Решение № 64 от 16.10.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. П., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Христина К. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Административно наказателно дело № 20263520200094 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Л.-А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***, представлявано от управителя И. М.Д., чрез пълномощник: адв. Л. Ц. от САК, с адрес на кантората: гр. С., ул. „***, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, № ***, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро/2500.00 лв. Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ като незаконосъобразен, развивайки подробни съображения в подкрепа на оспорванията си и моли същият да бъде отменен. Претендира разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален представител, но с писмена молба, подадена от пълномощник, жалбата и съдържащото се в нея искане за отмяна на атакувания ЕФ се поддържат.

За административнонаказващия орган не се явява процесуален представител в съдебно заседание, но с молба и писмено становище към нея, подадени от пълномощник, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е направено искане за оставянето й без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

За Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – П., редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема следно от фактическа страна:

Няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства: Електронен фиш № ***; известие за доставяне; нарушения с два броя снимки и данни за нарушител и 1 собственици и притежатели на МПС; протокол № *** от 09.09.2021 г. на А. „П.и.“; заповед № РД–11-983/13.09.2021 г. за утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с приложение 1, 2, 3, 4; протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, се установява, че Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, № ***, е издаден от АПИ за това, че на 22.02.2023 г., в 07:21 ч., е установено нарушение № *****, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ***** М, регистрационен № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, в община П., за движение по път 51 км 47+709, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 51 км 47+709.

Установено е, а и няма спор по този въпрос, че собственик на ППС е „Л.-А.“ ЕООД – гр.П., представлявано от И. М.Д..

С горепосочения електронен фиш, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на „Л.-А.“ ЕООД – гр. П., представлявано от И. М.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро/2500.00 лв., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Независимо от налагането на горното наказание, е посочено и че „Л.-А.“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно притежаваното ППС в размер на 74.65 евро/146.00 лв.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 27.04.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав на съда намира същата за основателна по следните съображения:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Настоящият състав на съда приема, че оспореният електронен фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП и съдържа всички изискуеми реквизити.

В случая обаче от страна на административнонаказващия орган не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера на наложената санкция и основен за правото на Европейския съюз.

Предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година 2 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), съгласно Решение от 21.11.2024 г. по дело С61/23г. на СЕС. Предвидените от националния законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по чл.102, ал. 2, налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл.187а, ал. 2, вр. с чл.179, ал. 3, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат съразмерни.

Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1, т. 2 и чл. 10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 74.65 евро (146.00 лева), дори и да е налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от административнонаказателна отговорност в размер на 213.72 евро (418.00 лева), и размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция за сумата 1278.23 евро (2500.00 лв.), е налице явна и категорична несъразмерност и непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.

В случая нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер, противоречи на цитираната Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС – Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., в което е прието, че принципът на съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Предвид изложеното, оспореният електронен фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

На друго, самостоятелно основание настоящият състав на съда приема, че оспореният електронен фиш следва да бъде отменен и поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК – три години. Касае се за обикновена давност за наказателно преследване, която може да бъде спирана или прекъсвана. Съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК, давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 22.02.2023 г. и е изтекла на 22.02.2026 г., като през този период няма събрани доказателства по делото да са били извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя едва на 27.04.2026 г. Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния , предвиден в чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорения електронен фиш. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в случая е четири години и шест месеца и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, само ако са извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената тригодишна погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не бяха установени по делото.

3

Предвид всичко гореизложено, оспореният електронен фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът приема следното:

С ъ гл а с н о чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл. 143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания а. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В случая жалбоподателят, съгласно приложения списък с разноски и доказателството за извършено плащане, е направил разноски в размер на 300.00 евро – за платено адвокатско възнаграждение. Посоченият размер надвишава само с 20 евро минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съдът намира, че не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и го присъжда в пълен размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ***, издаден от А. „П.и.“, с който на „Л.-А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***, представлявано от управител И. М.Д., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1278.23 евро за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

ОСЪЖДА А. „П.и.“ – гр. С., да заплати на „Л.-А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***, представлявано от управителя И. М.Д., сумата 300.00 евро (триста евро), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е постановено, пред А. съд – Т..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4