Определение № 329 от 02.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. П., 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000053 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. №5318/20.06.2024г. от жалбоподателя „З.“ ЕООД, ЕИК *** – чрез пълномощника на дружеството адв. Г. Г., с която се иска изменение / допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде осъден ответника О. да заплати на жалбоподателя - ищец „З.“ ЕООД допълнително сумата 6 276.09 лева – заплатена ДТ и възнаграждение за правна помощ в производството – предмет на в.т.д.

№527/2022г. по описа на Апелативен съд – П. и за заплащане на 5 156.34 лева – държавна такса за производството по в.т.д. №53/2024г.

Поддържа, че при първото разглеждане на спора от въззивната инстанция в производството по в.т.д. №527/2022г. по описа на Апелативен съд – П., което е приключило с обезсилване на първоинстанционното решение, жалбоподателят „З.“ ЕООД, явяващ се съответно и ответник по жалбата на О. е направил разноски, от които 6000 лева за адвокатско възнаграждение и 276.09 лева – платена държавна такса и банкова комисионна. Счита, че се касае за сторени и установени разноски, за които е бил представен списък по чл.80 от ГПК, поради което подлежат на репариране. Доколкото липсва произнасяне на съда с въззивното решение по в.т.д. №53/2024г. по описа на ПАС по дължимостта на тези разноски, моли да бъде допълнено Решение №220/03.06.2024г., постановено по в.т.д. №54/2024г. по описа на Апелативен 1 съд – П. с присъждане и на сумата 6 276.09 лева – заплатена ДТ и възнаграждение за правна помощ в производството – предмет на в.т.д.

№527/2022г. по описа на Апелативен съд - П.. Относно сумата 5 156.34 лева – държавна такса за производството по в.т.д. №53/2024г. се поддържа, че съдът е пропуснал да я присъди.

Постъпил е отговор вх. №5784/04.07.2024г. от О., ЕИК *, с адрес: гр.

П., пл. „С.“ №1 – чрез упълномощените процесуални представители главен юрисконсулт Е. П. – Б. и главен юрисконсулт Е.К., с който се изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита, че в молбата е формулирано неясно искане – дали се касае за искане за изменение на решението като се присъдят само претендираните 6276.09 лева или се иска допълване на решението с претендираните разноски. Счита, че разноски за производството по в.т.д. №527/2022г. по описа на Апелативен съд – П. са недължими, тъй като в настоящото въззивно производство по т.д. №53/2024г. тези разноски не са включени в представения списък по чл.80 от ГПК и съответно – такива не се претендират. В случай че съдът намери молбата за основателна, моли да бъде разгледано направеното в производството по в.т.д. №527/2022г. по описа на Апелативен съд – П. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да бъде съобразена практиката на СЕС при определянето му, включително и разясненията, дадени с Решение по дело №С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. Отделно от горното, намира че не следва да се присъжда претендираната държавна такса, тъй като тя е включена във вече присъдените редуцирани разноски на страната с решението, чието допълване се иска, а банковата комисионна не следва да се присъжда, тъй като не се обхваща от съдържанието „съдебни и деловодни разноски“.

Постъпила е молба вх. №5785/04.07.2024г. от О., с която се иска изменение / допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде осъден жалбоподателя „З.“ ЕООД да заплати на ответника разноски за производството по в.т.д. №527/2022г. в размер на 3480.60 лева и тези за производствата по т.д. 870/2019г. на ОС – П. и по т.д.

№276/2023г. в общ размер от 1800 лева, както и в частта, с която О. е осъдена да заплати на „З.“ ЕООД 17 748 лева – разноски за въззивното производство съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете и сумата 25 470 лева – разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената и 2 отхвърлена част от исковете, като искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за тези производства бъде оставено без уважение.

При условията на евентуалност се иска намаляване на адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност.

Молителят О. счита, че разноски за адвокатско възнаграждение не са дължими на жалбоподателя, поради непредставяне на списък за сторени такива и доказателства за заплатено възнаграждение по т.д. №276/2023г. на ОС – П. и поради непредставяне на доказателства за платено възнаграждение по т.д. №870/2019г. на ОС – П.. Счита, че представеното платежно нареждане не удостоверява плащане на претендираната сума, тъй като липсват доказателства, че с преведената сума е заверена сметката на адвоката. При условията на евентуалност – счита, че съдът неправилно е определил размера на възнаграждението по съразмерност. Подобни съображения са изразени и по отношение осъждането на О. за заплащане на сумата 17 748 лева – разноски за въззивното производство съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. При условията на евентуалност се иска намаляване на присъдената сума за адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност. Изразени са и мотиви за преразглеждане обема на предприетите от ищеца действия пред въззивната инстанция във връзка с решение по дело С-438/2022 на СЕС.

Счита, че неправилно е определен и размера на разноските, които са присъдени в полза на О. за първоинстанционното производство в размер на 246 лева. Счита, че не е ясно дали те са определени само за производството по т.д. №276/2023г. или и за това по т.д. 870/2019г. на ОС – П.. Счита, че не са присъдени изобщо разноски за производството по в.т.д. №527/2022г., които възлизат на 3480.60 лева.

Постъпил е отговор вх. №6572/05.08.2024г. от „З.“ ЕООД, ЕИК *** – чрез пълномощника на дружеството адв. Г. Г., с който се изразява становище за неоснователност на молбата на О., с която се иска изменение / допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита, че разпоредбата на чл.75 ал.3 от ЗЗД е неприложима относно удостоверените с представеното платежно нареждане разноски, доколкото с издадената фактура и представения списък по чл.80 от ГПК пълномощникът е потвърдил получаването на сумата. Намира, че развилия се правен спор, продължил повече от пет години, е с голям обем фактология и с голям правен интерес, 3 поради което едно намаляване на възнаграждението би било несправедливо.

Счита, че на молителя О. не са дължими претендираните в пълен размер разноски в производствата по т.д. №870/2019г. на ПОС и в.т.д. №527/2022г. на ПАС – с оглед ефекта на постановеното от Апелативния съд обеззилващо решение, а за въззивното производство са му определени разноски по съразмерност.

Съдът като взе предвид изложеното в молбата и в отговора на същата, намира за установено следното:

П о молба вх. №5318/20.06.2024г. на жалбоподателя „З.“ ЕООД, ЕИК *** за изменение / допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде осъден ответника О. да заплати на жалбоподателя - ищец „З.“ ЕООД допълнително сумата 6 276.09 лева – заплатена ДТ и възнаграждение за правна помощ в производството – предмет на в.т.д.

№527/2022г. по описа на Апелативен съд – П.:

Тя е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника за нейната нередовност. Ясно е формулирано искане съдът да допълни, респ. – при условията на евентуалност да измени постановеното решение относно разноските като присъди на молителя и тези, сторени в производството по в.т.д. №527/2022г. по описа на Апелативен съд – П. при първото разглеждане на делото от въззивния съд. Очевидно е, че искане касае допълнително присъждане на разноски, а не такива вместо присъдените.

Неоснователно е и възражението, че претендираните разноски са недължими, тъй като в настоящото въззивно производство по т.д. №53/2024г. тези разноски не са включени в представения списък по чл.80 от ГПК и съответно – такива не се претендират. Разноските правилно са претендирани именно в производството, в което са сторени – по в.т.д. №527/2022г. на ПАС.

Това е в съответствие с т.11 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според прието в което претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно найкъсно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. За разноските е представен списък по чл.80 от ГПК /на стр.54 от дело №727/22г./. В представения договор за правна защита от 12.10.2022г. е посочено, че сумата 6000 лева, колкото е договореното 4 адвокатско възнаграждение е платена в брой. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Така е и в настоящия случай като отбелязването, че сумата 6000 лева е платена в брой има характер на разписка. Не е необходимо представянето на други доказателства за плащането.

Неоснователно е и възражението, че претендираната за допълнително присъждане сума в общ размер 6276.09 лева, представляваща заплатена ДТ и възнаграждение за правна помощ в производството – предмет на в.т.д.

№527/2022г. по описа на Апелативен съд – П. е недължима, защото вече е включена в присъдените по съразмерност разноски за въззивното производство. В мотивите на постановеното решение изрично е посочено, че в настоящото въззивно производство, т.е. в това по в.т.д. №53/2024г. на ПАс се претендират разноски за държавна такса в размер на 5 156.34 лева и такива за адвокатско възнаграждение в размер на 31 200 лева. Това е размерът на разноските по представения от страната списък па чл.80 от ГПК /на стр.18 от делото/, а възнаграждението е по договор за правна защита от 01.12.2023г.

Тези разноски не обхващат сумата 6000 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 12.10.2022г. по списъка, представен по в.т.д.

№527/2022г. на ПАС /стр.54/.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 6000 лева и искането му то да се намали до минималното такова по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение според материалния интерес по делото би бил 6686.34 лева – съгласно редакцията на чл.7 ал.2 т.6 от Наредба №1/2004г. в редакцията и от 31.07.2020г., т.е. преди последното и изменение от ДВ, бр.88/04.11.2022г.

Следователно възнаграждението не е прекомерно, то е под минимума.

Действително се установява извършването на разноски в размер на 6 276.09 лева – заплатена ДТ и възнаграждение за правна помощ в производството – предмет на в.т.д. №527/2022г. по описа на Апелативен съд – П.. С решението, чието допълване се иска, няма произнасяне по тях. Те обаче 5 също не са дължими в пълния им размер, а съобразно уважената и отхвърлена част от исковете с крайното въззивно решение по в.т.д. №53/2024г. Искането за допълване на решението и присъждане на разноски, сторени по в.т.д.

№527/2022г. по описа на Апелативен съд – П. е основателно до размер от 4820 лева. До пълния претендиран размер от 6 276.09 лева искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Претендираната държавна такса в размер на 5 156.34 лева за производството по в.т.д. №53/2024г., не е включена във вече присъдените редуцирани разноски на страната с решението, чието допълване се иска.

Съдът е намалил адвокатското възнаграждение и е присъдил намаления размер, редуциран по съразмерност, без да се произнесе по държавната такса от 5 156.34 лева плюс 6 лева за банкова комисионна за превода на същата, т.е.

Разпечатката съдържа 37 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfd8930f-4795-4a6a-935a-830d616065c5