Разпореждане № 76255 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 76255 гр. София, 20.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С. като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С. Частно гражданско дело № 20231110111333 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

20.06.2023 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесети юни две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С. като разгледа докладваното от съдия Петя П.С. гражданско дело № 11333 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от управителя ......, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Х. П.

К., с ЕГН **********, от гр. ....., за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем 1

№ 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между между „Изи Асет мениджмънт“ АД и Х. П. К., договор за предоставяне на гаранция № 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Х. П. К., приложение № 1 от 01.09.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „....“ ООД, сумата от 35,48 лв. - договорна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 83,43 лв. – лихва от 05.01.2022 г. до 21.02.2023 г., със законната лихва върху главницата от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски,

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 20.06.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем № 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между между „Изи Асет мениджмънт“ АД и Х. П. К., договор за предоставяне на гаранция № 4284953 от 13.10.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Х. П. К., приложение № 1 от 01.09.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „....“ ООД, сумата от 35,48 лв. - договорна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 04.01.2022 г., със законната лихва върху главницата от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 67,36 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата от 83,43 лв. – лихва от 05.01.2022 г. до 21.02.2023 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за паричен заем от 13.10.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенцията за присъждане на законна лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде 2 отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от управителя ......, против Х. П. К., с ЕГН **********, от гр. ....., за сумата от 83,43 лв. /осемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ – лихва от 05.01.2022 г. до 21.02.2023 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3