Разпореждане № 188857 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 188857 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110154367 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. С. И., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 5 253,46 лева, представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София 1336, район Люлин, ж.к. Люлин, ***********, инсталация ******* / абонатен номер - 173134, ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, 1 195,18 лева, представляваща мораторна лихва - върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2025 г., 27,73 лева, представляваща главница - за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имота по – горе за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, 7,31 лева, представляваща мораторна лихва - върху главницата за услугата ДР за периода от 15.08.2022 г. до 24.07.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 31.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1425/2025 г. по описа на РС – Разград.

В исковата молба са изложени твърдения, че искът е предявен в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 1425/2025 г. по описа на РС – Разград, постановено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

След извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че по цитираното от ищеца ч.гр.д. № 1425/2025 г. по описа на РС – Разград, е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, която заповедния съд е приел, че е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като в разпореждането си до ищеца заповедния съд е посочил, че при връчването е 1 направено отбелязване, че длъжникът „пребивава на адреса“, но няма категорични данни през периодите на посещение да е бил на него.

Съдът намира, че заповедта за изпълнение, издадена срещу ответника в настоящото производство, е влязла в сила по отношение на претендираните вземания, доколкото е връчена надлежно по ред, приложим за заповедното производство, съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 1 и ал. 5 ГПК, който вид връчване поражда същите последици, както и останалите начини на връчване, посочени в нормата на чл. 43 ГПК. Задължението на заповедния съд да даде указания на заявителя да предяви иск за съществуване на вземането си, при наличие на основанията, визирани в чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК следва да бъде направено единствено при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и 2) връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Такова удостоверяване не се установява да е направено в каченото в ЕИСС съобщение в цялост, на което са удостоверени от длъжностното лице по връчване на съдебни съобщения и книжа от Софийски районен съд, посещенията на адреса на ответника в настоящото производство на 07.08.2025 г., 19.08.2025 г., 29.08.2025 г. и 08.09.2025 г. и залепянето на уведомление по правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Доколкото по заповедното дело не се установява длъжникът да е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в предвидения едномесечен срок, който е започнал да тече след изтичане на двуседмичния такъв, уреден за получаване на книжата от канцеларията на съда, то съгласно правилото в чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея заповедния съд издава изпълнителен лист, уважавайки искането на заявителя, обективирано в заявлението, с което е инициирано заповедното производство. Същевременно законодателят е уредил и защита за заявителя в случай на отказ на заповедния съд да издаде изпълнителен лист, която се реализира по реда на инстанционния контрол, предвиден в чл. 407, ал. 1 ГПК. По изложените по – горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца в настоящото производство липсва правен интерес от искова защита по реда на чл. 422 ГПК, поради което предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ВРЪЩА искова молба с Вх. № 402747/09.12.2025 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. С. И., по която е образувано гр. д. № 54367/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3