Решение № 296 от 28.08.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Перник, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

ДЕСИСЛАВА Г. МАНАСИЕВАЖЕКОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500649 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с рег. № 4879/27.07.2026 г. по описа на СИС при Районен съд – Перник, подадена от Я. М. М., в качеството му на взискател по изп. д. № 433/2025 г. по описа на СИС при Районен съд – Перник, срещу действията на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на определения режим на лични отношения с малолетното му дете, срещу отказа да бъдат предприети поисканите от него действия за установяване на периода, през който майката ще ползва платения си годишен отпуск, както и срещу постановлението от 23.07.2026 г., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че независимо от постановеното Решение № 225/15.06.2026 г. по в. гр. д. № 419/2026 г. по описа на Окръжен съд – Перник, ДСИ не е предприел необходимите действия за установяване на периода, през който майката ще ползва платения си годишен отпуск, а вместо това е определил оставащите двадесет дни от летния режим да бъдат осъществени последователно през месец юли 2026 г. Жалбоподателят сочи, че е очаквал след използваните десет дни през месец юни оставащият период да бъде разпределен по десет дни през месеците юли и август, като счита, че ДСИ не е изпълнил дадените по предходното въззивно производство указания. Излага съображения и относно прекратяването на изпълнителното производство след подаденото от него искане за връщане на оригиналния изпълнителен лист. Искането към съда е да бъдат отменени действията на 1

ДСИ, с които оставащите двадесет дни от летния режим са определени последователно през месец юли 2026 г., да бъде отменен отказът да бъдат предприети действия за установяване на периода на платения годишен отпуск на майката, както и да бъде отменено постановлението от 23.07.2026 г. за прекратяване на изп. д. № 433/2025 г.

Ответната страна М. Х. Д. е подала писмено възражение, в което сочи, че жалбата не я касае и не излага конкретни доводи относно законосъобразността на обжалваните действия.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които приема жалбата за неоснователна, като посочва, че определеният летен режим на лични отношения за 2026 г. е осъществен чрез десет дни през месец юни и двадесет дни през месец юли, след което на 23.07.2026 г. взискателят е поискал връщане на оригиналния изпълнителен лист и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Изп. д. № 433/2025 г. по описа на СИС при Районен съд – Перник е образувано въз основа на изпълнителен лист № 594/10.09.2025 г., издаден от Районен съд – Перник по гр. д. № 5549/2022 г., за изпълнение на определения режим на лични отношения между Я. М. М. и малолетното му дете. Съгласно изпълнителния титул бащата има право, наред с останалия определен режим, да прекарва с детето един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В хода на изпълнението между родителите е възникнал спор относно конкретното осъществяване на летния режим и необходимостта предварително да бъде установен периодът, през който майката ще ползва платения си годишен отпуск, като по предходна жалба на взискателя е било образувано в. гр. д. № 419/2026 г. по описа на Окръжен съд – Перник и е било постановено Решение № 225/15.06.2026 г., след което изпълнителното дело е върнато за продължаване на изпълнението съобразно дадените от съда указания.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че след постановяване на посоченото решение ДСИ е предприел действия за организиране на оставащия летен период.

На взискателя е било съобщено предложението на майката оставащият период да бъде разпределен по десет дни през месеците юли и август, като впоследствие ДСИ е определил оставащите двадесет дни да бъдат осъществени последователно през месец юли, считано от 01.07.2026 г. От постъпилата по изпълнителното дело информация от Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник се установява, че при проведените с родителите разговори бащата е настоявал предварително да разполага с информация за платения годишен отпуск на майката, докато последната е заявила, че не може да предостави конкретна информация за такъв продължителен период. От събраните доказателства се установява още, че през месец юни детето е било при бащата десет дни, а на 01.07.2026 г. е било предадено на бащата за още двадесет дни, с което определеният в изпълнителния титул едномесечен летен период за 2026 г. е фактически осъществен.

2

На 23.07.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила молба с рег. № 4817/23.07.2026 г. от взискателя Я. М. М., в която е изразено несъгласие с начина, по който се води изпълнителното производство, като молбата завършва с изрично искане да му бъде върнат оригиналният изпълнителен лист. С постановление от същата дата ДСИ е прекратил изп. д.

№ 433/2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и е разпоредил оригиналният изпълнителен лист № 594/10.09.2025 г. да бъде върнат на взискателя, като същият му е върнат на 24.07.2026 г. На 27.07.2026 г. взискателят е подал настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По отношение на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК взискателят може да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. Жалбата в тази част е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, за разглеждането е внесена дължимата държавна такса и е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от съобщаването на постановлението за прекратяване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Обстоятелството, че постановлението е издадено по повод молба на самия взискател, не изключва правото му на жалба, тъй като предмет на съдебната проверка е именно дали направеното от него волеизявление е давало основание за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят поиска това писмено. В настоящия случай молбата от 23.07.2026 г. следва да бъде преценена съобразно действително изразената с нея воля, а не единствено според конкретната правна терминология, използвана от взискателя. Видно от съдържанието на молбата, жалбоподателят изразява категорично несъгласие с начина, по който изпълнителното производство се води, и завършва изявлението си с недвусмислено искане оригиналният изпълнителен лист да му бъде върнат. Не е направено искане изпълнението да продължи пред друг съдебен изпълнител, нито изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на предприетите изпълнителни действия. Искането за връщане на оригиналния изпълнителен титул при тези обстоятелства обективира воля за десезиране на сезирания орган на принудителното изпълнение и не може да бъде съвместимо с продължаване на същото изпълнително производство пред него. Същият извод следва и от разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че изпълнителното производство се инициира от първоначалния взискател, който може да се разпорежда с правото си на принудително изпълнение, включително да поиска прекратяване на образувания изпълнителен процес, като молбата му за прекратяване десезира съдебния изпълнител. В същия смисъл относно правното значение на искането за връщане на оригиналния изпълнителен лист е и Решение № 260641/29.01.2021 г. по в. гр. д. № 288/2021 г. на Софийски градски съд, в което при сходна фактическа хипотеза е прието, че когато взискателят е поискал връщане на оригиналния изпълнителен лист и не е заявил искане изпълнението да бъде продължено от друг съдебен изпълнител по реда на чл. 427, ал. 5 ГПК, 3 това волеизявление има характер на десезиране на съдебния изпълнител и поражда предпоставките за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предвид посоченото съдът намира, че ДСИ правилно е приел, че с молбата от 23.07.2026 г. взискателят е десезирал съдебния изпълнител, поради което са били налице предпоставките за прекратяване на изп. д. № 433/2025 г. Обстоятелството, че в молбата не е използвана изрично формулировката „прекратяване на изпълнителното производство“, не променя този извод, доколкото заявеното искане за връщане на оригиналния изпълнителен лист, при липса на искане за продължаване на изпълнението пред друг съдебен изпълнител, изразява по несъмнен начин волята на взискателя производството пред сезирания ДСИ да не продължи. Жалбата срещу постановлението от 23.07.2026 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на оплакването срещу определянето от ДСИ на оставащите двадесет дни от летния режим като последователен период през месец юли съдът намира жалбата за процесуално недопустима. Съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши поискано изпълнително действие, отказа да извърши нова оценка, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Кръгът на подлежащите на обжалване действия и откази, лицата, легитимирани да ги обжалват, както и основанията за обжалване са лимитативно определени и не подлежат на разширително тълкуване. В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които действащият ГПК въвежда ограничения чрез лимитативно изброяване на обжалваемите изпълнителни действия и откази, на легитимираните лица и на предвидените основания за обжалване. Определянето и организирането от ДСИ на оставащите двадесет дни като последователен период през месец юли представлява положително действие по изпълнението, което не попада сред действията, за които чл. 435, ал. 1 ГПК предоставя право на жалба на взискателя, поради което жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

Различен е характерът на оплакването, че ДСИ не е предприел поисканите действия за установяване на периода, през който майката ще ползва платения си годишен отпуск. При наличие на конкретно искане на взискателя отказът да бъде извършено поискано действие по изпълнението принципно попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай обаче към момента на произнасянето липсва актуален правен интерес от съдебен контрол върху този отказ. Правният интерес от обжалването представлява абсолютна процесуална предпоставка и следва да съществува през цялото производство, като чрез произнасянето на съда жалбоподателят трябва да може да получи конкретна защита в рамките на изпълнителния процес, а не единствено установяване, че съдебният изпълнител е следвало да процедира по различен начин.

От събраните по делото доказателства се установява, че конкретният летен режим за 2026 г. вече е изцяло осъществен, като детето е било при бащата десет дни през месец юни и още двадесет дни през месец юли. След фактическото осъществяване на едномесечния период 4 самият взискател е поискал връщане на оригиналния изпълнителен лист, въз основа на което изпълнителното производство е прекратено. След като жалбата срещу постановлението за прекратяване е неоснователна и същото следва да остане в сила, липсва висящо изпълнително производство, в рамките на което евентуалната отмяна на твърдения отказ би могла да бъде последвана от извършване на поисканото изпълнително действие. Наред с това установяването на периода на платения годишен отпуск на майката вече не би могло да измени начина, по който е фактически осъществен летният режим за 2026 г., нито да обоснове предоставяне на допълнителни дни през месец август извън определения в изпълнителния титул едномесечен период.