Решение № 10 от 19.01.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Радомир, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

П.:

РОСЕН ПЛ. А. при участието на секретаря М. Д. М.А като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Гражданско дело №

20211730101153 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците са част от Общото събрание на правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ на имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сформирано на 20.08.1994 г. в с. Ж., общ. Р., обл. П..

С протокол на ОС от 20.08.1994 г. по единствената точка от дневния ред на събранието бил избран инж. Е. Б. В., който да представлява правоимащите при провеждане на търг от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „К. п.“, с. КК. за закупуването на сградите, находящи се в бившия стопански двор на с. Ж..

При проведения търг за закупуване на имуществото на бившето ТКЗС, с. КК. пълномощникът Е. В. участвал и закупил на търга следното имущество: склад с навес в с. Ж. за сумата от 43 967 лева; пилищарник в с. Ж. за сумата от 38 543 лева и телчарник с площадка за сумата от 176 774 лева или общо имущество на стойност 259 284 лева, което било заплатено с талоните на правоимащите на ОС на с. Ж..

След закупуването на имотите същите станали собственост на всички правоимащи бивши член - кооператори на ТКЗС и техните правоприемници. За покупката била издадена фактура № . г. на ТКЗС „К.п.“, с. КК..

След закупуването на имотите същите започнали да се владеят от правоимащите на с.

Ж. и да се управляват от тях.

Имотите били заприходени на правоимащите на база издадената фактура за 1 закупуването им. Имуществото било владяно от правоимащите, като първоначално същите го използвали като складови помещения, но част от сградите - склад с навес и пилищарник, били в много лошо съС.ие и опасни за живота и здравето на хората, поради което на проведеното на 15.05.2004 г. заседание на комисията, избрана от ОС на правоимащите, било взето решение складът с навес и пилищарникът да бъдат разрушени и материалите от тях да се използват от жителите на селото за ремонт на покривите на черквата и обредната сграда (магерницата), а останалите цигли, тухли и дървен материал да се продадат на селяните по определени от комисията цени.

Единствената годна сграда бил телчарникът, който се владеел и ползвал от всички правоимащи до настоящия момент.

Сградата – телчарник, била отдадена под наем на Г. Р.Н. с договор от 23.07.2002 г., като същата се ползвала като склад за зърнени фуражи целогодишно. След 2004 г. телчарникът се ползвал и владеел от всички правоимащи, като го използвали тези, които имали нужда за складиране на земеделска продукция, за отглеждане на животни за определен период от време и за всякакви други селскостопански нужди на правоимащите.

Това ползване ставало с разрешението на ОС на правоимащите за всеки отделен случай.

От закупуването на имотите до настоящия момент телчарникът се владеел от всички правоимащи на с. Ж.. Владението било явно, непрекъснато, продължително и необезпокоявано за срок от 27 години. Никой не оспорвал собствеността на правоимащите, нито били предприемани каквито и да било действия от трети лица за прекъсване на владението. Понастоящем сградата все още се владеела от всички правоимащи.

По сега действащия КККР на с. Ж., общ. Р., обл. П. имотът представлявал стопанска сграда – телчарник, представляваща сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ж., одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от 27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор . по КККР на с. Ж., с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята - 0, номер по предходен план ., при съседи: ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор .. Същата била записана в кадастралния регистър на наследниците на Е. Б. В..

Тъй като за сградата нямало документ за собственост, през 2021 г. правоимащите се събрали на общоселско събрание и взели решение да инициират процедура по издаване на нотариален акт на основание давностно владение върху телчарника и упълномощили кметския наместник на селото С. Х. Г. да предприеме действия по снабдяването на имота с документ за собственост, както и продажбата на телчарника, с цел получените от продажбата средства да бъдат вложени в изграждането на водоем (събирателен резервоар за вода) на с. Ж..

За снабдяването с нотариален акт за телчарника било необходимо изваждането на 2 скица от кадастралния план на селото. При подаване на молба за издаване на кадастрална скица се установило, че телчарникът е записан като частна собственост на наследниците на Е. Б. В., като след разговор с наследниците същите заявили, че имат претенции относно собствеността на телчарника и смятат, че същият е тяхна собственост, а не на правоимащите на селото.

Тъй като наследниците отказали да представят каквито и да било документи за собственост на телчарника, то и за правоимащите било неизвестно по какъв начин същият е бил записан като тяхна собственост в кадастралния регистър и кадастралния план на с. Ж..

Твърдят, че нито ответниците, нито техният праводател Е. Б. В., са владели телчарника от момента на закупуването му до настоящия момент. Същите не били упражнявали самостоятелно владение върху телчарника, нито са го ползвали някога от датата на придобИ.ето му до настоящия момент.

С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците В. П. В., И. Е. В. и Л. Е. В., че ищците са собственици на стопанска сграда – телчарник, представляваща сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ж., одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от 27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор . по КККР на с. Ж., с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята - ., номер по предходен план ., при съседи: ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор ..

С отговора на исковата молба ответниците оспорват изложеното от ищците, че при проведен търг за закупуване на имуществото на бившето ТКЗС в с. КК., закупеният телчарник е заплатен с талоните на правоимащите, тъй като от представената по делото фактура № . г. било видно, че сградата – телчарник, била закупена от бащата на ответниците - Е. Б. В., като в тази връзка е съставен договор за покупко-продажба при спечелен търг от . г., който удостоверявал правото на собственост върху този обект за Е. Б. В..

Не отговаряло на истината и изложеното в исковата молба, че имотите били заприходени на правоимащите на база издадената фактура за закупуването им.

Оспорват и изложеното от ищците, че от 1994 г. до настоящия момент, в период от 27 години телчарникът се владеел от ищците - правоимащи на с. Ж., тъй като процесната сграда се владеела от Р. Г. Н., който я ползвал за съхранение на зърно и за раздаване на рента на арендодателите му. Това владение същият осъществявал без противопоставяне, както от страна на ищците, така и на ответниците, повече от 20 години.

С оглед изложеното, молят предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищците, редовно пР.ани, чрез упълномощен представител 3 поддържат предявения иск.

Ответниците, редовно пР.ани, в съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорват предявения иск и молят съда да постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за покупко – продажба от . г., сключен между ТКЗС „К.п.“, с. КК. и Е. Б. В., по силата на който ТКЗС „К.п.“ се е задължило да продаде на купувача Е. В. телчарник с площадка, находящ се в с. Ж. за сумата от 176 774 лева, като с протоколно определение от о. с. з., проведено на 05.10.2022 г., по искане на процесуалния представител на ищците съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на договор за покупко – продажба от . г. по отношение на подписите, положени за „продавач“ и „купувач“ в договора.

По делото е представен и протокол от 26.08.1994 г. от проведено общоселско събрание на правоимащите и техните наследници, с приложен списък на жителите на с. Ж., предоставили бонове за закупуване на селскостопански машини, като видно от представения протокол, общоселското събрание е взело решение и е определило Е. Б. В., като лице, на което да се предадат талоните на правоимащите за участие в търг за закупуване на имущество на ТКЗС, с. КК..

По делото е представена и фактура № . г., с получател Е. Б. В. и други правоимащи от с. Ж., от която е видно, че е бил закупен телчарник с площадка, находящ се в с. Ж. за сумата от 176 774 лева, като във фактурата изрично е отбелязано „платено с талони“.

Представена е и извадка от инвентарна книга за заприходяване на имущество и списък на лицата, предоставили бонове за закупуване на имущество.

По делото е представен договор от 23.07.2002 г., по силата на който правоимащите (като собственици) от с. Ж. са отдали за стопанисване на Г. Р.Н. телчарник, находящ се в с.

Ж., за срок от 3 години, като с протокол от 15.05.2004 г. е взето решение наемателят да заплаща годишен наем в размер на 100,00 лева.

От представения по делото договор за наем от 20.05.2001 г. се установява, че правоимащите (като собственици) от с. Ж. са отдали под наем за срок от 5 години на Р. Г. Р. сенокосачка, тип „Т302“.

Във връзка с възникналия спор относно собствеността върху процесната сграда, по делото са представени и докладна до кмета на община Р. от живущите – правоимащи от с.

Ж., както и възражение от кметския наместник на с. Ж. до нотариус М. Д., с район на действие – РС – Р. и до нотариус Б. К., с район на действие – РС – Р..

По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която се установява, че процесната сграда – телчарник, е била декларирана от ответника И. Е. В., а преди това – от неговия баща Е. Б. В., както и приходна квитанция за заплатени от И. В. по сметка на 4

Община Р. данък за недвижим имот, находящ се в с. Ж. и такса битови отпадъци.

По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която е видно, че процесната сграда е декларирана на 18.11.2021 г. от С. Х. Г., както и приходна квитанция за заплатени от С. Г. по сметка на Община Р. данък за недвижим имот, находящ се в с. Ж. и такса битови отпадъци.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т. И., Г. А., С. Г., Р. Р., С. В. и Р. С. – Р.а.

От показанията на свидетелката Т. И., която е заемала длъжността кметски наместник на с. Ж. до 1999 г., се установява, че периодично са се провеждали търгове за закупуване на имущество на ТКЗС „К.п.“, с. КК.. На бившите член – кооператори са били раздавани бонове и с тях е можело да участват в търговете. Провеждали са се общоселски събрания, на които са се избирали представители на правоимащите, които да участват от тяхно име в търговете.

На проведено общоселско събрание през 1994 г. за представляващ всички правоимащи е бил избран Е. В., който е следвало да се яви с техните бонове и да участва при наддаването за закупуване на процесната селскостопанска сграда – телчарник. След закупуването на сградата същата започнала да се ползва от всички правоимащи, които през годините са я отдавали и под наем. В сградата правоимащите складирали земеделска продукция.