Определение № 5488 от 11.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5488 гр. Варна, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20243100502489 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на „ИКО-КОНСУЛТ РЕСУРС“ ООД, гр. Варна против Определение № 13002/18.11.2024 г., постановено по гр.дело № 13920/2024 г. по описа на ВРС, XLIX състав, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за спиране на изпълнението на решенията по т.1.1, 1.2 и 1.2.2 за отдаване под наем на обекти и определяне на наемна цена, взети на проведеното на 04.10.2024 г. общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в Медицински комплекс „Младост", бул. „Република“, № 15 представлявано от Васил Василев.

Навеждат се твърдения за неправилност на изводите на ВРС, че действието на решенията взето на ОС на ЕС не би рефлектирало пряко върху правната сфера на ООД, тъй като се касае за отдаване под наем на общи части на сградата. С изпълнението на атакуваните решения би се засегнало правото на собственост на ищеца, като липсва и каквато и да е конкретизация на наемния договор.

На основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в настоящият случай на обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 13920/2024 г. по описа на ВРС, XLIX състав е образувано по предявен от „ИКО-КОНСУЛТ РЕСУРС“ ООД, гр. Варна срещу Етажна собственост /ЕС/ на МК „Младост“ иск с правно основание чл.

40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията, приети на проведеното на 1

04.10.2024 г. Общо събрание на ЕС, а именно: 1.1 Решение за сключване на договори и отдаване под наем на общи части в сградата, ползвани само от отделни собственици; 1.2 за определяне на наемна цена и 1.2.2 за определяне на наемна цена от 5 лева на кв.м. В исковата молба се съдържа особено искане на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за спиране изпълнението на взетите решения на ОС на ЕС от 13.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде уважена.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. На основание чл.

40, ал. 3 от ЗУЕС, подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Съобразно разпоредбата на чл. 389, ал. 2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове, вкл. и конститутивни, какъвто е предявеният от ищеца по делото иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Съгласно т. 3 от ТР № 5/24.06.2016. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС, молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, като определението, с което съдът се произнася по такава молба, каквото е и определението, предмет на настоящата частна жалба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.

Според разясненията, дадени с ТР № 5/24.06.2016. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС по своята цел искането за спиране на изпълнението по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес – то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. Правното средство за защита срещу такава опасност е обезпечаването на иска. По своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост е вид обезпечителна мярка, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на спирането за всеки отделен случай.

В конкретният случай ищецът по предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС претендира постановяване спиране на изпълнението като обезпечителна мярка по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС на 2 решения от ОС на ответната ЕС от 04.10.2024 г., както следва: 1.1 Решение за сключване на договори и отдаване под наем на общи части в сградата, ползвани само от отделни собственици; 1.2 за определяне на наемна цена и 1.2.2 за определяне на наемна цена от 5 лева на кв.м.

Въззивният съд приема, че в случая не е налице легитимен интерес у ищцовото дружество от допускане на исканото обезпечение, т. е. не е налице обезпечителна нужда, доколкото не е доказано, че ищецът ще претърпи евентуални вреди от изпълнение на оспореното решение, чието спиране на изпълнението се претендира, които да налагат ограничаването им чрез спиране на изпълнението по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, доколкото се касае за вече преградени общи части назад във времето и ползвани фактически от част от етажните собственици за чакални и регистратури.

По отношение на оспорените решения по т.1.1, 1.2 и 1.2.2 от дневния ред, приети от ОС на ЕС, проведено на 04.12.2024 г. твърдяните от ищеца евентуални имуществени вреди от изпълнението му, които биха настъпили в правната му сфера при евентуално уважаване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са предполагаеми. При това атакуваните решения касаят генериране на приходи за ЕС от съществуващото фактическо положение, като не са налице наведени твърдения от ищеца за предприемане на действия по защитата на собствеността му по реда на ЗС.

По изложените съображения, искането по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС следва да бъде оставено без уважение, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13002/18.11.2024 г., постановено по гр.дело № 13920/2024 г. по описа на ВРС, XLIX състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3