Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 944 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3513/2026
Вид
Решение № 944
Подписан
29.06.2026
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330203513 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 11959327, с който на А. В. В. е наложена глоба в размер на 25.56 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че не били доказани: техническата изправност на АТСС и точността на измерването; правилното позициониране и използването на АТСС съобразно техническите и нормативните правила; наличието на правомерно въведено ограничение на скоростта, което да е видимо за водачите, включително и видимостта на пътните знаци; метеорологичните условия и детайлни данни за пътната обстановка Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 26.12.2025 г. в 15:44 часа в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ до № 1 с посока от север към юг, при въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/час, и отчетен толеранс от 3 км/час в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 62 км/ч., тоест с наказуемо превишение на скоростта от 12 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен номер 120CСЕ0.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от надлежно приложеното по преписката статично изображение № 120CСЕ0/0311440, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, въпреки че снимките са с черно бял формат, като процесното МПС е единственото, което попада в кадър, тоест не възниква каквото и да било съмнение относно авторството на деянието.

В тази връзка следва да се съобрази, че според чл. 422, ал.1, т.8 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е достатъчно камерите да отчитат регистрационния номер на автомобила, като няма изискване за заснемане на негов вид, модел, цвят, контури и други.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се 2 съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

По преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е регистриран собственик на МПС, поради което именно тя следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В текста на ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл.

21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, лице, което е пасивно легитимирано да понесе отговорността по издадения ЕФ.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя, свързани с:

-наличие на правомерно въведено ограничение на скоростта;

3

-надлежното поставяне пътни знаци;

-видимостта на водача към тях.

Това е така, доколкото в случая е вменено нарушение на общото ограничение на скоростта -50 км/час, което се въвежда не с пътен знак, а следва по силата на законовата норма на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Същевременно е ноторно известно, че бул. „Копривщица“ попада в идеалния център на гр.Пловдив, тоест несъмнено е в границите на населено място.

Съгласно чл. 21, ал.2 ЗДвП необходимост от поставяне на пътен знак възниква само при въвеждане на специално ограничение на скоростта, дерогиращо действието на общото, каквото вменено административно обвинение-няма.

Така Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1183 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Изцяло ирелевантни са и възраженията от жалбата досежно:

-естеството на пътната обстановка;

-състоянието на пътната настилка;

-метеорологичните условия;

-видимостта на водача.

Тези обстоятелства могат да имат значение при обвинение за причинено ПТП или евентуално при други вменени нарушения на ЗДвП-чл. 20 ЗДвП, чл.

25 ЗДвП, чл. 50 ЗДвП, но не и при нарушаване на максимално допустимата скорост за движение в населено място.

След като водачът е успял да достигне скорост над разрешената, повече от очевидно е, че условията на средата са били такива, че да го позволят.

ПО РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

4

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол № 378-ЦА-ИСИС/12.09.2025г., като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ. Представеният протокол касае конкретно използваното АТСС № 120ССЕ0, като е налице пълно съответствие между регистрационния номер, посочен в ЕФ и в протокола за проверка, поради което се явява неоснователно възражението от жалбата, че не била доказана техническата изправност конкретно на използваното при заснемане на нарушението АТСС;

-според публично достъпната на адрес: https://www.google.com/search? q=%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4+%E2%84 616%2F11.09.2018+%D0%B3.+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B5

8 Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН скоростомерите подлежат на метрологична проверка през срок от една година.

Протоколът за последната метрологична проверка е от 12.09.2025г.

Заснетото нарушение е от 26.12.2025г., тоест в рамките на срока за валидност на последващата проверка, поради което се явява неоснователно възражението, че не била доказана техническата изправност на АТСС конкретно към датата на заснемането;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Действително на същата няма номер и дата. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между 5 представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Така Решение № 2099 от 21.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2156 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2336 от 09.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2097 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 839/11.05. 2022 год. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к.а.н.дело № 664 по описа за 2022 год., Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Това удостоверително изявление на полицейския служител е направено под страх от наказателна отговорност, поради което възражението, че не било доказано позиционирането и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се явява неоснователно;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение, като процесните попадат сред тях, което е гаранция, че протоколът е съставен именно за обжалваното използване на АТСС.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

6