Решение № 210 от 14.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20261800500206 по описа за 2026 година

С Решение № 133 от 04.12.2025 г., РС- Пирдоп. ГО. 3-ти състав, по гр. дело № 20241860100230/2024 г., е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ- София, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД сумата от 154,70 лв., представляващи регресен иск по изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 11.06.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.11.2023г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу горното решение.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че ищецът не бил представил действащи към датата на ПТП общи условия за застраховка „Каско“. Твърди, че процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР, че не е съставен протокол за ПТП, че не е представен достоверен снимков материал от произшествието и причинилото го препятствие. Счита, че несъставянето на протокол за ПТП от компетентен държавен орган съгласно Закона за движение по пътищата е в противоречие с т. 5 от Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, а неуведомяването на КАТ - Пътна полиция е в нарушение на т. 1 от същата глава.

Посочва, че не може да се установи скоростта на движение на МПС, с 1 което да се изключи възможността за съпричиняване на вредоносния резултат, като във връзка с това се позовава на т.нар. “опасна зона за спиране” и на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Поддържа, че заключението по САТЕ не може да служи като доказателство, тъй като е изготвено само въз основа на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” и “Гражданска отговорност” на автомобилите при имуществени вреди на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, и на материали по делото, като обективира възможност, че описаният механизъм съответства на настъпилите увреждания, но само в случай, че същия бъде доказан. Освен това застрахователят не бил изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие, респ. недължимост на застрахователно обезщетение.

Твърди още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите реквизити поради непредставянето на общите условия, от които да се установяват покритите застрахователни рискове.

Освен това, жалбоподателят оспорва кредитирането на представените писмени доказателства от ищцовото дружество, като отбелязва, че същите са частни свидетелстващи документи, изготвени от негови служители, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти. поради което не доказват по безспорен и неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП. Счита, че не може да се изведе категоричен извод, че евентуалното произшествие е настъпило при твърдените обстоятелства. Развива съображения относно понятието „предвидимо препятствие“.

Акцентира върху възможността, предвидена в Наредба № 1-167, за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което се издава протокол, като черпи аргументи от факта, че в случая тази възможност не е била използвана от страна на собственика/ползвателя на моторното превозно средство или от страна на водача.

Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като други такива възможни обстоятелства сочи хипотезата на причиняване на вредата от умишлени действия, както и грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, както и други обстоятелства, за което също не били събрани доказателства. Развива съображения относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 410 от КЗ. Оспорва представените от застрахователя частни свидетелстващи документи и изразява съмнение, че процесното ПТП е настъпило при описаните в тях обстоятелства. Прави извод, че механизмът на ПТП, както и причинно- следствената връзка между него и вредите, са противоречиви и недоказани. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърля предявения срещу него иск. При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението му за 2 съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемият оспорва жалбата. Солидаризира се с изводите на първоинстанционния съд и се мотивира, защо същите са обосновани и основателни. Оспорва претендираното от жалбоподателя съпричиняване, като освен това изтъква, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.

Цитира съдебна практика в този смисъл. Счита, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод за доказаност на твърдения механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования при него лек автомобил. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че не били представени актуалните Общи условия на застрахователя. Оспорва и довода му, че увреждането на автомобилна гума (каквото е процесното) не представлява покрит риск по сключената застраховка. Подчертава, че в уредбата на клауза "Пълно каско" е предвидено да се покриват щети от ПТП, от което не може да се изключи попадането в дупка на пътното платно. Поддържа, че именно ответникът е бил длъжен да поддържа процесния път, а бездействието му е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което той следва да носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Подчертава, че е установена стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни пазарни цени. Счита предявения иск за изцяло основателен и доказан. Моли съда да потвърди Решение № 133 от 04.12.2025г. по гр.д. № 230/2024г. на Районен съд Пирдоп. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от гл. юрк. Н., който поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. По същество моли съда да отмени решението на РС – Пирдоп по съображения, изложени в жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се представлява. От процесуалния представител – адв. Н. – е постъпила молба за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

За уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в резултат от него, наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за претърпените вреди, както и установяване на действие или бездействие на работници/служители на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП.

По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП се установява от Застрахователна полица № 4704221120000295 (л. 7-10 от делото на СРС) и представените с исковата молба Общи условия по застраховка „Каско стандарт“ (л. 23-32 от делото на СРС). Констатира се също, че цитираната полица е сключена с клауза „Пълно Каско“ (която покрива и релевирания в настоящото производство застрахователен риск, а именно - последици от ПТП) и допълнително покритие на до две щети без документ. Поради това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не били представени Общите условия на застрахователя, както и че твърдяното ПТП не представлявало „покрит риск“, а също и че застрахователната полица не съдържала необходимите реквизити.

Също така, от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се 4 установява настъпването на твърдяното ПТП и настъпването на вредоносния резултат. Действително, в случая не е съставен протокол за ПТП от органите на МВР, но това нито съставлява изключен риск, при който застрахователят да може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, нито е процесуална пречка пред установяване на настъпилото застрахователно събитие с други доказателствени средства, вкл. с гласни такива (арг. от Решение № 828 от 11.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2252/2024 г., Решение № 22 от 20.01.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 654/2023 г., Решение № 406/30.11.2022 г. по в.гр.д. № 549/2022 г. на ОС - София). Още повече, че съставянето на такъв е задължително само в някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, каквато в настоящия случай не е налице. Липсата му не е пречка пред доказване на иска по чл. 410 от КЗ, тъй като в българския граждански процес няма предварително определена сила на доказателствата, а протоколът за ПТП не е единственото средство за установяване на ПТП. Съгласно константната съдебна практика, механизмът на настъпване на произшествието и вината (в случая – бездействието на АПИ по поддръжка на пътя) могат да бъдат доказвани с всички допустими доказателствени средства по ГПК. В принципен аспект, такива може да бъдат свидетелски показания, сигнали на телефон 112, писмени доказателства за заведени жалби, повикване на „Пътна помощ“ или разпечатки от мобилни приложения, документи от застрахователното производство (напр. протокол за оглед на щетите от застрахователя) и др. В конкретния случай, фактът на ПТП и неговият механизъм са доказани от показанията на свидетеля И. и от отговорите на първата и втората задача по допуснатата САТЕ, които сочат, че процесното ПТП е настъпило при преминаване на МПС през дупка на пътното платно на ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ (път III-606) в гр. Копривщица, а всички увреждания на автомобила, отразени в списъка на застрахователя, се намират в пряка причинно- следствена връзка с неговия механизъм. Във връзка с това не следва да се сподели и довода на жалбоподателя, че експертното заключение не доказвало несъмнена причинно - следствена връзка между посоченото препятствие (необезопасена дупка) на пътя и настъпилите увреждания по автомобила. Наистина заключението, само по себе си, не е абсолютно доказателство за горното обстоятелство, доколкото то се основава на редица предпоставки, които също следва да бъдат доказани. От друга страна обаче, съдебната практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че пълно доказване е възможно и само въз основа на съвкупност от косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В процесния случай е налице такава доказателствена съвкупност, състояща се от заключението по САТЕ, показанията на свидетеля И. и документите по заведената щета, поради което настъпилото ПТП, неговият механизъм, причинените щети на автомобила и причинно- следствената връзка между тях следва да се считат за доказани.