Решение № 288 от 30.09.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. гр. Димитровград, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Д. М. П. като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20245610101244 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Ищците А. В. М. и Д. Д. М. твърдят в исковата молба, че собственици на недвижим имот, като СИО, а именно: 1/3 /една трета/ идеална от дворно място от 456/четиристотин петдесет и шест/, съставляващ парцел VI488/шест-четиристотин осемдесет и осем/в кв. 171 /сто седемдесет и едно/ по плана на град Димитровград, обл. Хасково, ведно с ТРЕТИЯ ЕТАЖ от жилищна сграда с вход на етажа от северната страна на сградата, ведно с южно мазе с двата прозореца и принадлежащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а съгласно кадастралната кapтa на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-1838/05.07.2006 г. на ИД на АК - гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор *** /двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, триста тридесет и седем/с административен адрес Димитровград, ********************** с площ от 456 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, със стар идентификатор УПИ VI—488 /шест римско-четиристотин осемдесет и осем/ в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, идентичен с УПИ XV, с пл. № 1061/хиляда шестдесет и едно/ в кв. 160 /сто и шестдесет/по регулационния план на гр.

Димитровград, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с 1 идентификатор ***. Придобили са имота по силата на сделка обективирана в нот.акт № 3, т. 5, peг. № 6905 д. 462/01.10.2002 г.

Сочат, че първият ищец е собственик на 2/3/две трети/идеални части от 1/3 /една трета/ идеална от дворно място от 456/четиристотин петдесет и шест/., съставляващ парцел VI-488/шест-четиристотин осемдесет и осем/в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, обл. Хасково, ведно а ПЪРВИЯ ЕТАЖ от жилищна сграда с вход на етажа от северната страна на сградата, ведно с южно мазе и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, триста тридесет и седем/ с административен адрес Димитровград, ********************** с площ от 456 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, със стар идентификатор УПИ VI--488/шест римско-четиристотин осемдесет и осем/ в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, идентичен с УПИ XV, с пл. № 1061/хиляда шестдесет и едно/ в кв. 160 /сто и шестдесет/по регулационния план на Димитровград, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.Придобил е имота по силата на сделка обективирана в нот.акт № 27, т. 2, рег. 2163 д.207 от 16.07.2024 г.

Ответницата е собственик на ВТОРИЯ ЕТАЖ от същата триетажна жилищна сграда с идентификатор ***., находяща се в същия поземлен имот с идентификатор ***, на същия административен адрес, ведно 4/9 идеални части от поземления имот. Ищците притежават 3/9 идеални части от поземления имот придобит като СИО, първият ищец придобил като лично имущество ведно с първия жилищен етаж 2/9 идеални части от поземления имот.

Със съдебно решение, постановено по гр.д. № 11/2005 г. по описа на РС – Димитровград е разпределено ползването между съсобствениците на поземления имот и собственици на самостоятелни обекти в триетажна жилищна сграда находяща се в гр. Димитровград, **********************.

Излага твърдения, че е налице промяната на обстоятелствата относно собствеността, и че страните не могат доброволно да се разберат относно ползването на описания поземлен имот.

Молят съда да постанови решение, с което да бъде разпределено 2 ползването ни върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка , триста тридесет и седем/ с административен адрес гр. Димитровград, ********************** с площ от 456 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, със cтap идентификатор УПИ VI--488/шест римскочетиристотин осемдесет и осем/ в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, идентичен с УПИ XV, с пл.№ 1061 /хиляда шестдесет и едно/ в кв.160 /сто и шестдесет/по регулационния план на гр. Димитровград, предвид дяловете в съсобствеността на същия, а именно: 3/9 идеални части от поземления имот придобит като СИО от ищците - първият ищец е придобил като лично имущество ведно с първия жилищен етаж 2/9 идеални части от поземления имот и 4/9 идеални части от поземления имот за ответника, за което решение да бъде изработена скица от вещо лице, която да бъде неразделна час от решението.

Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Н. Д. И. е подала писмен отговор на искова молба, с който не оспорва твърденията в исковата молба, че всички страни по делото са съсобственици на описания подробно недвижим имот, представляващ жилищна сграда на три етажа и дворно място с площ от 456 кв.м.,с административен адрес гр. Димитровград, **********************, който ПИ е с идентификатор ***. Не оспорва също и фактически твърдения, относно обема на правото на собственост на жилищната сграда, а именно, че ищците са собственици на първи и трети жилищен етаж, а тя е собственик на втория жилищен етаж.

Заявява още, че разпределението на правото на ползване на процесното дворно място е извършено вече, за което има съдебно решение по гр.д. № 11/ 2005 год. по описа на РС-Димитровград, като са изминали 20 години и всеки ползва съобразно предназначението на общата вещ частта, която му е определена съгласно цитираното решение. Не оспорва, че е налице промяна в квотите, като ищците притежават 5/9 ид.ч., но намира, че едно ново разпределение на правото на ползване с оглед на тази промяна не е целесъобразно, тъй като дори да бъде уважен иска ще се стигне до едно незначително отклонение от досегашното разпределение. Сочи, че при предишното такова тя била собственик на 5/9 ид.ч. Ново разпределение на ползването следвало да се извърши по начин, който да не създава 3 предпоставки за бъдещи спорове, като такива до сега такива не са имали.

Имотът имал общ вход за жилищната сграда и това давало възможност всеки да ползва дворното място, както е извършено разпределението без да създава пречки на другия.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не с спорно, че А. В. М. и Д. Д. М. са съсобственици на недвижим имот, придобит в режим на СИО по силата на нотариален акт № 3, т. 5, peг. № 6905, дело 462/01.10.2002 г. на нотариус Марияна Георгиева с рег.

№ 355 при регистъра на НК, а именно: 1/3 /една трета/ идеална от дворно място от 456/четиристотин петдесет и шест/, съставляващ парцел VI488/шест-четиристотин осемдесет и осем/в кв. 171 /сто седемдесет и едно/ по плана на град Димитровград, обл. Хасково, ведно с ТРЕТИЯ ЕТАЖ от жилищна сграда с вход на етажа от северната страна на сградата, ведно с южно мазе с двата прозореца и принадлежащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а съгласно кадастралната кapтa на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-1838/05.07.2006 г. на ИД на АК - гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор *** /двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, триста тридесет и седем/с административен адрес Димитровград, ********************** с площ от 456 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, със стар идентификатор УПИ VI—488 /шест римско-четиристотин осемдесет и осем/ в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, идентичен с УПИ XV, с пл. № 1061/хиляда шестдесет и едно/ в кв. 160 /сто и шестдесет/по регулационния план на гр.

Димитровград, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.

Не е спорно също, че А. В. М. е собственик на 2/3/две трети/идеални части от 1/3 /една трета/ идеална от дворно място от 456/четиристотин петдесет и шест/., съставляващ парцел VI-488/шест-четиристотин осемдесет и осем/в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, обл.

Хасково, ведно с ПЪРВИЯ ЕТАЖ от жилищна сграда с вход на етажа от 4 северната страна на сградата, ведно с южно мазе и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***

/двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, триста тридесет и седем/ с административен адрес Димитровград, ********************** с площ от 456 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, със стар идентификатор УПИ VI--488/шест римскочетиристотин осемдесет и осем/ в кв.171 /сто седемдесет и едно/ по плана на гр. Димитровград, идентичен с УПИ XV, с пл. № 1061/хиляда шестдесет и едно/ в кв. 160 /сто и шестдесет/по регулационния план на Димитровград, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.Придобил е имота по силата на сделка обективирана в нот.акт № 27, т. 2, рег. 2163 д.207 от 16.07.2024 г.

Н. Д. И. е собственик на ВТОРИЯ ЕТАЖ от същата триетажна жилищна сграда с идентификатор ***., находяща се в същия поземлен имот с идентификатор ***, на същия административен адрес, ведно 4/9 идеални части от поземления имот.

Страните не спорят, че ищците притежават 3/9 идеални части от поземления имот придобит като СИО, първият ищец придобил като лично имущество ведно с първия жилищен етаж 2/9 идеални части от поземления имот.

Не е спорно, че с решение № 26/15.02.2010 г., постановено по гр.д. № 11/2005 г. по описа на РС – Димитровград е разпределено ползването между съсобствениците на поземления имот и собственици на самостоятелни обекти в триетажна жилищна сграда находяща се в гр. Димитровград, **********************.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че възможната за ползване площ, като от площта на поземления имот е приспаднаната застроената площ на жилищната сграда и площта за общо ползване около сградата : 456.32 кв.м площ на поземления имот - 91.56 кв.м застроена площ на жилищната сграда - 78.38 кв.м площ за общо ползване около сградата и пред входа й 286.38 кв.м. остава незастроената площ за ползване.

Изчисление площите за ползване, съобразно квотите на страните са 5 както следва:

- 5/ 9 от 286.38 кв.м или 159.10 кв.м за ищците

- 4/ 9 от 286.38 кв.м или 127.28 кв.м за ответника.

При изработването на проекта за разпределяне ползването на имота са съобразени изискванията и на двете страни по делото.

Вешото лице уточнява в съдебно заседние, че при огледа, на който присъстваше представител на ищците - майката на ищците, майката на А. и ответника и са изразили съгласие, с вариантът, който е предложен.

От показанията на свидетелката В. М. се установява, че от около 10 години са правени опити да се разберат с ответницата за разпределение от страна на съпруга й приживе, но неуспешно. Сочи, че веднъж е присъствала на такъв разговор, в който ответницата категорично отказва и свидетелката повече не е присъства на тези срещи. Опитите за доброволно уреждане на спора продължили от страна на съпруга, но отново без резултат.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС , общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ал. 2 от същия текст на закона предвижда, че ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот. Съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните и решението не се ползва със силата на присъдено нещо по отношение на квотите и лицата, които са съсобственици, за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането.