Определение № 144 от 15.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1169/2023
- Вид
- Определение № 144
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.440 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.441 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144 гр. София, 13.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан Илиев
Членове:
И.ка Шкодрова
Калинка Г.а като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601169 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440 и сл. НПК.
Образувано е по повод постъпила жалба адв. И. К. от САК, определен за служебен защитник на осъдения Б. Г. Г. срещу определение по ЧНД № 4816/23 година, постановено в публично съдебно заседание на 20.09.2023 г. на Софийски градски съд, 5 –и наказателен състав, с което е отказано условното му предсрочно освобождаване на лишения от свобода.
Ос п о р в а с е обосноваността и справедливостта на обжалваното определение. Налице са твърдения, че са събрани доказателства за множество награди, доклади установяващи трайно намаляване на степента на риск, промяна на режима на изтърпяване на наказанието, поради което изводите на СГС по отношение на неналичието на втората предпоставка от визираните в чл. 70 от НК са неправилни. Според защитата осъденият е положил немалки усилия за формиране трайно намаляване на риска от рецидив, който от първоначалните 39 т., към момента на изготвяне на доклада е в размер на 24 т. Оспорва се, становището в пробационния доклад, че рискът към обществото е среден. Набляга се на това, че осъдения очаква дете и следователно обстановката в която ще попадне след освобождаването си ще бъде семейна среда , която допълнително ще го мотивира към поведение, 1 което ще доведе до още по голямо снижаване на криминологичната прогноза.
Твърди се, че съдът не е съобразил с постановление №7/1975г. на ПВС, което с оглед ТР № 1 от 2018г. все още намира приложение. Във връзка с изложеното се отправя молба за отмяна на определението и постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на САС, след като се запозна с материалите по делото намери следното:
Жалбата е подадена преди да изтече срокът в който определението на Софийски градски съд влиза в сила и от лице което има право да атакува решението на Софийски градски съд пред горестоящата съдебна инстанция, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С определение по ЧНД № 4816/23 година, на постановено в публично съдебно заседание на 20.09.2023 г. , пети наказателен състав на СГС е отказал на лишения от свобода Б. Г. Г. условно предсрочно освобождаване.
Съдът е намерил, че Б. Г. Г. е постъпил в Затвора - София на 07.02.2018г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 /тринадесет/ години по НОХД № 74/2018г. по описа на Окръжен съд - Ловеч за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.198, ал.1 от НК с начална дата на изтърпяване 18.01.2017г.
Видно от данните по делото осъденият Г. е постъпил в Затвора - София на 07.02.2018г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 /тринадесет/ години по НОХД № 74/2018г. по описа на Окръжен съд Ловеч за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. ЧЛ.198, ал.1 от НК с начало 18.01.2017г.
Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на съдебното заседание пред СГС -07.09.2023г., лишеният от свобода Г. е търпял фактически 6 /шест/ години, 7 /осем/ месеца и 3 /три/ дни, с остатък от 4 /четири/ години, 9 /девет/ месеца и 20 /двадесет/ дни.
Основателно е преценено, че е налице материално-правната предпоставка по чл.70, ал.1, т. 1 от НК, а именно осъденият да е изтърпял не по-малко от 2 половината от наложеното му наказание.
Относно доказателствата за поправяне на осъдения, първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод , че въпреки немалкия му престой в местата за лишаване от свобода, все още са налице средни нива за риск от вреди към обществото, като все още има неизпълнените цели в плана на присъдата, които следва стриктно да се съблюдават през остатъка от време на пребиваване. Видно от затворничесото досие на осъдения е, че са налице доклади от администрацията на пенитенциарното заведение, че следва да бъдат положени още усилия за промяна на вижданията, зачитане на общите ценности, промяна на отношението към себе си с цел изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение, както и за създаване и затвърждаване на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост, обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели, способност за анализ и адекватна преценка на житейската ситуация и вземане на самостоятелни решения с цел подобряване на уменията за мислене. През остатъка от време следва да се постигне и намаляване на риска от вреди към обществото, респ. да се премине към лек режим. Следва да се работи и върху констатираното от инспектора-психолог, че осъденият използва невротични защитни механизми за оправдаване на поведението си като обяснява поведението си със засилено влияние на други фактори, като също е склонен да изтласква, както и да представя реални събития по субективен начин, тъй като недействителното представяне на реалността може да доведе до трудности при адаптирането след излизането от затвора и намиране на други начини за справяне със стреса, вкл. извършване на престъпления. Според предхоната и настоящата съдебни инстанции съда следва да се работи в рамките на препланирания план на присъдата и по отношение неглижирането и омаловажавате на неуспехите си, тъй като този проблем също може да рефлектира в антисоциално поведение.
Аргументите на защитата от семейно – битов характер са от категорията на даващите основание за прекъсване на изпълнението на наказанието, но не съставляват доводи в полза на условно предсрочно освобождаване.
Ето защо, съставът на САС намира, че липсват достатъчно доказателства, които могат да се изведат от проверими данни за поправяне на 3 осъдения по смисъла на цитираното от защитата все още актуално ППл№7 от 27.06.1975г., изм. с ППл №7 от 06.07.1987г.
С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на съшия, че нова молба не може да бъде подадена за срок от шест месеца.
Така мотивиран и на оси. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА по ЧНД № 4816/23 година, на постановено в публично съдебно заседание на 20.09.2023 г. , пети наказателен състав на СГС е отказал на лишения от свобода Б. Г. Г. условно предсрочно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4