Определение № 2660 от 17.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2660 гр. Бургас, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл.344, ал.3, изр.2, вр. ал.2 ГПК.

Образувано е частна жалба, подадена от Н. В. П., роден на ***********, гражданин на Руската Федерация, със съдебен адрес: с адрес за призоваване в Република България, гр. Поморие, к-с Сънсет Ризорт, ул "Княз Борис I" №219, бл.Е, ет.1, ап.2, против решение № 1375 от 07.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 1452/2024 г. по описа на РСБургас, В ЧАСТТА му имаща характер на определение, с което на основание чл. 344, ал.2 от ГПК като привременна мярка в първата фаза на делбеното производство на съделителката Т. Д. Л., ЕГН: **********, с адрес ******** е ПРЕДОСТАВЕНО ПОЛЗВАНЕТО на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор №*** по КККР,. с адрес на имота: гр.Бургас, ж.к. "Лазур" бл.153, вх.Б, ет.3, ап.4 до окончателното извършване на делбата.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение.

Жалбоподателят възразява, че не е бил надлежно уведомен за искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като същото му е било съобщено едва в съдебната зала, чрез упълномощения му процесуален представител, без да му е дадена възможност за становище в подходящ срок.

Излага се оплакване, че съдът не е взел под внимание доводите му,че е ноторно известно, че останалите два делбени имота в гр.Поморие, находящи се в комплекс „Сънсет ризорт“ не са годни за обитаване, тъй като в комплекса няма нито вода,нито електричество, а обитаем е само имота в гр. Бургас, ж.к. Лазур. На следващо място се сочи, че жалбоподателят няма други апартаменти в Р.България, нито има нает имот, какъвто има другата съделителка, още повече, че последната не е отрекла, че живее под наем в голяма къща и няма жилищна нужда. На трето място се навеждат оплаквания, че съдът макар от една страна да е преценил, че в при искането по чл. 344,ал. 2 от ГПК не се преценява жилищната нужда, като същевременно се е мотивирал, че обстоятелството, че жалбоподателят полза имотите в гр.

Поморие, които обаче са необитаеми от 2022г. Възразява се и по отношение на достоверността на показанията на разпитания свидетел.На последно място се сочи и че, посочения от съда имот в обжалваното определение не е този, предмет на делбата. Моли за 1 отмяна на обжалваното определение. Представя писмени доказателства.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Т. Д. Л. не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в частната жалба доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред районният съд е образувано по исковата молба на ищцата Т.

Д. Л. против ответника Н. В. П. за съдебна делба на основание чл. 34 от ЗС на съсобствените помежду им при равни квоти недвижими имоти, а именно : 1/. самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище-апартамент с идентификатор №*** по КККР на гр. Поморие, с адрес: гр. Поморие, к-с Сънсет Ризорт, ***, бл.Е, ет.1, ап.27; 2/. самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище-апартамент с идентификатор №*** по КККР на гр. Поморие, с адрес на имота: гр.

Поморие, к-с Сънсет Ризорт, ***, бл.Е, ет.8, ап.1. самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище-апартамент с идентификатор №*** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, ж.к. "Лазур" бл.153, вх.Б, ет.3, ап.4.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал.

6 от ГПК особен процесуален представител адв. Цонева е депозирал писмен отговор,в който е заявил, че не оспорва наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти при равни квоти.

В първото по делото съдебно заседание на 20.05.2024г. ответникът е представляван едновременно и от двамата си процесуални представители проведеното открито съдебно адв. Цонева, назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и адв. Чечов – упълномощен от ответника съгласно представено пълномощно.

С молба от 29.05.2024г., депозирана в хода на първоинстанционното производство ищцата е поискала съдът да й предостави за привременно ползване до приключване на делбата един от процесните недвижими имоти, находящ се в гр. Бургас. Искането е аргументирано с твърдение, че ищцата живее и работи в гр.Бургас, поради което е изразено становище, че нея ще бъде удобно да ползва именно този имот. По отношение на ответника в молбата е посочено, че същият съгласно справка в ГРАО е адресно регистриран в на адреса вторият делбен апартамент, а именно: гр. Поморие, к-с Сънсет Ризорт, ул."Княз Борис I" №219, бл.Е, ет.8, ап.1.

Съгласно разпореждане от 30.05.2024г. препис от молбата на ищцата по чл. 344,ал. 2 от ГПК е редовно връчен на ответника на 12.06.2024г., чрез назначения му на основание чл.

47,ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Цонева.

Във второто съдебно заседание на 17.06.2024г. съобразявайки, че ответникът вече има упълномощен по делото адвокат, съдът е отменил разпореждането си от 07.02.2024г. за назначаване на адв. Цонева на основание чл. 47,ал. 6 от ГПК като особен представител на ответника и я освободил в това й качество по делото. В същото заседание в присъствието на упълномощения адвокатски представител на ответника съдът е уважил доказателственото искане на ищцата, направено в молбата й по чл. 344, ал. 2 от ГПК за ангажиране на свидетелски показания за установяване на „факта относно ползване на имотите от ответната страна“. Разпитана е свидетелката С.Е. – майка на ищцата, която в показанията си сочи, че в апартамента в гр. Бургас не се обитава от никоя от страните по делото, а дъщеря й живее със семейството си под наем в друг апартамент в гр. Бургас, който се очаква те да бъдат 2 принудени да напуснат защото ще бъде продаден на търг. Свидетелката е заявява, че ищцата има жилищна нужда и затова следва да ползва делбения апартамент в гр. Бургас, а ответникът живее със семейството си поС.но в Русия и идва тук само през лятото, като основно ползва поморийските апартаменти, защото са близо до морето. По направеното доказателственото искане на ответника за задължаване на ищцата да представи договора за наем на жилището, което обитава, съдът е постановил отказ по съображения, че е неотносимо към спора, аргументирайки се с мотива, че в производството по чл. 344,ал. 2 от ГПК се преценява само кои имоти от кои наследници се ползват, а не жилищната им нужда..

С постановеното първата фаза на делбеното производство съдебно решение съдът е допуснал съдебна делба на процесните съсобствени между страните три имота при равни квоти помежду им – по ½ ид.ч. за всеки от тях. Със същото решение, в частта му представляваща определение при произнасяне по направеното искане по чл.344, ал.2 от ГПК съдът е постановил единият от трите делбени недвижими имота, всички с еднакво жилищно предназначение,а именно този в гр. Бургас да се ползва от ищцата до окончателното извършване на делбата. Прието е, че нормата на чл.344, ал.2 от ГПК не поставя като критерий наличие на жилищна нужда, а на преценка подлежи единствено каква е квотата в съсобствеността и отговаря ли тя на имота, чието предоставяне на ползването се иска така, че другият съделител да разполага с такъв остатък, съответстващ на неговата квота от делбената маса. Съобразявайки тези обстоятелства съдът е предоставил за ползване на ищцата апартаментът в гр. Бургас на ищцата до приключване на производството, приемайки, че така не би се нарушило процентното съотношение на квотите в пространственото разпространение на правото на собственост на всеки от съделителите в делбената маса.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, като съобразявайки оглед исканията и доводите на страните и установената по делото фактическа обстановка, намира постановеното определение по чл.344, ал.2 от ГПК за правилно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 344,ал. 2 от ГПК дава възможност по искане на някой от съделители да му се предостави привременна промяна при ползването на делбения имот, респ. получаване на обезщетение за лишаването от ползването му. Постановяването й е обусловено от две предпоставки: не всеки от съделителите да ползва съсобствения/ите имот/и съобразно правата си и да е постъпило искане за разпределение на ползването от съда. За уважаване на такова искане, както правилно е съобразил районният съд не се изисква установяване нито на жилищна нужда, нито дали ползващият съсобственик е възпрепятствал другия да ползва имота, нито дали делбените имоти са обитаеми или не. За правилната преценка как да се извърши това временно разпределение на ползването на делбените имоти е достатъчно да се установи дали някои от съделителите ползва някой от имотите и дали е възможно съвместното ползване чрез обособяване на реални части за всеки съсобственик, ако такова искане е направено.

В настоящия случай по делото е установено, че имотът в гр. Бургас, който касае искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК не се ползва от никой от съделителите, доколкото по делото е установено и не е спорно между страните, че ищцата живее под наем в друго жилище в гр. Бургас, а ответникът живее поС.но в чужбина и идва в България само през летните месеци. Тъй като искане за предоставяне на привременно ползване на делбения имот в гр. Бургас е направила единствено ищцата, районният съд преценявайки, че площта на този имот не надхвърля квотата й от съсобствеността върху всички делбени имоти, т.е. не накърнява квотата на ответника, който същевременно нито е поискал да ползва този имот, нито се е противопоставил на искането на ищцата за това, правилно е постановил делбения имот в гр. Бургас да се ползва от нея.

Без правно значение по отношение на искането по чл.344, ал.2 от ГПК са оплакванията в жалбата, свързани с доводите на ответника относно това каква е жилищната 3 нужда на всеки от съделителите и дали имотите в гр. Поморие са обитаеми или не. Както правилно е посочил районният съд жилищната нужда на съделителите не е релевантно за този спор обстоятелство. Що се касае до ангажираните свидетелски показания, неоснователно се явява оплакването, че независимо, че съдът изрично е указал на страните, че в производството по чл. 344,ал. 2 от ГПК не се преценя жилищната нужда на страните е допуснал гласни доказателства за установяване на точно този факт. Видно от съдебният протокол от заседанието, проведено на 17.016.2024г. съдът е допуснал свидетелски показания само за установяване на факта относно ползване на имотите, който въпрос е релевантен в случая, а не относно жилищната нужда на страните. Ангажираните свидетелски показания, независимо, че са дадени от майката на ищцата правилно са оценени като достоверни от съда, доколкото същите са еднозначни и безпротиворечиви и не са опровергани от останалия доказателствен материал,а и страните не спорят, че имотът в гр.

Бургас не се ползва фактически от никой от тях. Действително в показанията си, разпитаната свидетелката е изнесла и обстоятелства, които не са правно значими по делото, но и същите не са взети предвид от съда при произнасяне по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

На следващо място неоснователно се явява възражението, свързано с твърденията на ответника, че не му е било надлежно връчено искането на ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК и, че не му дадена възможност да изрази становище по него. Видно от данните по делото, молбата на ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК е надлежно връчена на ответника на 12.06.2024г., чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, който до момента до освобождаването му по делото /17.06.2024г./ се счита за процесуален представител на ответника, независимо от упълномощения от ответника адвокатски пълномощник. Наред с това в последното по делото съдебно заседание, в което съдът е докладвал претенцията на ищцата по чл. 344,ал. 2 от ГПК ответникът е представляван от упълномощения си адвокат, който не се е противопоставил за разглеждане на искането на ищцата за постановяване на привременни мерки, нито е поискал предоставяне на възможност да изрази допълнително становище по него, в т.ч. не се е противопоставил за събиране на сочените от ищцата гласни доказателства. Не е направено от страна на ответника искане за ползване на някой от делбените имоти, респ. и за определяне на обезщетение, в случай, че ползването се предостави само на другата страна. Единственото искане, което е направено от ответната страна е за задължаване на ищцата да представи договора си за наем за обитаваното от нея и семейството й жилище, което районният съд е оставил без уважение. По отношение на правилността на това процесуално действие на първоинстанционния съд в жалбата няма оплакване.