Решение № 312 от 24.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100500329 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. Н. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****о, ул. „******“ № **, чрез адв.

Димитър Милев, против Решение № 52 от 16.12.2024 г., постановено по гр.дело № 84/2024 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което съдът е признал за установено, че за „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК:205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от И. К. – управител, чрез юрисконсулт Георги Антонов, по отношение на въззивницата съществува вземане в размер на общо 2409,08 лв, от които: изискуема главница в размер на 1492,06 лв., изискуема възнаградителна лихва в размер на 64,43 лв., дължима за периода от 28.112022 г. до 17.01.2023 г., изискуемо обезщетение за забава в размер на 475,94 лв., начислена за периода от 19.02.2023 г. до 14.02.2024 г., такса за разглеждане съгласно договор за кредит № L 314114 в размер на 376,65 лв., дължима считано от 20.01.2023 г., лихва (законна) за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда до изплащането на вземането.

1

Недоволство от така постановеното съдебно решение в частта, с която е признато за установено, че по отношение на въззивницата съществува вземане на ищеца за такса разглеждане, съгласно договора за кредит в размер на 376,65 лв., изразява въззивницата, която намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната му и отхвърляне на предявената установителна претенция в тази й част. Счита, че срещу залегналата в договора такса не е предоставена реална услуга, посочва че таксата експресно разглеждане представлява „скрита лихва“. Съществува законова забрана за събиране на такси във връзка с отпускането и усвояването на кредита. Счита, че съдът служебно следи за нищожни клаузи в договори.

Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Малко Търново се е произнесъл по искове с правно основание чл.422 , във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 от ГПК..

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото първоначално е започнало по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от въззивното дружество срещу длъжника К. И., по което районният съд се е произнесъл със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27 от 08.04.2024 г. по ч.г.д. № 53/2024 г., по описа на Районен съд – гр.

Малко Търново. Съдът е разпоредил длъжникът К. Н. И., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК:205559807 следните суми – 1492,06 лв. – изискуема главница; 64,43 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. – 17.01.2023 г.; 4775,94 лв. – изискуемо обезщетение за забава, дължимо за периода 28.11.2022 г. – 27.03.2024 г.; 426,09 лв. – такса за разглеждане съгласно договор за кредит № L 308808 от 29.10.2022 г., която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, законната лихва за 2 забава върху главницата считано от 08.04.2024 г., както и разноски в размер на 229,17 лв., от които 49,17 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. След подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжницата И. и дадени указания с разпореждане № 93/30.04.2024 г. по ч.г.д. № 53 /2024 г. на районен съд- Малко Търново, въззивникът е предявил искова претенция по чл. 422, във връзка с чл. 124 и чл. 415 от ГПК.

За да удовлетвори претенцията на ищеца първостепенния съд е стигнал до извода, че сключеният между страните договор отговаря на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Установено е, че договора е сключен със средства за комуникация от разстояние, по електронен път, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗПФУР. Съдът е изложил мотиви затова, че електронния документ се приравнява на писмен документ, като във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за недействителност или за доказване, тя ще бъде спазена ако е съставен електронен документ. По съществото на спора съдът е счел, че претендираните суми по петитума на исковата молба са дължими. По отношение на таксата за разглеждане съдът е установил, че тя влиза в изчисленията на годишния процент на разходите. Ответникът е получил и се е запознал с преддоговорната информация, приел е рамковото споразумение – общите условия на кредитора. Изложил е мотив, че таксата за разглеждане по съществото си представлява предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучател в период, когато между страните все още не е сключен договор за кредит и тъй като е на лице преддоговорно правоотношение, кредитополучателят няма качеството на потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Настоящата съдебна инстанция намира направения от първоинстанционния съд извод, досежно такса разглеждане съгласно договор за кредит № L 308808 от 29.10.2022 г. за неправилен. Приложението на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК не може да бъде изключено, тъй като претендираната такса касае оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, а кредитодателят „не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, претендираната сума от 376,65 лв. – такса разглеждане, не представлява услуга, за която следва да се дължи такса, а от 3 друга страна оценяването на кредитоспособността на потребителя представлява задължение на институцията даваща кредит и не следва да се изисква отделно заплащане за това. Такса разглеждане е свързана с усвояване на кредита и не може да бъде претендирана отделно, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендраната в процесния договор за кредит и рамково споразумение сума за заплащане на такса за разглеждане, в посочения размер, противоречи на изискванията на добросъвестността, като създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. Съотношението между получената в кредит главница и претендираната такса разглеждане, сочи на несъразмерност и в този смисъл въпросната клауза от договора заобикаля закона и накърнява правата на другата страна. С оглед на изложеното съдът намира претенцията за признаване съществуването на вземане на въззиваемото дружество за такса разглеждане по процесния договор за нищожно, което налага отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за сумата от 376,65 лв.- такса разглеждане, при което общо дължимата сума се редуцира/намаля/ до 2032,43 лв.

Съобразно постановения по делото резултат, решението на Районен съд – М. Търново, следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски за исковото производство, като настоящата инстанция следва да ги определи. Що се отнася до присъдените разноски от 149,17 лв. за заповедното производство по ч. гр. д.№ 53/2024 г. същите следва да останат така както са определени.

Съдът като съобрази Наредбата за изплащането на правната помощ за юрисконсултското възнаграждение- определено в размер на 350 лв., заплатените държавни такси, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения само като ориентир и постановения по делото резултат на въззивна инстанция, намира, че въззиваемата К. И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 619.33 лв. разноски за двете инстанции. Юте Кредит България“ ЕООД от своя страна следва да заплати по чл. 38 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. М. сумата от 170,71 лв.разноски по делото за двете инстанции.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 52 от 16.12.2024 г., постановено по гр.дело № 84/2024 г. по описа на Районен съд – Малко Търново в частта, с която съдът е признал за установено, че К. Н. И., ЕГН: ********** дължи на Юте Кредит България“ ЕООД сумата от 376,65 лв., представляваща такса за разглеждане съгласно договор за кредит № L 308808 от 29.10.2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Юте Кредит България“ ЕООД,

ЕИК:205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от И. К. – управител, чрез юрисконсулт Георги Антонов против от К. Н. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „******“ № **, чрез адв. Димитър Милев установителен иск за сумата от 376,65 лв., представляваща такса за разглеждане съгласно договор за кредит № L 308808 от 29.10.2022 г.

ОСЪЖДА К. Н. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

*********, ул. „******“ № **, чрез адв. Димитър Милев да заплати на Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК:205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от И. К.

– управител, чрез юрисконсулт Георги Антонов сумата от 619,33 лв.-разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК:205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от И. К. – управител, чрез юрисконсулт Георги Антонов да заплати на адв. Димитър Милев чрез Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано по фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, сумата от 170,71 лв.разноски за двете инстанции по чл. 38 от Закона за адвокатурата Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5