИП е в дни, то същият следва да се брои от деня, следващ този, от който е започнал да тече.

Така, започналата да тече на 22.06.2017 г. погасителна давност по отношение на вземането по ИЛ от 23.06.2017 г., спряла да тече в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. на основание ЗМДВИП, изтича на 31.08.2022 г.