Решение № 220 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора М. Б. Ч. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно административно наказателно дело № 20261100600629 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С решение от 19.11.2025 г., постановено по АНД № 13442/2025 г., Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 122 състав, е признал подсъдимия К. Л. С. за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.2 НК – за това, че на 21.06.2024 г. в гр. София, на ул. “Георг Вашингтон” чрез нанасяне на удар с ръка в областта на тила на Л.Е.Я., С. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка, като телесната повреда е причинена на длъжностното лице Я. в качеството му на контрольор автомобилен транспорт към “Център за градска мобилност” ЕАД по повод изпълнение на службата му.

Съдът го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000/хиляда/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат в тежест на осъдения.

Срещу решението е подадена жалба и допълнение към нея от подсъдимия чрез защитника му, с която се иска то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че обвинението не е доказано, а съдът е стигнал до осъдителни изводи, основавайки се единствено на твърденията на свидетеля и пострадал Л. Я., които не са подкрепени от достатъчни доказателства. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

1

Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на Софийска районна прокуратура.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и събирането на допълнителни доказателства.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея. Подчертава, че не са събрани доказателства, които да доказват вината на клиента му. Моли решението на СРС да бъде отменено, а подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.

Прокурорът оспорва жалбата. Счита, че събраните доказателства по безспорен начин установяват съставомерността и авторството на деянието от страна на подсъдимия С..

Според обвинението първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Подсъдимият заявява, че не е удрял никого и в последната си дума моли съда да го оправдае.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият К. Л. С. е роден в гр.София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи като обслужващ на газстанция и бензиностанция, живущ в гр. София, ж.к. „********, ЕГН: **********.

Свидетелят Л. Я. работел като контрольор автомобилен транспорт към “Център за градска мобилност” ЕАД. На 21.06.2024 г., около 19:00 часа, свидетелят Л. Я. изпълнявал служебните си задължения, свързани с контрол върху паркирането на моторни превозни средства и установяване на нарушения в тази връзка. В рамките на определения му за контрол, район, той се намирал на ул. „Георг Вашингтон“ в гр. София. При обхода си Я. забелязал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ******** който бил спрян след пътен знак В27, забраняващ както спирането, така и паркирането на превозни средства. В автомобила се намирал неговият водач – подсъдимият К. Л. С.. Св. Я. се приближил до автомобила, уведомил водача за наличието на забранителния знак и го приканил да премести превозното средство. Направената забележка предизвикала раздразнение у С., който реагирал грубо и отправил към св. Я. обидни и нецензурни изрази.

2

Свидетелят запазил спокойствие, обяснил, че изпълнява служебните си задължения и го помолил да се въздържа от подобно агресивно поведение. По това време Я. бил облечен със светлоотразителна жилетка с надпис „Столична община – Център за градска мобилност“ и носел служебен бадж, поставен на видно място върху нея, което било възприето от подсъдимия.

След направената забележка, С. преместил автомобила си, но впоследствие отново го спрял на същата улица – ул. „Георг Вашингтон“, на друго място, на което също било забранено паркирането, поради което отново се намирал в нарушение. В този момент свидетелят Я. се насочил към забранителния знак, за да заснеме друг автомобил заедно със знака – действие, което било част от служебните му задължения. Преминавайки покрай автомобила на подсъдимия, чийто прозорец бил отворен, Я. чул С. да отправя към него реплики: „Къв си ти бе, що тормозиш хората, ще ти еба майката, я се махай оттук“. Свидетелят му отговорил, че единствено изпълнява служебните си задължения.

Непосредствено след това, подс. С. слязъл от автомобила си, последвал св. Я., който се бил насочил към отсрещния тротоар, и му нанесъл удар с ръка в областта на врата. След удара пострадалият незабавно се отдалечил от подсъдимия, тъй като се опасявал, че може да последва ново посегателство. Впоследствие потърсил съдействие, като се обадил на телефон 112 и сигнализирал за проявената спрямо него физическа агресия. Когато видял, че служителят разговаря по телефона, водачът се качил обратно в автомобила си и малко след това напуснал мястото на инцидента.

След подадения сигнал на място пристигнали полицейските служители Д.И.Х. и Х.Д.Д. от ОСПС – СДВР. При пристигането им подс. С. вече не се намирал на мястото. Пред тях свидетелят Я. заявил, че подсъдимият му е нанесъл удар в областта на тила. Полицейските служители забелязали зачервяване в областта на врата на пострадалия.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

- гласни – обясненията на подсъдимия К. С., показанията на свидетелите Л. Я., Д.Х., Х.Д., В.

С.а, Р.Д..

- писмени – заявление до 03 РУ-СДВР от 22.06.2024 г.; протокол за доброволно предаване от 02.07.2024 г.; трудов договор № РД-12-1П-11/21.10.2013 г.; длъжностна характеристика от 31.01.2024 г.; график на ЦГМ; съобщение от Районен център 112 – София към МВР от 03.10.2024 г.; заключения на: техническа експертиза /ТЕ/, видеотехническа експертиза /ВТЕ/; съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.

- веществени – 2 бр. дискове

Настоящият съдебен състав намира, че при извеждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, като в дейността на първата инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства също не се наблюдават нарушения. Изводите за релевантните обстоятелства и факти отразяват обективната истина по делото и са формирани в точно 3 съответствие с информацията от събраните доказателства, като доказателственият анализ на съда съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. В този смисъл, настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с преценката на доказателствения материал, дадена от първостепенния съд. Районният съд обстойно е обсъдил доказателствата по делото, поради което въззивният съд не намира за нужно да ги подлага на повторно обсъждане. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

Въззивният съдебен състав споделя преценката на първоинстанциония съд, че обвинението срещу подсъдимия е безспорно доказано. Настоящият състав отчита събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и заключенията на съдебномедицинската, видеотехническата и техническата експертизи, които в съвкупност потвърждават настъпването на инкриминираното деяние и неговото авторство. Показанията на свидетелите Я., Х. и Д. са последователни, непротиворечиви и съответстват на експертните заключения, като създават убедителна и взаимно потвърждаваща се картина на случилото се.

Въпреки че видеозаписите не позволяват пълна визуална идентификация на лицата, логиката на заснетото движение, проведените обаждания на пострадалия на телефон “112” и констатираното от свидетелите Х. и Д. леко зачервяване в областта на врата на Я. ясно доказват, че подсъдимият е упражнил физическа агресия върху него. Настоящият съд отбелязва, че липсата на споменаване за удара в първия разговор на Я. със спешния център на телефон “112”, е напълно логична, като се има предвид стресовата ситуация. Въззивният съд счита за по-важен фактът, че пострадалият дава ясна индивидуализация на нападателя – марката на автомобила, регистрационната табела, собственото си име, основанието за нападението и мястото на инцидента. При втория разговор, когато ситуацията вече е успокоена, пострадалият подробно описва цялата случка и съобщава за получения удар в главата, като хронологията на събитията напълно съответства на останалия доказателствен материал. По отношение на поетия от пострадалия удар в тила, а не в главата, както самият той го е съобщил, настоящият съдебен състав, отдава на моментно объркване от страна на пострадалия Я. и не смята, че това има съществено значение за оценката на противоправната ситуация. Фактът, че и двамата полицейски служители, след като пристигат, установяват зачервяване в областта на врата на св. Я., недвусмислено потвърждава реалността на удара.

Моментът на т.нар “сдърпване”, за което твърди св. С.а не се установи нито от показанията на останалите свидетели включително и на нейната колежка св. Р.Д., нито от кадрите от камерата, намираща се в близост, включително не се споменава и от самия подсъдим, който най-вече има интерес да го докаже като факт. В случая, изнесените от свидетелката данни в хода на досъдебното производство не кореспондират с останалия събран доказателствен материал, както и с версията на подсъдимия, дадена в хода на съдебното следствие, поради 4 което настоящият състав ги счете за недостоверни.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да анализира и показанията на св. В. С.а – съпруга на подсъдимия, според която пострадалият се е пресегнал през предния ляв прозорец на автомобила и се е „сдърпал“ с подсъдимия. От една страна, те представляват източник на данни относно случилото се, а от друга могат да се разглеждат и като част от защитната версия на подсъдимия, насочена в ущърб на пострадалия. Моментът на т.нар.

„сдърпване“, за което твърди С.а, не се установи нито от показанията на останалите свидетели, включително и на нейната колежка Р.Д., нито от кадрите от намиращата се в близост камера. Това не се споменава и от самия подсъдим. В този смисъл изложените от свидетелката данни в хода на досъдебното производство не кореспондират с останалия събран доказателствен материал, нито с версията на подсъдимия, представена в хода на съдебното следствие. Поради това настоящият съдебен състав ги приема за недостоверни.

Заключението на СМЕ, което се кредитира изцяло като обективно и изготвено от лице с нужните професионални знания. Дава яснота за вид аи характера на причинената телесна повреда.

Въз основа на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни, убедителни и логически се допълват за да бъде установена вината на подсъдимия и потвърждават извършеното престъпление, като подкрепят напълно решението на първата инстанция.