Определение № 3892 от 31.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4912/2024
- Вид
- Определение № 3892
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1,изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3892 гр. София, 31.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владимир Йорданов
Членове:
Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104912 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 27 302/24.10.2024 година, подадена от Р. Т. Т., против решение № 968/11.09.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 2223/2023 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение № 260 796/01.06.2023 на Софийски градски съд, гражданско отделение,, І-3 състав, постановено по гр. д. № 3376/2020 година, като е постановил друго, с което по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от М. Т. М. против Р. Т. Т. е развалил договора от 19.10.1994 година, обективиран в нотариален акт № . том .., дело № . . година на нотариус в Нотариалната служба при Софийския районен съд, с който В. М. Т. е прехвърлила на Р. Т. Т. правото на собственост върху 4/6 идеални части от апартамент № ., намиращ се в [населено място], район „Т.“ , [улица], [жилищен адрес] вход „.“, ет. ., със застроена площ от 85.26 м2, заедно със зимнично помещение и 1,627 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху парцел VI в кв. 53, местност „И. В.“ по плана на [населено място], съставляващ обект с идентификатор № .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] срещу задължението на Т. за издръжка и гледане, поради неизпълнение на това задължение, до размера на притежаваните от М. Т. М. 2/6 идеални части.
В подадената от Р. Т. Т. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният М. Т. М. против тях него с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната 1 жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.
3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Т. М. е подала отговор на същата с вх. № 32 246/10.12.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 968/11.09.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 2223/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.
Р. Т. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 25.09.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 27 302/24.10.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че В.
М. Т.-майка и наследодателка на страните, когато била на 59 годишна възраст, с договор от 19.10.1994 година, обективиран в нотариален акт № . том .., дело № .. година на нотариус в Нотариалната служба при Софийския районен съд била прехвърлила на Р. Т. Т. правото на собственост върху 4/6 идеални части от апартамент № ., намиращ се в [населено място], район „Т.“ , [улица], [жилищен адрес] вход „.“, ет. ., със застроена площ от 85.26 м2, заедно със зимнично помещение и 1,627 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху парцел VI в кв. 53, местност „И. В.“ по плана на [населено място], съставляващ обект с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] срещу задължението на Т. за издръжка и гледане и при запазено от прехвърлителката право на ползване върху прехвърляния имот. В.
М. Т. била починала на 08.04.2019 година, като от заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза било установено, че на 10.05.2000 година с решение на ТЕЛК й е била определена II-ра група инвалидност поради сърдечно заболяване за срок от две години. На 24.08.2004 година прехвърлителката била претърпяла операция на колянна става, като пребивавала в болнично заведение от 25.10.2004 година до 6.11.2004 година и била с гипсова имобилизация за срок от 30 дни. В следващ период била постъпвала на лечение: от 21.02.2010 година до 26.02.2010 година в УМБАЛСП „Н. Й. П.“ [населено място], по повод сърдечното заболяване, за имплантиране на два стенда; на 29.03.2013 година– за операция при очно заболяване–катаракта на ляво око–поставяне на леща; от 01.10.2018 година до 8.10.2018 година в МБАЛ „Света София“ [населено място] за лечение на бактериална пневмония; от 4.02.2019 година до 12.02.2019 година в УМБАЛСП „Н. Й.
2
П.“ [населено място] по повод счупване на бедрена шийка на таза, за операция-частична смяна на тазобедрена става с препоръки за ходене с патерици, ненатоварване на оперирания крайник и рехабилитация в специализирано заведение; от 13.02.2019 година до 17.02.2019 година в МБАЛР „С.“ ООД [населено място] за рехабилитационни процедури;от 17.02.2019 година до 21.02.2019 година в Клиника по нервни болести II МБАЛ [населено място] по повод получен исхемичен мозъчен инсулт и левостранна централна хемипареза. В периодите около хоспитализациите си В. М. Т. била в увредено общо състояние, а след тях била имала нужда да бъде подпомагана и в ежедневното самообслужване, за получения мозъчен инсултнепрекъснати грижи, хранителен и двигателен режим. Леченията й налагали разходи за закупуване на медицински консумативи, лещи, изкуствена става, капки за очи, както и за престой в МБАЛР „С.“ ООД [населено място] за целите на рехабилитация. За заболяванията, повечето от които били от хроничен вид, й е било предписано медикаментозно лечение.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, по трима на всяка страна, били подробно възпроизведени в първоинстанционното решение, но не били обсъдени във връзка едни с други, не били подложени на преценка по член 172 от ГПК. Изцяло игнорирани били писмените доказателства, посочени от всяка от страните за установяване на обстоятелствата за чия сметка били разходите за лечение и рехабилитация на прехвърлителката В. М. Т..
Освен това съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че по делото били събрани свидетелства от Е. П. (без родство) с впечатления, добити от споделяне от В. М. Т. и посещения след операцията през 2004 година (на коленната става) . Според тях, синът й Р. Т.
Т. не се бил грижил за нея, а само дъщерята М. Т. М., която й била чистела, платила веднъж сметки за ток (токът в жилището бил спрян) и за телефон, купила и матрак, за да замени неудобното „диванче“, на което спяла. Съответни на тях били свидетелствата на М. М. (син на М. Т. М.), че при възникване на здравословни проблеми, налагащи постъпване на лечение и помощ при обездвижване, прехвърлителката били получавала грижи от В. М. Т.– придружавала я била в болница, била я извеждала и била пазарувала за нея. Също съответни на тях били свидетелствата на Б. М. (съпруг на М. Т. М.): М. посещавала майка си често, особено при влошаване на здравето й след 2005 година, била полагала грижи за нея–за хигиената й и домакинството, докато Р. Т. Т. преди и след 2010 година имал две отсъствия за по 2-3 години. За едно от тях-в К. за срок от три години, съобщавал и посоченият от М. Т. М. свидетел С. Т. (чичо, на 85-годишна възраст), а това изключвало достоверността на другото негово свидетелство, че Т. не бил отсъствал „и един час“ от майка си и се бил грижил за нея . Свидетелката Н. Г. (без родство) посочвала, че Р. Т. Т. се бил грижил за майка си, а после заедно със съпругата си не били спрели да я гледат, той бил оставял пари, с които М. Т. М. заплащала сметките и купувала храна, двамата съпрузи били снабдявали възрастната жена с хранителни продукти, осигурили й прием в болница заради белодробното заболяване и по– късно в рехабилитационен център; за лечението й там за срок от 20 дни Р. Т. Т. бил заплатил 1600.00 лева и за операцията й-2000.00 лева. Знанието за това обаче свидетелката имала от Т. и съпругата му. Преките впечатления на свидетелката се свеждали до общото празнуване на Бъдни вечер в 2016 година в дома на съпрузите и до няколкото случая, в които била ходила със съпругата на Т. да пазаруват и да оставят в дома на В. М. Т. купеното. Свидетелката Д. Т.
3 посочвала, че като съпрузи от 2016 година, тя и В. М. Т. били посещавали през ден В. М. Т., като й оставяли приготвена храна , свидетелката чистила жилището; при постъпването на прехвърлителката в болницата за опериране на ставата и лечение двамата я били посещавали често, като Т. бил заплатил рехабилитацията й в клиниката в[жк]. По делото били представени и от М. Т. М., и от Р. Т. Т. едни и същи две фактури в преписи-от 12.02.2019 година, издадени от МБПЛР „ С.“ ООД [населено място] на името на прехвърлителкатаклиент , както и само от Т.- още една фактура в препис от 07.03.2019 година със същия издател и един приходен касов ордер в препис от 23.03.2019 година, издаден от „Слънчев дом–М“, пак на името на прехвърлителката. Тъй като представените от В. М. Т. преписи на документи не били изключени от доказателствата по реда на чл. 183, ал. 1,изр. 2 от ГПК (с определението от откритото съдебно заседание, проведено на 15.02.2021 година Т. бил задължен по чл. 183, ал. 1 от ГПК да представи оригиналите, но не му била указана последицата от непредставянето им), съдът следвало да ги обсъди. Държането на документа (фактурата/ордера) било индиция, че страната, която го представяла, била фактически платец на сумата. Но за извеждане на този положителен извод, било необходимо да били представени други косвени доказателства или преки доказателства. Свидетелката Н. Г. нямала непосредствени впечатления за подлежащите на доказване факти-плащанията от Т., а свидетелката Д. Т., като съпруга на последния, била пряко заинтересована от положителното им установяване. Следователно Р. Т. Т. не бил направил разходи за посочените медицински дейности и услуги. По делото било несъмнено, че при действието на договора Р. Т. Т. бил имал поне едно над двегодишно отсъствие от България, по време на което не бил изпълнявал задълженията си за грижи и издръжка. Логични и достоверни били показанията на Е. П., че самата В. М. Т. наред с оценката си, че Т. бил „свободен човек“, била споделяла, че той не се бил грижил за нея. От показанията на Н. Г. и Д. Т. можело да бъде направен извод, че след 2016 година Р. Т. Т. бил давал издръжка, предимно в натура и полагал лично и чрез съпругата си грижи за В. М. Т., но изпълнението му не било системно и непрекъснато.
Същевременно с насрещното доказване било установено, че при влошаването на здравето на В. М. Т. на няколко пъти в периода 2004 година–2019 година, налагащо постъпването на оперативно лечение, Т. била подпомагана и обгрижвана основно от М. Т. М.. С оглед на така установените обстоятелства въззивният съд приемал, че Р. Т. Т. не бил изпълнил задължението си да осигури на прехвърлителката В. М. Т. дължимите непрекъснати грижи и издръжка , а това било основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора до размера на наследствения дял на М. Т. М. от 2/6 идеални части . Като бил направил друг правен извод, първоинстанционният съд бил постановил неправилно решение, което трябвало да се отмени и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.