Определение № 37107 от 19.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68309/2022
- Вид
- Определение № 37107
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37107 гр. С., 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110168309 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 77076/21.03.2023 г./ на „******“ ООД срещу „******“ ЕООД и Т. П. Т. - Я., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба и допълнение на отговора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ответниците за допускане до разпит на двама свидетели е частично основателно – само по отношение на свидетеля, с който се цели да се изяснят обстоятелствата около водените преговори между съсобствениците в двата имота и между тях и инвеститори, доколкото само тези обстоятелства касаят относимо към предмета на доказване възражение. Другите обстоятелства са неотносими, поради което искането за допускане на свидетел за тяхното установяване е неоснователно.
Искането на ответниците за допускане на експертиза следва да бъде отхвърлено, защото освен че е недостатъчно конкретизирано поради липса на ясно формулирани задачи, но и цели установяване на очевидно неотносими към предмета на доказване по делото факти.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от 10:40 часа , за ко г а т о ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – преписи и от отговора на исковата молба и приложенията към него и от допълнението на отговора.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по 1 делото.
ДОПУСКА на ответниците ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, свързани с водените преговори между съсобствениците в двата процесни имота и между тях и инвеститори, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането им за допускане на втори свидетел за установяване на другите посочени в отговора на исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ответниците да водят свидетеля в насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима му от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че неявяването му да не става причина за отлагане на делото, като в този случай следва наред с уведомяването да посочат установъчни данни на свидетеля /три имена, адрес за призоваване, а по възможност – и телефонен номер/, както и да представят документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 40 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за допускане на експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са от „******“ ООД срещу „******“ ЕООД и Т. П. Т. - Я. конститутивни искове с правно основание чл. 135 ЗЗД , с които се иска обявяване за относително недействителни спрямо ищеца на следните извършени от ответниците на 15.12.2017 г. безвъзмездни сделки, а именно: 1. договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том IV, рег. № 9574, дело № 425/2017 г. , с който „******“ ЕООД е дарило на Т. П. Т. - Я. 2/63.25 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 04.08.2020 г., с адрес: гр. С., район „К. С.“, ул.
„Пиърс Омахони“ № 4, с площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 175, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***; 2. договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том IV, рег. № 9575, дело № 426/2017 г. , с който „******“ ЕООД е дарило на Т. П. Т. - Я. 2/220.50 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1850/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 30.04.2020 г., с адрес: гр. С., район „К. С.“, ж.к. „Л.“, бул. „АДРЕС", с площ от 228 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в изпълнение на поетите към ответника „******“ ЕООД договорни задължения е изработил и доставил в периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г. стоки и услуги на обща стойност от 38 698.24 лв. /с ДДС/, за които са издадени следните фактури: Фактура № 0100003325/16.10.2017 г., Фактура № 0100003443/09.11.2017 г., Фактура № 0100003497/23.11.2017 г., Фактура № 0100003595/15.12.2017 г., Фактура № 0100003654/09.01.2018 г., Фактура № 0100003740/09.02.2018 г., Фактура № 0100003788/26.02.2018 г., Фактура № 0100003815/15.03.2018 г. и Фактура № 0100003947/27.04.2018 г. Излага, че въпреки настъпване на падежа на задълженията по издадените фактури те не са платени, поради което е сключил с „******“ ЕООД Спогодба от 01.06.2018 г., с която се отказал от лихвата за забава върху всяко от вземанията по фактурите, при условие че ответното дружество изпълнява точно задълженията по спогодбата, разсрочени на 6 вноски. Сочи, че въпреки това „******“ ЕООД отново не изпълнило задълженията си, поради което ищецът завел гр. д. № 60102/2018 г. по описа на 2
СРС, 127 състав, по което се снабдил с изпълнителен лист от 23.09.2018 г. срещу него за сумата от 32 698.24 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2018 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 2 164.90 лв. – разноски по делото. Твърди, че срещу този ответник е издаден и втори изпълнителен лист от 31.05.2019 г. по гр. д. № 60479/2018 г. по описа на СРС за сумата от 8 122.40 лв. – цена по договор за търговска продажба по Фактура № 0100004261/26.07.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 1 061.02 лв. – разноски по делото. Излага, че е образувано изп. д. № 827/2018 г. по описа на ЧСИ М. Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, но вместо да изпълни задълженията си, ответното дружество прехвърлило на 15.12.2017 г. на ответницата Я. чрез дарение процесните идеални части от поземлени имоти с идентификатори *** и ***, с което намалило имуществото и платежоспособността си. Навежда доводи, че даренията са с характер на увреждащи сделки и са извършени, при условие че „******“ ЕООД е знаело, че има непогасени парични задължения към ищеца от предходни месеци, както и с цел да се увреди ищецът. Твърди, че ответницата Я. е едноличен собственик на „*******“ ЕООД, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на „******“ ЕООД, от което следва, че тя е непряк собственик на дареното имущество и го е извела от правната сфера на дъщерното дружество, за да затрудни удовлетворяването на кредитора.
В законоустановения срок са подадени отговор на исковата молба и допълнение на отговора, с които ответниците оспорват предявените искове. Оспорват ищецът да притежава качеството кредитор по отношение на „******“ ЕООД. Считат, че щом със Спогодбата от 01.06.2018 г. са променени по съгласие на страните падежите на задълженията по фактурите, които преди това са били падежирани към датата на разпоредителните сделки, то ищецът е загубил качеството си на кредитор към датата на разпоредителните сделки.
Оспорват размера на задълженията на „******“ ЕООД, като сочат, че задълженията, възникнали към датата на разпоредителните сделки, са в размер на 18 610.24 лв. и те се дължат по Фактура № 0100003325/16.10.2017 г., Фактура № 0100003443/09.11.2017 г., Фактура № 0100003497/23.11.2017 г. и Фактура № 0100003595/15.12.2017 г. Твърдят, че през 2018 г. „******“ ЕООД е извършвало няколко плащания в общ размер на 11 902 лв. /извън плащанията по спогодбата/, но те неправилно са отнесени като плащане по фактура от 2018 г., а не за погасяване на най-старите задължения. Твърдят, че задължението по Фактура № 0100003325/16.10.2017 г. е платено на 09.07.2018 г., като тогава е платено и част от задължението по Фактура № 0100003443/09.11.2017 г., а друга част от него е платена на 06.08.2018 г., като по този начин първите две вноски по спогодбата са погасени с малки закъснения. Сочи, че е останала дължима само сумата от 8 960.92 лв. от задълженията по издадените към датата на разпоредителните сделки фактури. Оспорват процесните дарения да имат увреждащ характер за ищеца, като твърдят, че дареното имущество не е било единственото имущество, от което той може да се удовлетвори. Твърдят, че според счетоводния баланс на „******“ ЕООД към 31.12.2017 г. активите му са възлизали на 617 000 лв., което е значително повече от стойността им през предходната година. Изтъкват, че ответното дружество е притежавало значително имущество, състоящо се в машини и съоръжения, суровини и материали, както и вземания, а балансовата стойност на дареното имущество е била само 7 000 лв. Оспорват наличието на знание за увреждане на ищеца чрез извършване на безвъзмездните сделки. Сочат, че с тях са прехвърлени незначителни реални части от поземлените имоти – 2 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** и 8 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, чиято цена е изключително малка.
Излагат, че предишен собственик на процесните идеални части от единия имот са били Т. П.
Т. - Я. и Н. Д. Я., а на процесните идеални части от другия имот – „********“ ООД с управител Н. Д. Я., като те са придобити от „******“ ЕООД през 2010 г. с цел извършване на строителство при приключване на градоустройствените процедури, но целта не е реализирана, а другите съсобственици на имотите решили строителството да се извърши от друго дружество след приключване на процедурите, което обезсмислило оставането на 3 процесните идеални части от имоти в собственост на „******“ ЕООД. Акцентират, че ако целта е била увреждане на ищеца, прехвърлянето е щяло да се извърши възмездно. Твърдят, че с оглед на дългогодишните търговски отношения „******“ ЕООД винаги е заплащало дължимите суми за доставените стоки и услуги, макар и със закъснение, и не е имало знание и цел за увреждане на ищеца. Релевират възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на предявените искове и по отношение на вземанията, обуславящи качеството кредитор на ищеца. Молят за отхвърляне на исковете.
По предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: качеството си на кредитор на ответника „******“ ЕООД; увреждащо удовлетворяването на това вземане действие или сделка на длъжника „******“ ЕООД; когато действието е извършено преди възникване на вземането – че е било предназначено от ответниците „******“ ЕООД и Я. да увреди кредитора; знание на длъжника „******“ ЕООД за увреждането.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том IV, рег. № 9574, дело № 425/2017 г., „******“ ЕООД е дарило на Т. П. Т. - Я. 2/63.25 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***; че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том IV, рег. № 9575, дело № 426/2017 г., „******“ ЕООД е дарило на Т. П. Т. - Я.
2/220.50 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.