Решение № 4483 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4483 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана В.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100502329 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2253 от 15.02.2023 г., постановено по гр. д. № 11486/2022 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от М. С. П. срещу Г. В. Г. иск с правно основание чл.

124, вр. чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че М. С. П. не дължи на Г. В. Г. сумата 1250 лв. като част от сумата 5029,54 лв., представляваща главница по договор за паричен кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.11.2007 г. по ч.гр.д. № 24991/2007 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ищцата М. С. П. като неправилно и необосновано. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че правото на принудително изпълнение за процесното вземане е започнало да се погасява, считано от 16.12.2011 г., когато изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, и че до 26.11.2015 г. не е изтекъл 5 - годишния давностнен срок. Въззивникът навежда довод, че давностният срок, с изтичането на който се погасява правото на принудително изпълнение, е започнал да тече от 16.12.2009 г. – датата на последното годно изпълнително действие, в съответствие с т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което настъпва по право, има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия. Счита, че в настоящия случай не следва да намира приложение ППВС № 3/1980 г. и процесното вземане 1 е започнало да се погасява по давност не от 16.12.2011 г., както е приел районният съд, а от 16.12.2009 г., когато е извършено последното годно изпълнително действие. Изтъква, че в периода от образуване на изпълнителното дело до 16.12.2011 г., когато то е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, давността не е била спряна на основание посоченото ППВС. Отправя искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи предявения иск.

Въззиваемият Г. Г. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание същият заявява, че оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която М. С. П. е предявила срещу Г. В. Г. иск за признаване за установено, че не дължи сумата 1250 лв., предявен като частичен от сумата 5029,54 лв., представляваща главница по договор за паричен кредит, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 12.11.2007 г. по ч.гр.д. № 24991/2007 г. на СРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 57/2008 г. по описа на ЧСИ Г.Д..

В исковата молба се твърди, че с посочения изпълнителен лист ищцата е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата 5029,54 лв., представляваща главница по договор за паричен кредит, както и договорна лихва в размер на 2515,88 лв. и съдебно разноски в размер на 150,91 лв. Ищцата твърди, че не дължи изпълнение на сумата 1250 лв., представляваща част от главницата в общ размер на 5029,54 лв. съгласно изпълнителния лист от 12.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 24991/2007 г. на СРС, тъй като правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по давност. Твърди, че в хода на образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело № 57/2008 г. по описа на ЧСИ Г.Д. ответникът Г. Г., в качеството си на поръчител и солидарно отговорен по договора за банков кредит, е изплатил цялата дължима сума на „Банка ДСК” ЕАД и въз основа на подадена от него молба и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК същият е конституиран като взискател по изп. дело. Последното изпълнително действие било извършено на 16.12.2009 г., с оглед на което ищцата счита, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на 16.12.2011 г. След тази дата била подадена молба за извършване на изпълнителни действия от конституиралия се взискател Г. Г. едва на 27.10.2016 г., а след това – на 14.02.2020 г., между извършването на които действия бил изминал период, по-дълъг от двугодишния по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Изтъква, че изпълнителното дело е прекратено по право най-рано на 16.12.2011 г., респективно най-късно на 27.10.2018 г. Предвид това счита, че давностният срок, с изтичането на който се погасява правото на принудително изпълнение за вземането на ответника по процесния изпълнителен лист, е започнал да тече най-рано от 16.12.2009 г., респективно най-късно от 27.10.2016 г., поради което правото на принудително изпълнение се е погасило най-рано на 16.12.2014 г., респективно към датата на подаване на исковата молба.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно 2 заседание същият е отправил искане до съда да се произнесе съобразно закона.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти. В случая правна квалификация на предявената претениция по чл. 439 от ГПК се извежда от твърденията на ищцата, че срещу нея е образувано изпълнително производство за вземания по издаден изпълнителен лист, в което ответникът е бил конституиран като взискател, и че не дължи на ответника сумата по изпълнителния лист /в посочената й част/ поради това, че вземането е погасено по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20087810400057 на ЧСИ Г.Д., рег. 781, е образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД срещу длъжниците М. С. П., Г. В. Г., К.К.И., Т.Р.И. и Ж.Ш.Б., въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № 24991/2007 г. по СРС, на основание чл. 237, б. „в” от ГПК /отм./, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ /отм./, за суми, представляващи главница по договор за банков кредит, договорна лихва и разноски. С изпълнителния лист посочените лица са осъдени солидарно да заплатят сумите на взискателя - М. С. П. като кредитополучател, а останалите лица – като поръчители. В хода на изпълнителното производство поръчителят Г. Г. е заплатил част от сумите, предмет на принудителното изпълнение, и с молба от 09.02.2009 г. същият е поискал изпълнение въз основа на издадения на взискателя изпълнителен лист на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК.

Същият е конституиран като взискател на мястото на първоначалния „Банка ДСК” ЕАД за изплатените от него суми. Следователно Г. В. Г. е надлежен ответник по предявения иск по чл. 439 от ГПК.

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. във връзка с течението на давността, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, е постановено ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност на тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

В случая изпълнителното дело, част от вземането по което е предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК, е образувано през 2008 г., т.е. преди приемането на 26.06.2015 г. на ТР 3 по тълк. д. № 2/2013 г., поради което и оглед на дадените с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. разяснения, следва да се приеме, че давността по отношение на това вземане е започнала да тече след 26.06.2015 г. С оглед на това, за да се направи извод дали давността за процесното вземане е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, следва да се установи дали в периода на течение на давността, считано от 26.06.2015 г. до предявяване на иска, са настъпили факти, водещи до прекъсване или спиране на давността.

Съгласно чл. 116, б. „в” от ГПК давността са прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая от материалите по приложеното изп. дело № 20087810400057 по описа на ЧСИ Г.Д. се установява, че след 26.06.2015 г. /моментът, от който е могла да тече погасителна давност/ в изпълнителното производство са били предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността: запор върху вземанията на ищцата М. П. от банкови сметки в „Първа инвестиционна банка” АД – запорното съобщение е връчено на банката на 18.12.2015 г.; запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Саза Тур” ЕООД – запорното съобщение е получено от работодателя на 30.03.2018 г.; запор върху вземанията на ищцата от банкови сметки в „Обединена българска банка” АД – запорното съобщение е връчено на банката на 01.10.2019 г.; запор върху вземанията на ищцата от банкови сметки в „Банка Пиреос България” АД – запорното съобщение е връчено на банката на 01.10.2019 г.;

Налагането на запор в изпълнителното производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността.

Давността се прекъсва със самото предприемане на съответното действие за принудителното изпълнение, в случая с връчването на запорните съобщения, като не е необходимо предприетите изпълнителни действия да са довели до осребряване на имуществото на длъжника и постъпване на суми по изпълнителното дело за погасяване на задължението, 4 което е предмет на принудителното изпълнение.

Всяко едно от тези изпълнителни действия е прекъснало давността за вземането по отношение на ищцата М. П., като от последното такова действие - налагането на запора на 01.10.2019 г., до предявяването на иска на 04.03.2022 г. не е изтекла петгодишната давност за вземането по изпълнителния лист, чиято недължимост е предмет на предявения иск по чл.

439 от ГПК. Това обуславя неоснователност на предявения иск.