Определение № 2162 от 28.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2162 гр. Бургас, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ АД, представлявано от изпълнителния си директор Зорница Банкина чрез процесуален представител юрисконсулт Нели Атанасова, срещу Разпореждане №2017 от 26.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №882/2024 г. по Районен съд- Несебър. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено заявлението на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Д. В. в качеството й на длъжник по вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №2671757/14.11.2022 г., сключен с „Кредисимо“

ЕАД за сумите, както следва: 174,96 лв., представляваща неплатена главница, 597,63 лв.- възнаградителна лихва за периода от 31.03.2023 г. до 31.05.2024 г., сумата от 370,57 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 01.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението- 27.06.2024 г., както и 41,05 лв.- разноски в заповедното производство. В частната жалба е застъпено становище за неправилност на първоинстанционното разпореждане. Навежда се, че потребителят, заемател доброволно е изявил желание кредитът да бъде обезпечен с лично обезпечение- поръчителство на трето лице„Ай Тръст“ ООД, което да отговоря солидарно заедно с него за задълженията, произтичащи от договора. Предвид доброволността на направения избор жалбоподателят счита, че уговорката, уредена в чл.

4 от договора, не е неравноправна, тъй като не представлява задължително условие за сключване на договора. По отношение на възнаграждението на поръчителя, което първоинстанционният съд е 1 приел, че така уговорено заобикаля закона и води до неоснователно обогатяване на кредитодателя, частният жалбоподател изразява становище за неправилност на този извод. Излага, че доколкото такова възнаграждение е дължимо единствено при евентуално длъжниково неизпълнение, то уговорката не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Възразява, че поръчителството е следвало да бъде включено при изчисление на ГПР щом съдът е приел клаузата, уговаряща възнаграждение на същия за нищожна. Смята, че недействителните клаузи не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит. При тези съображения моли разпореждането да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.

Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Първоинстанционото производство е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер на вземания на „Ай тръст“ ЕООД. Същите произтичат от договор за предоставяне на поръчителство, в изпълнение по който последният е погасил задължението на В. Д. В. по договор за потребителски кредит №2671757/14.11.2022 г. към „Кредисимо“ ЕАД, възлизащо на: 2174,96 лв.- главница; 597,63 лв.- възнаградителна лихва; 370,57 лв.- мораторна лихва за забава. За да се произнесе по заявлението първоинстанционният съд е изследвал обстоятелството, че вземането произтича от сключен между „Кредисимо“ ЕАД с длъжника В. договор за потребителски кредит и законосъобразно е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи, както и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави (чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 ГПК).

Районен съд- Несебър е издал заповед за изпълнение за претендирата неплатена главница по договора в размер на чистата стойност по кредита от 2000 лв., като за сумите от 174,96 лв.неплатена главница, 597,63 лв.- възнаградителна лихва и 370,57 лв.мораторна лихва за забава е отхвърлил заявлението. Достигнал е до извод, че договорът за потребителски кредит е изначално недействителен (нищожен) поради противоречие със закона и е приел, 2 че потребителят дължи връщане на сума в размер на чистата стойност на кредита. Изводът на първоинстанционният съд е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Видно от представеното от заявителя Приложение № 1, неразделна част към договор за потребителски кредит №2671757 общият размер на предоставения заем е 2174,96 лв., от които 2000 лв.главница и 174,96 лв.- размер на застрахователна премия, със срок на погасяване 31.05.2024 г., на 18 месечни вноски. Годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 48.21 % без да са посочени отделните му компоненти, като по този начин формално е изпълнено законовото изискване, уредено в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Така определен същият не надвишава законовия максимум, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС.

Съгласно Общите условия към договора потребителят получава приоритетно обслужване по оценка на своята кредитоспособност и одобряване на заявлението в случай, че предостави обезпечение. В ОУ са уговорени възможните им видове- предоставяне на кредитодателя на банкова гаранция или чрез поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД лице. Потребителят В. е избрала опция за сключване на договор за потребителски кредит с предоставяне на обезпечение на кредитната институция. На датата на сключване на договора за потребителски кредит, 14.11.2022 г., са сключени два взаимосвързани договори, а именно: 1) договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и 2) договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и В. Д. В..

Съобразно чл. 8, ал. 1 вр. с Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя „Ай тръст“ ЕООД в размер на 2258.08 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит, като същото е уредено като платимо на 18 месечни вноски. В чл. 8, ал. 4 от договора е уредено, че потребителят (главен длъжник) може да избере начин за изпълнение на задължението си по договора за предоставяне на поръчителство, като плаща по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД, или по начините, установени в договора за потребителски кредит. В ал. 5 на същата договорна разпоредба е уредено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да получава изпълнение вместо „Ай Тръст“ ЕООД на задължението по договора.

При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружествотопоръчител „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.

Анализирайки взаимообусловеността между одобрението от страна „Кредисимо“ ЕАД на заявлението на потребителя за предостъпване на заемна сума в горепосочения размер и сключването на договор за потребителски кредит, както и предоставянето на 3 поръчителство от свързано с кредитодателя дружество в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, настоящият съдебен състав приема, че макар да са налице отделни договорни правоотношения, то е налице конструкция, водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. §1, т. 10 ДР ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, свързан с договора за кредит (т.нар. косвен разход). Неоснователно се явява наведеното в частната жалба твърдение, че предоставянето на обезпечение не представлява задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, тъй като сключването на трите договора в един и същи ден, при задължително условие поръчителят да бъде одобрено от кредитодателя лице, както и наличието на свързаност между последните, води до обратния извод. При тази съвкупност от установени обстоятелства се налага еднозначния извод, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включен в ГПР.

При включване на възнаграждението за поръчителя от 2258,08 лв. в ГПР е очевидно, че същият би надвишил пекратния размер на законната лихва (50%), като по този начин се стига и до нарушаване на императивното правило по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

При извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД се извежда, че предоставеното поръчителство обезпечава единствено размера на чистата стойност по него. В настоящия случай тя възлиза на размер на 2000 лв., тъй като сумата от 174,96 лв., включена в главницата също представлява разход по кредита, доколкото с нея е заплатена застрахователна премия.

С оглед факта, че предмет на договор за цесия по чл. 99 ЗЗД могат да бъдат само действителни притезателни права (в този случай вземания по договор за потребителски кредит), то е правилно първоинстанционният съд е упражнил правомощието си по чл. 411, 4 ал. 2, т. 2 ГПК и е отхвърлил заявлението на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта относно вземанията за онази част от главницата, с която потребителят се кредитира да заплати разноски по договора за застрахователна премия, за договорна лихва и мораторна лихва поради противоречие на искането със закона и добрите нрави.

Воден от гореизложеното съдебният състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за неоснователна, а разпореждането на районния съд за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2017 от 26.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. №882/2024 г. по описа на Районен съдНесебър.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5