Определение № 383 от 02.12.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Търговище, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 2065 от 30.10.2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1389/24 г., съдът е отхвърлил заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление (населено място), представлявано от И. Ш., действаща чрез юрисконсулт С. С., против Т. А. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес в (населено място) с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит № 2*******/20.11.2***г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД ,ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 100.02 лв. за периода от 20.11.2023 г. до 16.09.2024 г. и сумата от 89 лв. възнаграждение за предоставено поръчителство, изискуеми на краен падеж- 19.12.2023г., както и за сумата от 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че ГПP по процесния договор е в размер на 49,02%., при което не надвишава максималния определен размер, съгласно чл. 19, ал. 4 от 1

ЗПК. При сключването на договора на кредитополучателя е предоставена възможност да обезпечи задължението си, но това не е задължително условие за сключването му. Имал е право да избере какво обезпечение да предостави.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включен в ГПР. Условията по тези клаузи са индивидуално договорени и не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяване.

Поради това и не правят договора нищожен съгласно чл. 146 от ЗЗП. Като е достигнал до противния извод, съдът е постановил атакуваното разпореждане, с което е отхвърлил заявлението в цялост. Моли се за отмяна на съдебният акт и постановяване на друг, с които в полза на заявителя бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски в заповедното и в настоящото производство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД ЕИК 203508899, против Т. А. А. с ЕГН **********, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2******/20.11.2*** г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 100.02 лв. за периода от 20.11.2023 г. до 16.09.2024 г. и сумата от 89 лв. възнаграждение за предоставено поръчителство. Заявителят като поръчител по този договор е погасил задължението на длъжника. С разпореждане № 2065 от 31.10.2024 година, съдът е отхвърлил, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, с мотив, че договорът за кредит е недействителен. Съображенията в тази насока, които е изложил съда са в посока, че не е ясно какво е включено във формирания ГПР, освен определения годишен лихвен процент от 40%. Отделно от това е развил и мотиви, че договорът за потребителски кредит е недействителен и на друго основание- длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и до нищожност на договора.

2

От правна страна, съдът приема следното: Отказът на съда да издаде заповед за изпълнение е мотивиран с недействителност на договора за потребителски кредит. При недействително задължение, за поръчителят не е имало задължение за погасяването му. Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния такъв, в частта относно неяснотата на формиране на ГПР по договора.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 49.02 %/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗЗП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен горното, съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението за предоставяне на поръчителство по договора, доколкото кредитополучателят е имал право на избор относно обезпечението по договора, не го прави недействителен. Но на практика не е 3 имал право и е бил ограничен в избора на конкретен поръчител, който да обезпечи задължението му по договора, а уговореното възнаграждение по договора за поръчителство има за цел да заобиколи цитираната по-горе норма.

Това всъщност води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Поради горното настоящата инстанция, намира че разпореждането следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение относно дължимата по договора главница и разпоредено издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № 2*******/20.11.2***г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024год., до окончателното изплащане на задължението. В полза на заявителя следва да се присъдят и разноски съразмерно уважената част- 18.14 лв. представляваща държана такса, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50 лв. Следва да се присъдят и разноски пред настоящата инстанция за държавна такса, в размер на 10.89 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6065 от 31.10.2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1389/24 г., В ЧАСТТА в която съдът е отхвърлил заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление (населено място), представлявано от И. Ш., действаща чрез юрисконсулт С. С., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл. 410 от ГПК против Т. А. А. с ЕГН ********** с настоящ 4 адрес в (населено място) за сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № 2******/20.11.2***г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024год., до окончателното изплащане на задължението, както и в ЧАСТТА за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 410 от ГПК, в полза на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление (населено място), представлявано от И. Ш., действаща чрез юрисконсулт С. С. против Т. А. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес в (населено място), за следните суми :

-сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № 2*****/20.11.2*** г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 год., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 18.14 лв. представляваща държана такса, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50 лв.;

- сумата от в размер на 10.89 лв., разноски пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ без уважение частната жалба против разпореждане № 6065 от 31.10.2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1389/24 г., в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ВРЪЩА делото на РС – Търговище за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за горепосочените суми.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5