Определение № 707 от 04.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 03.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети окТ.ври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Т.ова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000466 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по постъпилите две въззивни жалби, подадени от името на Е. Р. М. и „Дженерали Застраховане“ АД срещу различни ЧАСТИ от Решение № 32/04.05.2023 г. постановено по електронно дело 20223400900026 (ТД26/2022 г.) по описа на Окръжен съд – Силистра, с които съответно е била отхвърлена претенцията на пострадало лице за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за неимуществени вреди понесени от пътник, увреден при ПТП, причинено от застрахован водач за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер на главница от 100 000 лв., а застрахователното дружество, подпомагано от друг застраховател е било осъдено да заплати това обезщетение до размер на 90 000 лв., както и обезщетение за настъпили имуществени вреди представляващи направени медицински разходи в размер н а 1817,03 лв. ведно със законна лихва върху тези суми от 02.12.2021 г. до окончателното им изплащане и са били разпределени разноските между страните.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на две различни части, подлежащи на обжалване като съдебен акт по същество. Въззивните жалби са депозирани в рамките на процесуалните срокове. Всеки от жалбоподателите /ищец и ответник в първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу съответната неизгодна за него част от решението.

Представляват се от надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички инстанции. Общото разглеждане на жалбите е допустимо.

По предварителните въпроси: Всяка от жалбите на въззивниците отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като насрещните страни, вкл. подпомагащия ответника 1 привлечен като помагач застраховател на друг участник в същото ПТП са упражнили право на отговор. Таксата за ожалване е внесена от въззивника застраховател, а пострадалия е бил освободен по реда на чл. 83, ал. 1 ГПК от внасяне на държавна такса с определение № 107/07.06.2022 г.

Доклад по жалбите:

Въззивникът Е. Р. М. , чрез адв. Н. Д. се оплаква за неправилно приложен чл. 52 ЗЗД и заложения в него принцип на справедливостта при определяне на неимуществените вреди от деликт, като счита, че не са обсъдени и отчетени всички обстоятелства, определящи паричния еквивалент на обезвредата, като емоционално, физическо, психическо сътресение на пострадалия(мъж в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, полагал основните грижи за многодетното си семейство, който не може да приеме коренната промяна в начина му на живот поради телесното увреждане, превърнало го в неравностойно и непълноценно човешко същество), за икономическата конюнктура в страната и не на последно място икономически процеси като инфлация, размери на средна работна заплата.

Сочи, че обезщетението не е било съобразено с непълното възстановяване на движенията на пострадалия и нужното допълнително лечение и очакваните бъдещи вреди, които са със сигурен и предвидим характер, и неминуемо ще настъпят. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 100 000 лв. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият

„Дженерали

Застраховане“

АД, чрез главен юрисконсулт М. оспорва в отговор оплакванията в тази въззивна жалба.

Смята, че няма предпоставки за увеличаване на изначално завишената при неправилно приложен принцип на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД претенция за неимуществени вреди. Евентуално сочи свои оплаквания по необосновано отхвърленото възражение за съпричиняване, като счита, че първоинстанционния съд въпреки събраните доказателства не е отчел правилно значението на неправомерното поведението на пострадалия, пътувал без предпазен колан, и така необосновано е достигнал до извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат. Настоява за отхвърляне на неоснователна въззивна жалба на Е. М. и моли за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение.

Помагачът на въззиваемия „Дженерали Застраховане“ АД , чрез юрисконсулт Т., е пропуснал срока за отговор по чл. 263 ГПК, но в становището си по жалбата на подпомагания от него ответник е заявил, че оспорва жалбата на ищеца като неоснователна и бланкетна.

Страните не са посочили доказателства по въззивния контрол срещу тази част от решението.

Като въззивник „Дженерали Застраховане“ АД , чрез пълномощника си излага оплаквания по установените от първата инстанция факти за противоправното поведение на участващите в ПТП водачи на МПС и точния механизъм на причиняване на вредоносния удар на двата авТ.обила и получените в резултат на този удар увреждания на пътника. Позовава се на процесуална пречка по упражняване на право на иск, обусловено от неправомерно поведение, за чиито престъпен характер се води неприключило 2 разследване, като сочи, че по делото са били установени предпоставките за привличане на обвиняем по образуваното досъдебно производство и първоинстанционният съд е следвало да спре производството по търговското дело, доколкото е налице престъпно обстоятелство пряко свързано с пораждане на покритата като риск отговорност на застрахования водач.

Според застрахователното дружество без съобразяване на резултат от проведеното наказателно производство, мотивите и изводите на първата инстанция за механизма на ПТП са останали необосновани, тъй като въпреки събраните експертизи не са били установени конкретни обстоятелства, определящи поведението на двамата участници – водачи на сблъскалите се авТ.обили. Сочи, че разкритите при разследването данни за употреба на алкохол и упойващо вещество лидокаин от застрахования водач и наркотично вещество от другия водач, застрахован от привлечения помагач, не са могли да бъдат съобразени за установяване на твърдяното независимо съизвършителство и общност на вината на двамата водачи, както и за установяване на основание за регресни претенции поради неправилното отклоняването на поставени допълнителни въпроси към експертите, включително и отказа на първата инстанция да допусне допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Отделно се оплаква и за неправилно установени факти по възражението за съпричиняването на значителните фрактури на крайника и таза преимуществено поради поведението на пътника, като е пренебрегнал заключението на експертите за липса на следи от употребен колан и несъмнено увреждане при контакт с терена на тялото на изхвърления от удара на платното пътник. В тази връзка се сочи и неправилно прилагане на чл. 52 ал.2 ЗЗД, изискващ намаляване на размера на обезщетението с поне 50 % като адекватна квота на значителния принос на самия пострадал. Въззивникът счита за неправилно остойностени неимуществените вреди, като намира за необосновано завишен размера от 90 000лв без да са установени усложнения в оздравителен процес на получените от пострадалия счупвания, приключващ обичайно до 30 дни и липса на обективни медицински данни за особено негативни последици от нараняванията или сериозно нарушение на психичното здраве на пострадалия. Оплаквания са посочени и за неправилно определен момент на забава на застрахователя, като се сочи игнорирането на законоустановен срок за разглеждане от застрахователя на претенция и липсата на съдействие от страна на пострадалия по представяне на доказателства за основанието на отговорността на застрахования и банкова сметка за изплащане на обезщетение. Моли за цялостна отмяна на неправилно осъждане, след спиране на производството до приключване на наказателно разследване и събиране на отказани от първата инстанция експертизи, отхвърляне на претенцията на пострадалия евентуално за намаляване размера на справедливото обезщетение след отчитане на съпричиняване. Моли за присъждане на разноски.

В отговор на тази въззивна жалба въззиваемият Е. Р. М. , чрез пълномощника си оспорва изложените оплаквания и доказателствени искания. Смята, че правилно е приложен принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди съгласно чл.

52 ЗЗД, като са отчетени не само доказаните с експертизите страдания от телесното увреждане и психическо разстройство, но и неприключилия и 3 понастоящем възстановителен процес и нужда от допълнително лечение, които ще травмират психически пострадалия и занапред, съответно се налага да се отчитат и предстоящите икономически показатели на повишаване на инфлацията в страната. Сочи като ново доказателство амбулаторния лист от нова консултация при специалист за продължаване на терапията на този пациент. Оспорва искането за спиране на производството, като счита че не е налице хипотеза на чл. 229, ал. 1 т. 4 или т. 5 ГПК, тъй като в гражданското производство не са разкрити обстоятелства с престъпен характер, които да налагат разследване, а доказателства за преюдициално висящо наказателно съдебно производство или поне повдигнато обвинение за престъпление липсват. Оспорва оплакванията по отхвърленото възражение за съпричиняване с доводи за правилно разпределена доказателствена тежест след зачитане на факти, установени от вещите лица и липса на категоричен извод за по-благоприятен резултат при ползван обезопасителен колан.

Възразява срещу допускане на нови доказателства, като счита исканията за преклудирани. Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.

Необжалвалият помагач на въззивника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт, уведомен за въззивната жалба на подпомагания ответник е депозирал становище с доводи за правилно установени от първа инстанция факти по механизма на причиняване на увреждания на пострадалия ищец с виновно поведение само на водача, застрахован при ответника и справедливото им остойностяване. Възразява срещу доказателствените искания на подпомаганата главна страна и моли за потвърждаване на решението в цялост.

По доказателствените искания:

Посочването на неприключило разследване на престъпния характер на поведение, което се сочи и като елемент на фактически състав, пораждащ отговорност на застрахован авТ.обилист изисква от въззивния съд да провери служебно сведенията за резултата от това разследване, доколкото той би имал преюдициално значение (по арг. от чл. 300 ГПК). От началото на наказателното преследване(привличането на конкретен извършител като обвиняем за пристъпно причиняване на телесно увреждане на конкретен пострадал) до постановяване на осъдителна или оправдателна присъда или приключване на разследването на друго основание, би била налице пречка за упражняване на обусловено от противоправността на деянието, причиняването на вредата и вината на извършителя право на иск за отговорност за гражданско-правните последици от престъплението. Без да се увери, че пречката не е възникнала или отпаднала, гражданския съд би постановил недопустим акт (т.1 от ТР ОСГТК 1/2017 ВКС). По делото в първата инстанция данни са били получени към 28.11.22г. и въз основа на тях е констатирана липсата на преюдициално разследване(определение №132/16.02.2023гпо в.ч.т.д.59/23г на АС- Варна), но понастоящем е изминала почти една година след заявената готовност на разследващия орган да привлича обвиняемо лице и това налага актуализиране на информацията за движението на досъдебното наказателно разследване. Едва след постъпване на нова информация въззивният състав ще може да прецени и нуждата от отстраняване на пречки по упражняване на правото на иск във въззивна 4 инстанция.

Поисканите от въззвиника „Дженерали Застраховане“ АД нови задачи към съдебно-медицинската експертиза, са посочени като доказателства за оспорените фактите по механизма на настъпване на процесния инцидент.

Въззивният съд преценява, че както поведението на двамата водачи, участвали в ПТП, така и обусловеността му от възможностите им за реакция според въздействие на различни по своя характер упойващи или психотропни вещества (удостоверени като налични в биохимичните проби, взети от разследващите органи), биха могли да бъдат предмет на въззивен контрол само при липса на приключило с присъда разследване и затова на този предварителен етап това искане не може да бъде разглеждано.