Решение № 122 от 08.02.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501761 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 45993/19.06.2023г. от Община Варна, с адм. адрес гр. Варна, ***, представлявана от кмета Иван Портних, чрез юрисконсулт Д. Кискинов, срещу решение № 1910 от 29.05.2023г., постановено по гр. дело № 13184/2022г. на Варненския районен съд, ХХXIII-ти състав, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че П. И. К., ЕГН **********, Н.

И. К., ЕГН ********** и М. И. Ш., ЕГН **********, и тримата от гр. **** са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед No РД-18- 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.Варна, район „Аспарухово“ кв. Галата, местност „Зеленика“ с площ от 1106 кв.м. кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, стар идентификатор: 5450328, на основание давностно владение, упражнявано в периода 01.06.1996г. до датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2022г.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Сочи, че АОС за процесния имот е съставен при спазване на предвидените в 1 закона процесуални правила, а правното основание за издаването му е чл.25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Излага, че по отношение на процесния имот е действала до 31.05.1996г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и частна собственост, предвидена с чл.86 от ЗС, а за периода от 31.05.2006г. до 08.03.2022г. давността е спряла да тече по силата на въведения с § 1, ал. 1 ЗД на ЗС мораториум. Намира, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемият десетгодишен давностен срок за придобиване на имота по давност от ищците. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от П.

И. К., Н. И. К. и М. И. Ш. срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, район „Аспарухово" кв. Галата, местност „Зеленика" с площ от 1106 кв.м., въз основа на давностно владение, упражнявано в периода 01.06.1996г. до подаване на исковата молба.

Ищците твърдят да са законни наследници на И.Н. К., поч. на 28.03.2004г. и на Н.И. К.а, поч. на 16.02.2016г., като техни деца. През 1967г., майка им Н.И. К.а, по време на брака с техния баща И. К., е получила за вечно ползване празно място с площ от 1 дка, находящо се в землището на с.

Галата, м-ст „Таш тепе". Излагат, че по действащата кадастрална карта на гр.

Варна, това място е отразено като самостоятелен имот с идентификатор ***, с площ от 1106 кв.м. и е записано в регистъра на собствениците към КК на собственик И. К.. Твърдят, че от м.март 1967г. до настоящия момент мястото е обработвано първоначално от родителите на ищците, а след 2000г. и от самите ищци, като тяхно собствено място. Имотът е ограден още през 1967г. в настоящите си граници и в него повече от 40 години са засадени и се отглеждат лозови насаждения, които се обработват, поддържат и експлоатират единствено от ищците. Установената през 1967г. фактическа власт от родителите на ищците и след тяхната смърт не е прекъсвана, вкл. и след 01.06.1996г. Имотът е деклариран като тяхна собственост и те заплащат данъци за него. Според изнесеното, съседите на имота познават всички членове на семейство К.и и считат мястото за техен имот. Територията, в която попада мястото е включена в строителните граници на гр.Варна с решение на Общински съвет № 322-4/29.05.2000г., с което е одобрен околовръстния полигон на м. Зеленика. Със заповед № РД-17706/385/20.09.2002г. на Областния управител на Варненска област е одобрен ПНИ на м.„Зеленика" и в КП към ПНИ, за собственик на имот № 328 е 2 записан И. К.. На 25.05.2010г., по искане на ищците и на майка им Н.И. К.а, е бил съставен констативен нотариален акт за собственост № 105, том I, peг. № 1757, дело № 73 на нотариус Т.В., вписан под акт № 21, том XXIV, дело № 5090 от 26.05.2010г. на СВ при ВРС, с който са признати правата им на собственици върху ПИ с идентификатор ***, с площ от 1106 кв.м., на основание осъществявано от тях и от наследодателя им И. К. владение, продължило повече от 10 години, което не е било прекъсвано. При извършване на справка в имотния регистър, ищците са установили, че на 12.03.2010г. за имота е бил съставен акт за частна общинска собственост № 5990. В акта е посочено, че е съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост. Това обстоятелство обуславя правния им интерес за предявяване на настоящия иск срещу Община Варна за признаване на правата им на собственост. Ищците считат, че имотът не е общинска собственост, тъй като не е придобит от Община Варна чрез „правна сделка, давност или по друг начин, определен със закон". Твърдят имотът да е тяхна собственост на основание осъществявано владение единствено от ищците, при присъединяване владението на техните родители, продължило непрекъснато, явно и необезпокоявано, с намерение за своене, повече от 10 години.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор със становище да неоснователност на предявения иск. Оспорват се наведените от ищцовата страна твърдения, които се считат за некореспондиращи с реалната фактическа обстановка. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона. Дейността по актуването на имотите има вътрешно- служебен характер и не засяга права или законни интереси на отделни граждани или организации. Собствеността на Община Варна върху процесния имот не възникна и не се погасява от тях. В настоящия случай, се настоява, че няма правно значение моментът на съставянето на АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на собственост върху имота ех lege. Съгл. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне на АЧОС №5990/12.03.2010г., общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, а именно - чл. 25., ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите и юридическите лица, са общинска собственост, като придобиването им става по силата на закона. Според ответната страна, в приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т.е. земи, попадащи в обхвата на чл.

10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Счита, че по отношение на процесния имот е приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС, последна редакция ДВ, бр.

7/2018г., мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече.

Следователно, ищците не са придобили имота на основание давностно владение, с начало на владението повече от десет години до предявяване на 3 иска. Давност в тяхна полза не е текла до 31.12.2022 г., поради което до датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл предвидения в чл. 79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Счита, че не са налице визираните в чл. 79 от ЗС предпоставки за придобиване на собствеността върху имота по давност, както и че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което по пътя на главното и пълно доказване е установена собствеността на Община Варна върху процесния имот. Сочи се, че след изменението на ЗСПЗЗ през 1999г., индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти. Едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ.

Следователно преди влизането в сила на въпросния план, спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се твърди, че се е осъществило след 1997г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени.

С обжалваното решение предявените положителни установителни искове са увежени.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение № 137/16.03.1967г., издадено от Държавно земеделско стопанство „Д. Кондов“ гр. Варна, се установява, че на Н.И. К.а е предоставено за вечно ползване имот с площ 1 дка в местност Таш тепе, при съседи: С.А., Б.Т. и път, на основание 21 ПМС от 1963г.

С НА № 105, т. 1, рег. № 1757, дело № 73/2010г. от 25.05.2010г. по описа на нотариус Т.В., ищците и тяхната майка Н.И. К.а са признати за собственици по давностно владение и наследство при съответни квоти на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, кв. Галата, местност „Зеленика“, целия с площ от 1106 кв.м., при посочени граници.

От удостоверения за наследници с изх. № АУ093439АС/20.09.2022г. и изх. № АУ093438АС/20.09.2022г. е видно, че ищците са законни наследници на родителите си И.Н. К. и Н.И. К.а.

4

С АЧОС № 5990/12.03.2010г., издаден на основание чл.2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, е прието, че ПИ с идентификатор *** по КККР, стар кад.

328, с площ от 1106 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Зеленика“ е частна общинска собственост.

Въз основа искане на ищците и тяхната майка Н.И. К.а от 01.09.2009г. е издадено удостоверение от Община Варна, в което е посочено, че за процесния имот няма съставен АДС до 01.06.1996г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др.

Посочено е, че за конкретния имот или част от него няма съставен АДС и АОС и същият не представлява земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, която да се стопанисва и управлява от Община Варна при условията на чл. 19 от ЗПСЗЗ. В КП към ПНИ и в регистъра към ПНИ като собственик е записан И.Н. К..

Съобразно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че първият кадастрален план за територията, в която попада процесния имот, е КП землище Галата, изработен и приет през 1960г. По този план процесният имот не е отразен с граници и площ. Той попада в имот с номер 153, за който в разписните листи към кадастралния план е отразено като вид и назначение на имота - „мера", като собственик „фондово", не е посочен акт за собственост. Следващият план за територията е КП „Теренът западно от Галата“, приет през 1979г., по който процесният имот е отразен с № 328. В кадастралния регистър за този имот е отразено - вид и назначение на имота - „лозе", като собственик е вписан И. Н. К., не е посочен акт за собственост. През 1997г. е изработен и приет комбиниран план - помощен кадастрален план на стари собственици и ползватели на местност Зеленика, в който е отразен имот 328 по КП от 1979г., който попада в границите на стар имот 153. По този план за имот 328 е вписан И. Н. К., а за ПИ 153 - стари граници е записано „Фондово". С решение на Общински съвет № 322-4/29.05.2000г., е одобрен околовръстния полигон на м. „Зеленика" (територия по параграф 4 , ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ), като територията е включена в строителни граници на гр. Варна. Със заповед на Областен управител № РД-1-7706/385/20.09.2002г. е одобрен ПНИ на СО „Зеленика“, в който процесния имот е отразен с № 328, със същите площ и граници както е бил по КП от 1979г. В кадастралния регистър към ПНИ като собственик е вписан отново И. Н. К.. Със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастрална карта на район Аспарухово, гр. Варна, в който попада процесния имот и процесният имот е с идентификатор ***, със същата площ, граници и собственик, както по предходните кадастрални планове. Към настоящия момент в кадастралния регистър за ПИ *** като собственици са вписани Община Варна, ищците и тяхната майка.