Определение № 238 от 06.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20235300600226 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение № 1327/17.12.2022 г., постановено по ЧНД № 6422/2022 г., Районен съд – Пловдив е потвърдил Постановление от 27.10.2022 г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по сл.д. № 365/2020 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив и пр.пр. № 10321/2019 г. по описа на Районна Прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 и такова по чл. 206, ал. 1, чл. 313, чл. 137, 138 и 309 от НК, като правилно и законосъобразно.

Подадена е въззивна жалба против определението на районния съд от А. М. К., с ЕГН ********** от с. К., обл. С., чрез адв. М. Г. от АК - П.. В нея са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление и на постановеното от Районен съд – Пловдив определение, с което е потвърдено осъщественото с постановление на РП Пловдив прекратяване на наказателното производство. Навеждат се оплаквания, според които неправилно е възприета фактическата обстановка по повод извършените според жалбоподателя деяния, въз основа на която са изведени неправилни изводи за несъставомерност на същите като престъпление. Претендира се отмяна на обжалваните актове и връщане на делото със задължителни указания за допълнително разследване.

1

Районна прокуратура – Пловдив, уведомена за подадената въззивна частна жалба не е взима становище по нея.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от легитимирано лице.

Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадената жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 10.04.2020 г. с постановление на Районна прокуратура – Пловдив, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради това, че на неустановена дата, след месец септември 2018 г. в гр. Пловдив, с цел да бъде набавена за себе си имотна облага е възбудено заблуждение в М. Д. К., с ЕГН **********, че ще бъдат полагани грижи за него, с което била причинена имуществена вреда на наследника му - А. М. К.. Лицето М. Д. К. /род. *** г. - починал на *** г./ имал един син – А. М. К.. След смъртта на съпругата му М. К. живял сам в жилището си в гр. П., ул. ****, като в последните години от живота си силно ограничил социалните си контакти. Синът му А. К. живеел в гp. С., заедно със съпругата си и дъщеря си, като последната заминала да учи в чужбина.

Възрастният мъж бил с добро финансово положение. Проявявал интерес към спорт и изобразителното изкуство, като бил любител художник и рисувал картини, които държал в дома си. През 2010 г. здравословното му състояние се влошило, тъй като претърпял остър инфаркт на миокарда. Бил опериран успешно в гр. С., но постепенно се влошавал, макар да имал предписана терапия. Към 2018 г. отношенията със сина му взаимно охладнели и нито А. и съпругата му В. посещавали М., нито той им гостувал в С.. Домакинските грижи в жилището си М. възлагал на жени срещу заплащане. През м. септември 2018 г. М. К. наел св. Д. Х. М., която да почиства почасово жилището му и да пазарува, тъй като в последните години от живота си бил трудно подвижен. Д. Х. М. била родена през *** г. и семейна. Бързо между нея и съпруга й от една страна и М.К. от друга се появили чувства на привързаност и близост. Възрастният мъж взел решение да се разпореди с апартамента си, който бил негова лична собственост в полза на Д. М. и съпруга й. Освен жилището възрастният мъж притежавал и парични влогове 2 в две банки /три банкови сметки/, с общ размер на спестяванията 52 360 лева, както и 12 броя картини с дървени рамки, на обща стойност 5 350 лева., съгласно назначената по досъдебното производство оценителна експертиза. В изпълнение на взетото решение М. К. подписал пълномощно в съзнание и дееспособност, с което последният упълномощава М. да го представлява пред нотариус по местонахождение на недвижимия имот, находящ се на ул. ***, като сключи договор под формата на нотариален акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, включително и да договаря сама със себе си. Със същото пълномощно в полза на М. била учредена представителна власт да подписва от името и за сметката на М. К. и окончателните договори/нотариални актове за извършване на горепосочената разпоредителна сделка, както и да представлява упълномощителя пред различни институции във връзка с нея. С влязло в сила Решение № 260283/23.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2799/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 260041/18.03.2021 г. по в.гр.д. № 633/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, сключеният между М., в качеството й на пълномощник на М. К., и последната договор във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №140, том 1, per. №3357, дело №140 от 2019 г. бил прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД. На 05.08.2019 г. било съставено друго пълномощно с нотариална заверка на помощник нотариус по заместване А. П.. Видно от текста на същото на /л.

46 т. 1 от сл.д. № 365/2020 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив и пр.пр. № 10321/2019 г. по описа на Районна Прокуратура/ М. К. упълномощава Д. М. да го представлява пред всички банки на територията на Р. България; от негово име и за негова сметка да осъществява всички законови действия, свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на пари по банковите му сметки, левови или валутни; да извършва всякакви действия по управление и разпореждане със сметките, включително да внася в брой, да тегли в брой, както и да извършва всякакви други операции, допустими по закон.

Видно от заключението на назначената комплексна съдебно медицинско – психиатрична експертиза по разпити на свидетели и медицински документи М. К. страдал хронична застойна сърдечна недостатъчност, IV ф.к. исхемична болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия, състояние след миокарден инфаркт, състояние след CABG 3

ХЗ, аневризма на лява камера, тежкостепенна трикуспидална инсуфиенция, пулмонална хипертония, застоен черен дроб, холелитиаза, стабилна ангина пекторис, предсърдно мъждене и трептене и гонартроза. Според експертите не са налице данни починалия да е страдал от психично заболяване, както и от друго психично разстройство. По време на престоя му в болница, /където починал на 29.08.2019 г./ въпреки тежкото му състояние, нямало признаци на дезориентираност, неадекватност, дементни прояви, както и прилагане на психотропни медикаменти. Починалият престанал да се храни три дни преди приема му в болница, като според експертите най – вероятната причина била рязко влошаване на здравословното му състояние. В заключението се сочи, че хроничните заболявания, от които страдал М. К. можело във всеки момент да се обострят, но тежкото му общо състояние при приема му в болничното заведение, най – вероятно се дължал на неадекватен контрол върху тях и непотърсена лекарска помощ.

С представеното пълномощно на 07.08.2019 г., преди смъртта на М.

К., М. изтеглила от банковата сметка на мъжа сумата от 50 023 лв. Същото сторила на 21.08.2019 г. като изтеглила сумата от 2 000 лв., а на 26.08.2016 г. 360 лв.

На 24.08.2019 г. възрастният мъж постъпил в УМБАЛ „Пълмед“ Пловдив, доведен от спешна медицинска помощ в много увредено общо състояние в III – ти стадий на застойна сърдечна недостатъчност като почива в болничното заведение на 29.08.2019 г. Същият ден Д. Х. М. попълва бланкова молба, в качеството си на наследник до мед. управител на УМБАЛ „Пълмед“ - гр. Пловдив, с която заявила, че желае покойника да бъде освободен от аутопсия и че няма възражения относно поставената диагноза и проведеното лечение. Д. К.а организирала погребението на възрастния мъж и поставила некролози в сградата, които сменяла редовно и организирала помен на покойния мъж. Тъй като не бил в близки отношения с баща си А. К. разбрал за смъртта му в края на месец ноември 2019 г. Контактите между двамата били редки, както твърдят свидетелите М., М. и свид. К., като от показанията на последната установява, че още докато покойникът живеел с дъщеря й синът на К. не се грижел за него и нямали чести контакти, а М. никога не бил говорил за сина си пред свидетелката К..

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния 4 съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав като законосъобразни.

На първо място, следва да се посочи, че въззиният съд изцяло споделя изложеното от ПРС по отношение на деянието по чл. 209 от НК. За съставомерността на деянието по посочения текст при приетата от прокурора форма на изпълнително деяние (възбуждане на заблуждение) е необходимо да се установи от обективна страна, че деецът със свои активни действия формира неправилни представи у измамения, относно определени факти, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Заблуждението, формирано от дееца, е пряката и непосредствена причина измаменото лице да вземе решение да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който акт се причинява на последния или другиго имотна вреда. При измамата деецът въздейства върху друго физическо лице, в чиято фактическа или разпоредителна власт се намира определено имущество, като последното представлява и предмет на престъплението. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209 от НК, за да е налице осъществен състав на престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го направи. Вредата в следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/ на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още с поемането му не възнамерява да го стори.

По мнение на съда, за тези съставомерни елементи на инкриминирания престъпен състав, категорични и несъмнени доказателства не са налице. При така установеното от фактическа страна, обективно не се констатират действия по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението "измама". Липсват действия от страна на Д. Х. М. по формиране на заблуждение в починалия М. К.. Такива измамливи действия на М. би следвало да са създали невярна представа във възрастния мъж, че тя ще се грижи за него, за което ще се бъде сключен договор продажба срещу издръжка и гледане. От доказателствата по делото обаче се установява безпротиворечиво, че обективно такива действия, при това със съгласието и желанието на М. К. са предприети в периода през м. септември 2018 до смъртта на лицето през август 2019 г., като неколкоратно заедно с мъжа си М. посещавала възрастния мъж в дома му, разговаряли с него, грижили се за хигиената в дома му и му носили храна, като дори на 02.11.2018 г. тримата заедно отпразнували осемдесет и четвъртия рожден ден на възрастния мъж, като за празненството се погрижила именно М.. За несъставомерността на деянието на М. в тази хипотеза, е без значение, че полаганите от нея грижи, в този ранен период от отношенията им, може и да не отговаря изцяло на нуждите на възрастния мъж, доколкото във времето би могло да се предприемат и по – активни действия по обгрижването му, но процесът по полагането им бил прекъснат от силата на външни фактори, какъвто се явява 5 и влошаване на здравословното състояние и смъртта на К.. Следва да се вземат предвид действията на М. и след кончината на възрастния мъж – организиране на погребението му, уведомяване на малкото познати на починалия за жалното събитие чрез залепване на некролози на видни места в сградата, където е дома му и организиране на помен за покойника. Всички тези действия водят до извода, че в случая не е била налице изначална невъзможност или липса на намерение у М. да изпълни поетото задължение към М. К., необходими за установяване субективната страна на състава на престъплението по чл. 209 от НК, а възникнала такава в хода на предприетите от тях обективни действия за това. Житейски оправдано е да се приеме, че при уговорка между Д. М. и М. К. последния да прехвърли в полза на М. собствеността на жилището си, тя и съпругът й да се интересуват с какво имущество разполага възрастния човек, колко наследници има и в какви отношения се намира с тях. Именно в изпълнение на това иначе облигационно отношение са предприети действия, чрез упълномощаване на М. да представлява възрастния мъж пред нотариус по местонахождение на недвижимия имот, като сключи договор под формата на нотариален акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, включително и да договаря сама със себе си. Следва да се приеме, че волята на починалия е да прехвърли собствеността на апартамента си в полза на М., като по настояване на нотариуса за защита интересите на прехвърлителя е определен именно този вид гражданскоправна сделка. От доказателствата по делото става ясно, че М. предприела действия именно в тази насока, които макар и спорни от морална гледна точка, не могат априори да бъдат оценени като демонстрация на намерението й да ощети имуществено М. К..