Решение № 382 от 30.08.2023, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Ловеч, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310100087 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от П. Г.

Д. и Т. В. Д. против В. Т. Д. за установяване право на ползване върху поземлени имот и изпълнена върху него постройки и против В. Т. Д. за ревандикация на изпълнената в имота жилищна постройка.

Твърди се, че ищците за закупили през 1997 г. дворно място в с. *****, цялото от 842 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня, др. подобрения и трайни насаждения, съставляващи парцел V, пл. 92, в кв. 11 по регулационния план на с. *****, а сделката е обективирана в нотариален акт № 125, том X, дело 4549/1997 г. на ЛРС. През 2013 г. ищците се разпоредили с правата върху имота в полза на ответника В. Т. Д., като запазили за себе си заедно и поотделно, безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижимия имот.

На 02.04.2018 г. В. Т. Д. учредил в полза на ответника В. Т. Д. и Е. З. Д. право на ползване върху поземлен имот № *** по КККР на с. *****, одобрена със Заповед № РД - 18-43/18.03.2018г. на ИД на АГКК, с площ 936 кв. м., адрес на имота с. *****, *****, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилана, със застроена площ 86 кв. м., брой етажи 2.

През ноември 2018 г. ответникът В. Д. и Е. Д.и се настанили да живеят в лятната кухня, изградена в посочения по-горе поземлен имот. През септември 2022 г. между В. Д. и Т. Д. възникнал конфликт, а след влизането в сила решение, постановено по гр. д. № 1323/2022 г. на РС Ловеч, ищците били 1 лишени от ответника от възможността да ползват жилищната сграда в имота.

Пред полицията, сигнализирана за отнетия достъп до имота на ищците, ответникът В. Д. се е легитивирал с нотариален акт за учредено в негова полза право на ползване върху процесния имот.

Ищците оспорват правата на ответника В. Д. върху имота и наличието на основание за ползването му от негова страна, като претендират той да им им предаде владението върху него. Оспорват също възможността след учреденото в тяхна полза право на ползване върху имота през 2013 г. ответникът В. Д. да е можел да учреди право на ползване върху същия имот, в полза на ответника В. Д..

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са носители на правото на ползване заедно или поотделно върху процесният поземлен имот и изпълнената в него жилищна сграда, като осъди ответника В. Т. Д. да им предаде владението върху жилищна сграда и им присъди сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът В. Т. Д. признава предявената срещу него претенция за установяване по отношение на ищците, че те са носители на правото на ползване върху процесния имот и изпълнената върху него жилищна постройка.

Ответникът В. Д. оспорва да е създал на ищците пречки да си служат с процесния недвижим имот и поддържа, че преди учредяването от ответника В. Д. в негова полза и в полза на съпругата му на право на ползване върху процесния имот ищците са се отрекли от правото си на ползване върху същия имот.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между ***** и *****, от една страна и Т. В. Д., от друга страна, е постигнато съгласие и сключен договор по силата на който ***** и ***** продават на Д. дворно място в с. *****, Л., цялото от 842 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня, други подобрения и трайни насаждения, съставляващ по регулационния план на селото парцел V, пл. № 92, кв. 11, при граници: улица, дере, С. Г. И и наследници на Д.Ф.Д., за сумата то 110 000,00 лв. Съгласието е обективирано в нотариален акт за покупко-продажба № 125, том X, дело № 4549/1997 г.

През 2013 г. между Т. В. Д. и П. Генчева Д., от една страна и В. В. Д., от друга, е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първите продават на втория поземлен имот № *** по КККР на с. *****, одобрена със Заповед № РД - 18-43/18.03.2018г. на ИД на АГКК, с площ 936 кв. м., адрес на имота с. *****, *****, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилана, със застроена площ 86 кв. м, брой етажи 2, като запазват за 2 себе си правото на ползване заедно или поотделно, безвъзмездното, върху недвижимия имот, предмет на покупко-продажба, до края на живота си.

Казаното се установява от нотариален акт за покупко-продажба № 4, том I, рег. № 53, дело № 1/2013 г.

В. Т. Д., действащ чрез пълномощника си Т. В. Т., е учредил на В. Т. Д. и Е. З. Д., също действащи чрез пълномощника си Т. В. Д., пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху поземлен имот № *** по КККР на с. *****, одобрена със Заповед № РД - 18-43/18.03.2018г. на ИД на АГКК, с площ 936 кв. м., адрес на имота: с. *****, *****, заедно с построената в него сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилана, със застроена площ 86 кв. м, брой етажи 2. Съгласието е обективирано в нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижим имот № 200, том II, рег. 1148, дело № 145 от 2018 г.

Съдът е обявил за служебно известен му факта, че по влязло в сила решение № 444/26.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1323/2022 г. на РС Ловеч, е издадена заповед за защита в полза на В. Т. Д. против Т. В. Д., съгласно която Т. В. Д. е отстранен от съвместно обитаваното жилище с В. Т.

Д., находящо се на адрес: с. *****, *****, за срок от 10 (десет) месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 26.08.2022 год.

От показанията на разпитаните свидетели на страните – Славчев, Т. и Илиевски се установява, че ответникът В. Д. преди няколко години се установил, заедно със съпругата си, в с. *****. Двамата заживели в пристройка в двора на къщата на ищците. П. и Т. Д.и ползвали първия и втория етаж на къщата. След смъртта на съпругата на В. Д. между него и ищците и възникнали търкания. Д. подал сигнал до полицията с оплакване, че не е допускано от сина си и снаха си да живее в жилищната сграда в имота.

След жалбата В. Д. се преместил да живее на първия етаж на сградата, а ищците се преместили на втория. В началото на 2023 г. П. и Т. Д.и напуснали втория етаж на къщата след решението по спора за домашно насилие. В. Д. поставил катинар на втория етаж на жилищната сграда и продължил да обитава първия етаж. Със съдействието на полицията ищецът Д. успяла да изнесе лични вещи от втория етаж на жилищната сграда. След напускането на сградата ищците нямата достъп до нея.

Описаната фактическа обстановка се очертава на база приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните и от показанията на разпитаните свидетели, което са последователни, непротиворечиви вътрешно, помежду си и с останалите доказателства, изгладени са на база лични впечатления относно ползването на спорния имот, а свидетелите не са заинтересовани от изхода на спора.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявени са искове за установяване право на ползване върху поземлен 3 имот и изпълнена постройка с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и за ревандикация на жилищна сграда, с правна квалификация чл. 108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, включително на собственика на имота. Когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си новият собственик се лишава от всяка възможност да ползва вещта. По силата на учреденото право на ползване с вещта може да си служи само ползвателя лично или чрез трети лица, като я използва по предназначение, извлича нейните естествени или граждански плодове. След погасяването на правото на ползване, при настъпване на посочените в закона юридически факти - със смъртта на ползвателя физическо лице или с прекратяването на ползвателя юридическо лице, с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години; при сливане на качеството на ползвател и това на собственик; поради отказ от правото на ползване; по искане на собственика по реда на чл. 61 ЗС - собственикът придобива пълния обем правомощия, включени в съдържанието на правото на собственост, като може да ги осъществява в изцяло, вкл. да уреди право на ползване в полза на друго физически или юридическо лице.

Изложеното е отправна точка за преценка на спорните по делото въпроси във връзка с това са ли ищците носители на правото на ползване върху чужда вещ и ползва ли се тя без основание от ответника В. Д..

През 1997 г. ищците са закупили процесния поземлен имот с построената върху него жилищна сграда и друго трайни подобрения. През 2013 г. те са се разпоредили с правото на собственост върху поземления имот и жилищната сграда в полза на ответника В. Т. Д., като са запазили за себе си – заедно и поотделно пожизненото и безвъзмездно правото на ползване. След възникване правото на ползване не са настъпили основания, посочени в закона, за прекратяване правото на ползване. Ищците са си служили с поземления имот и жилищната сграда, като са живели в последната. През 2018 г. ответникът В. Д. е учредил право на ползване върху същата вещ (поземления имот и жилищната сграда) на ответника В. Д. и неговата съпруга, която впоследствие е починала. Към момента на учредяване правото на ползване В. Д. не е бил носител на правото на собственост в пълен обем, тъй като запазеното в полза на ищците право на ползване с акта, с който те са се разпоредили с правата върху имота в него полза, не се е погасило. С оглед на казаното актът, с който в полза на В. Д. и съпругата му е учредено право на ползване върху поземления имот и жилищната сграда, не е породил правно действие и не може да бъде противопоставен на ищците. Доказателствата по 4 делото дават основание да се приеме, че страните са били наясно, че акта за учредяване право на ползване не е породил действие, тъй като след сключването на учредителната сделка ответникът В. Д. и съпругата му не са започнали да ползват изцяло или отделни части от жилищната сграда, а са се настанили в отделна пристройка. След смъртта на съпругата на В. Д. са възникнали спорове във връзка с ползването на жилищната сграда, като ищците са допуснали Д. да ползва приземния етаж. Тези действия не променят направени по-горе извод за това, че страните са имали знание относно действието на сделката по учредяване на права. С оглед родствените връзки между тях, при напредналата възраст на ответника В. Д. естествено е ищците да му осигурят възможност да ползва етаж от жилищната сграда.

Изложеното дава основание на съда за приеме, че ищците са носители на правото на ползване върху поземления имот и изградената в него жилищна сграда, което са запазили след разпореждането с правото на собственост в полза на ответника В. Д..

Ответникът В. Д. ползва лично част от жилищната сграда, а достъпа до друга е ограничил, като е поставил катинар на входната врата към втория етаж. Ползването си той основана на учредено в негова полза право на ползване, което видно от изложеното по-горе, не е възникнало и не може да бъде противопоставено на ищците.

Преди образуването на производството по делото, във връзка с осъществен акт на насилие от ищеца Т. Д. над ответника В. Д., в полза на втория е издадена заповед за защита. Една от защитните мерки, включени в заповедта, е свързана с отстраняването на Т. Д. от съвместно обитание на процесното жилище, за срок от десет месеца.