Решение № 898 от 03.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501565 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 08.06.26г./с участието на секретаря Минова/ въззивно гражданско дело № 1565/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-22 състав от 28.04.25г. по г.д. № 11079/24г. са уважени /частично: за сума в размер на 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 04.05.24г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Р. И. против ЗК „Лев инс“ АД.

Решението на СГС се обжалва от Р. И. в отхвърлителната /негативна за ищеца/ част /жалбоподателят претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 47 000 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е частично основателна /атакуваното решение следва да бъде ревизирано частично/:

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради ПТП-е от 09.04.24г.; като пострадал от същото/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това Р. И. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗК „Лев инс“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на инцидента Р. А./.

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /Р. А./, противоправността на деянието му, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Р. А. и ЗК „Лев инс“ АД/ са установени /със събраните в процеса пред СГС доказателства: писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност/. Същите /изброените/ обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/.

1

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца, съответно налице ли е /и до какъв размер/ основание за редуциране на заявената имуществена отговорност на ответника при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В тази връзка /досежно посечените спорни обстоятелства/:

По делото не е спорно /този факт се явява и надлежно установен – доказан в процеса/, че в резултат на процесното ПТП-е ищецът е получил /претърпял/ мозъчно сътресение /именно с това обстоятелство първоинстанционният съдия е обосновал размера на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди/. Събраните в процеса /в това число и пред САС/ доказателства обаче /писмени – медицински документи и експертни; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ установят, че заради ПТП-е при ищеца е настъпила и увреда на слуха /която не подлежи на пълно възстановяване – съобразно експертната констатация в тази насока/. В същата насока /относно наличието на такова увреждане/ в процеса са събрани и гласни доказателства.

Липсват медицински документи /или друг вид доказателства/ при ищеца да е съществувало увреждане на слуха отпреди ПТП-е.

Липсват доказателства, които да съотнесат увреждането на слуха към друга причина /към медицинска такава или към различен от процесното ПТП-е злополучен инцидент/.

Констатации /извод/ в горните две насоки прави и приетата пред САС медицинска експертиза.

Именно посоченото обстоятелство – наличието на трайна увреда на слуха на ищеца /преценено в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/ позволява в полза на пострадалия да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 40 000 лева.

Този размер /който е по-нисък от претендирания от ищеца/ се явява обоснован с обстоятелството, че процесното увреждане на слуха все пак може /съобразно констатациите на вещите лица в тази насока/ да бъде възстановено частично във времето.

Относно предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

От една страна:

Приетите в първоинстанционния процес експертизи /авто-техническа и медицинска – преценени в съвкупност/ обосновават извод, че в момента на ПТП-е ищецът /като пътник в МПСво/ не е бил обезопасен с предпазен колан. Това обстоятелство следва /принципно и по дефиниция/ да бъде отчетено в негативен за пострадалия /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ аспект. Този факт обаче не може да обоснове съществена редукция /по-голяма от 15%/ на горното обезщетение – предвид обстоятелството, че предпазната роля на колана в случая би била малка: коланът по правило е ефективен при челни сблъсъци /където тялото на пострадалия залита напред/; коланът по правило ограничава движението на тялото, но не и на главата /тези факти са коментирани многократно в експертната практика по подобни казуси/. Настоящият случай обаче не е такъв: ударът е бил с коса насоченост, при което главата на пострадалия /в областта на слепоочието/ се е ударила в страничната вътрешна част на колата. В такава хипотеза /съобразно изложеното относно предпазното действие на колана/ посоченото защитно средство се явява частично неефективно.

С оглед изложеното: в полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 000 лева /която сума се получава след като горното обезщетение от 40 000 лева се редуцира с 15% и след като се приспадне вече присъденото от СГС сума в размер на 3 000 лева/. Върху посочената сума следва да се присъди и законна лихва за периода след 04.05.24г.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде разпределена /за производството и пред двете съдебни инстанции/. В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС в размер на 400 евро. Тази сума кореспондира по размер с 2 фактическата и правна сложност на въззивния процес и с актуалната практика на СЕС /съответно тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

При липса на проведено производство по чл. 248 от ГПК - адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за процеса пред СГС не може да бъде присъден.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-22 състав от 28.04.25г. по г.д. № 11079/24г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ на Р. А. И. ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за разликата над 3 000 лева до 34 000 лева и в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника съдебни разноски над 718 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на Р. А. И. ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 31 000 лева /допълнително към вече присъденото от СГС обезщетение в размер на 3 000 лева/ и законната лихва върху тази главница за периода от 04.05.24г. до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на адвокат К. Д. 250 евро – адвокатски хонорар за производството пред САС.

ОСЪЖДА Р. А. И. да плати на ЗК „Лев инс“ АД 117 евро – съдебни разноски за производството пред САС.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК „Лев инс“ АД да плати на САС допълнителна държавна такса в размер на 1 240 лева и 229 евро – съдебни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-22 състав от 28.04.25г. по г.д. № 11079/24г. в останалата обжалвана част.

Всички присъдени в настоящото решение суми в лева се дължат в еврова равностойност.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3