Решение № 135 от 20.11.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. С., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900216 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание чл.92 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД.

С исковата молба „М.” ЕООД с ЕИКМ., с адрес: гр. С., *** ет.8, e предявил срещу Община К. с ЕИК. гр.К. ул.“Охрид“ №1 иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 26 056,28лв. (двадесет и шест хиляди и петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), договорна мораторна лихва (5 % от цената на изработката 521 125,60 лв).

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ищецът „М.” ЕООД е сключило с ответника Община К. ДОГОВОР №127/09.09.2020г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи за проект Реконструкция и оборудване на СУ „Д.“ - гр. К., по силата на който Община К. е възложила на „М. ” ЕООД изпълнението на гореописания проект.

Съгласно чл.6, ал.2 от Договора цената на изпълнението възлиза на 1 017 292 лв. с включен ДДС. В последствие на 06.06.2023г. е сключено Допълнително споразумение № 2 на основание ПМС № 290 от 27.09.2022г. стойността е изменена на 1 136 210,53 лв. с ДДС.

Приложение №2.

Съгласно чл.7, ал.2 от Договора Възложителят заплаща авансово 50% от договорената цена. Плащането е направено на 26.05.2021г., като е издадена Фактура 00652 от същата дата.

Приложение № 3.

Съгласно чл.7, ал.3 окончателното плащане ще бъде извършено в 30 дневен срок от последната дата на издаване на Окончателен приемо-предавателен протокол, съставяне на 1 акт обр. 15, Удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация и издаване на фактура.

В чл.13, т.1 е разписано задължение на Възложителя да плати в срок, а в чл. 12, т.3 правото на Изпълнителя да получи договореното възнаграждение.

В чл.29 е договорена неустойка за забава на Възложителя в размер на 0.02 % на ден върху дължимата сума, но не повече от 5 % от стойността на договора.

В чл.42 изрично е посочено, че „Липсата на парични средства не представлява непреодолима сила.“

На 07.04.2021г. е заведена Заповедна книга на строежа №396, водена редовно и без никакви забележки към Изпълнителя.

Ищцовото дружество „М.” ЕООД е изпълнило изцяло качествено и в срок задълженията си по договора, за което е съставен на 27.10.2021г. Констативен акт за установяване годност за приемане на строежа Акт обр. 15 на основание чл. 20 от Договора.

На 08.03.2023г. от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна Агенция Дирекция Организация на плащанията по ПМРСР /контролираща администрация по изпълнение на проекта/ е изпратено Уведомително писмо X ***/08.03.2023г. до кмета на община К.. В писмото се цитира извършена административна проверка, която е установила, че :

„...Акт обр. 15 за обекта е издаден на 27.10.2021г. Окончателния доклад от строителния надзор е предаден на възложителя на 11.11.2021г., но обектът е въведен в експлоатация през 2023г....“ и се изисква обяснение за причините за късно въвеждане в експлоатация.

На 15.03.2023г. е издаден Отговор №93.00-394/15.03.2023г. от кмета на община К. до Държавен фонд Земеделие - РА. По т.4-та от писмото е отговорено: „...Причините довели до късно въвеждане на обекта в експлоатация са НАМАЛЕНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ на общинската администрация гр. К. и по-конкретно екипа ангажиран с подготовка и изпълнение на проекта.

На 10.01.2022г., след като е настъпила възможността за въвеждане в експлоатация дружеството изпълнител издава Проформа Фактура №00001/10.01.2022г. с отправено искане за заплащане на изработката. Плащане не настъпва.

На 21.11.2022г. „М.“ ЕООД изпраща нова Проформа Фактура №000017/21.11.2022г. с отправено отново искане за заплащане на изработката. Плащане не настъпва.

На 29.06.2023г. „М.“ ЕООД изпраща за трети път Проформа Фактура №00007/29.06.2023г. с отправено отново искане за заплащане на изработката,. в която вече дължимата сума е увеличена на основание прилагане разпоредбата на ПМС №290/ 27.09.2022г. - Методика за изменение цената на договора от 508 642,97 лв. с ДДС на 625 350,72 лв. с ДДС /521 125,60 лв. БЕЗ ДДС/.

На 01.08.2023г. „М.“ ЕООД изпраща Фактура №0000782/01.08.2023г. с отправено искане за заплащане на изработката при актуализирана цена.

Окончателното плащане е извършено от 04 до 08.08.2023г., което ищецът „М.” ЕООД признава, без обаче да е преведено дължимото ДДС. Едва в последствие е изплатено и 2 дължимото ДДС, което също признава.

Забавянето на заплащане на цената на изработката е визирано като санкция в чл.29 от договора и е 0,02% на ден, но е ограничено до 5 % от стойността на дължимото плащане, която стойност се достига при забава повече от 250 дни. В настоящия случай забавата е много по-дълготрайна, като не е необходимо да се прилага лихвен лист.

Препис от исковата молба е връчен на ответника Община К. и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК е подал писмен отговор.

Ответникът Община К. моли да се остави исковата молба без движение на основание чл.366 от ГПК, поради липсата на изискуемата справка от ищецът относно размера на претендираната сума.

Искът е допустим, но е неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

Следва да се задължи ищецът да уточни за кой период му се дължи договорна мораторна лихва и защо приема, че размерът на тази лихва е върху сумата от 521 125,60 лева, а не върху договорения размер от 423 872,07 лева, който съставлява 1/2 идеална част от договореното в чл.6 от сключения между страните договор 127/09.09.2020 год.

На основание чл.154 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК, моли да се приемете, че по делото е установено и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства:

Договорът между страните №127/09.09.2020г. е сключен по програма за развитие на селските 2014-2020- Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони „Европа инвестира в селските райони“

Между страните е сключено допълнително споразумение 1/18.01.2023г., в което страните приемат, че „следва да отчетат целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и отчитайки обективните факти страните приемат, че са „настъпили несъществени промени в част от заложените количества СМР, както и наличие на причини за промяна на договореното.

Т.е. на 18.01.2023г. страните приемат, че договорните отношения не са приключили и прилагат разпоредбата на чл.53 от сключения между тях договор като сключват допълнително споразумение.

Между страните е сключено второ допълнително споразумение №2 на 06.06.2023г., в което приемат, че съгласно допълнително споразумение 1 строителните работи възлизат на 847 741,21 лева без включен ДДС.

Видно от Указанията на ДФЗ, въз основа на които се подписва споразумението индексация е възможна само по неприключили договори съгласно чл.72 от ППЗОП по които няма подадена заявка за окончателно плащане.

Т.е. към 06.06.2023г. договорните отношения на страните не са приключили и ДФЗ не е приел заявката за окончателно плащане.

Не е спорно, че ответникът на основание чл.7 ал.3 дължи заплащане по договора при 3 настъпване на последното от кумулативно приетите условия:

Съставяне на окончателен приемо-предавателен протокол по чл.20 от договоравидно от исковата молба ищецът на основание чл.127 от ГПК не е приложил окончателен протокол към исковата молба.

Страните са приели, че договорът приключва след 06.06.2023г., т.е. след сключване на последното споразумение между тях.

Акт 15 е издаден на 27.10.2021г.

Няма представено към исковата молба удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, предмет на договора, както и писмени доказателства, че ищецът е доказал с необходимите писмени доказателства изпълнението на процедурата по чл.177 ал.3 от ЗУТ, нито пък доказателства за приложението на чл.35 от договора.

Единствената издадена фактура от изпълнителят на възложителят е 782/01.08.2023г.

С протокол от 01.08.2023г. изпълнителят уведомява възложителя, че фактура 781 от 25.07.2023 г. е грешно съставена.

Ответникът Община К. моли да се приеме, че към 01.08.2023 год. са изпълнени частично условията за плащане съгласно чл.7 ал.3 от договора, като последното по време изпълнено условие за плащането е издадената вярна фактура №782/01.08.2023 год.

Срокът за плащане е 30 дни след датата на настъпване на последното от условията по чл.7 ал.3. Дори да се приеме, че обектът е въведен в експлоатация и има окончателен протокол то изпълнителят е издал вярна фактура на възложителят едва на 01.08.2023г. и всяко плащане до 01.09.2023г. е в рамките на сключения между страните договор.

Община К. моли да се приеме, че със сключването на двете допълнителни споразумения сключения между страните договор се променя, като ответникът във всички случаи дължи сумата след 01.09.2023г.

Община К. моли да се приеме, че съгласно чл.37 от сключения между страните договор ответникът не дължи неустойка при условията на чл.47 ал.1 т.2 - т. е. по взаимно съгласие, изразено в писмен вид- сключването на допълнителни споразумения между страните, с които се променя договора и дължимата сума и е които се договаря нов размер на цялата дължима според ищецът суми прави изискуемо вземането на същия по правилата на чл.7 ал.3 от договора на 01.07.2023г.

Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца „М.” ЕООД и в срока по чл.372, ал.1 ГПК от същия е постъпила допълнителна искова молба.

В исковата молба е посочил, че не представя справка за размера на паричното вземане, тъй като претенцията е ограничена до 5 % от стойността на изработката /0.02% х 250 дни забава/, а периодът на забавата надвишава 250 дни. Но за да се спази изискването на чл.366 от ГПК с настоящата Допълнителна искова молба прилага и Справка, от която е 4 видно, че претендирания период на забава е от 25.11.2022г. до 03.08.2023г.

Уточнява, че мораторната договорна лихва се дължи за периода от 25.11.2022г. до 03.08.2023г., 250 дни преди извършване на първото плащане. Размерът на лихвата е формиран върху сумата 521 125,60 лв., която е отразена във фактура №782 от 01.08.2023г., която фактура е приета от Община К. и изплатена от нея без възражения по размера.

Посочената сума 521 125,60 лв. е договорена между страните с подписването на Допълнителното споразумение от 06.06.2023г. като от стойността на изпълнението по Допълнително споразумение 2 в 946 842,11 лв. се извади вече заплатения аванс в размер на 423 872,07 лв. и се извади междинно плащане в размер на 1 844,44 лв. извършено от ответника по фактура №780/11.07.2023г.

Твърденията в т.2 и 3 от Отговора, че договорните отношения на страните не са приключили и ДФЗ не е приел заявката за окончателно плащане НЕ Е БЕЗСПОРНО, напротив твърдението е, че още в края на 2021 година е настъпило основание за плащане.

Следващо необосновано възражение, че не бил изпълнен съставът на договореното в чл.7, ал.3, във връзка с чл. 20 не били представени всички документи изисквани за извършване на плащането /приемо-предавателен протокол/. Задължение по чл. 264 от ЗЗД е на поръчващия да приеме изработката. Освен това се пренебрегва БЕЗСПОРНИЯТ ФАКТ, че по делото е приложено Уведомителното писмо Приложение № 6 с констатации: „ ...Акт обр.15 издаден на 27.10.2021г., окончателен Доклад на строителен надзор предаден на възложителя на 11.11.2021г.“, обектът е изпълнен и е НАСТЪПИЛА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО МУ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ, но видно от признанието на ответника, това не е сторено, поради липса на административен капацитет. Разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗУТ посочва, че въвеждането в експлоатация е по волята на инвеститора - ответника. По силата на латинската максима: Nemo auditur propria turpitudinis allegans - Никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение.

Ответната Община се позовава на подписаните Допълнително споразумение №1 от 18.01.2023г. и Допълнително споразумение №2 от 06.06.2023г. в опит да защити тезата, че страните са предоговорили изцяло своите отношения и че с факта на подписване споразуменията задължението на възложителя да заплати и срокът за изпълнение на това задължение бил променен. Пренебрегва се изрично записаното в §3 от Допълнително споразумение № 1 и на последна страница от Допълнително споразумение №2, че ОСТАНАЛИТЕ КЛАУЗИ НА СКЛЮЧЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ДОГОВОР ОСТАВАТ