Решение № 89 от 15.04.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Елин Пелин, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100735 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Н. Р. Т., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.М. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.П. бул.

“П.ш.“ №...., ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „Ю.К.Б.я“ ЕООД, ЕИК........ със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.“ № 21, ет.9 искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на Договор за кредит № L307624 от 09.10.2022 г. сключен между ищеца и ответника е нищожна на основание чл.26, ал.1от ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Излага твърдения, че въз основа на процесния Договор за кредит № L307624 от 09.10.2022 г. ищецът следва да върне на ответното дружество сума в общ размер от 1839.74 лева при сума на получаване 1500.00 лева при ГПР 48,60 %, годишен лихвен процент 20 % при срок на кредита от 24 вноски.

С Договор за кредит № L307624 от 09.10.2022 г. ответникът се е задължил да заплати и такса за разглеждане в размер на 385,68 лева, която е 1 нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП по следните съображения:

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Допълнителната услуга в договора предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 380,38 лева води до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.

Налице е и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен основен правен принцип и в този смисъл е константната практика на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е, да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение – чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД.

Клаузата за такса за разглеждане от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като със сумата, която се претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В случая клаузата предвиждаща заплащането на еднократна такса в 2 размер на 380,38 лева е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит.

По този начин клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. В случая така уговорената клауза за такса разглеждане на искането не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори транспонирана в българското законодателство с §13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията произтичащи от договора. Според Директива 93/12/ЕИО, не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е в случая клаузата за заплащане на еднократна такса.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответника „Ю.К.Б.я“ ЕООД, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Х., с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и ги оспорва изцяло. Излагат се подробни аргументи 3 относно неоснователността на заявените претенции.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява, че между „Ю.К.Б.я“ ЕООД и Н. Р. Т. е сключен Договор за кредит № L307624 от 09.10.2022 г. въз основа на който ищецът следва да върне на ответното дружество сума в общ размер от 1839.74 лева при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48,60 %, годишен лихвен процент 20 % и срок на кредита от 24 вноски. Кредитополучателят Т. дължи на кредитодателя и сумата от 385,68 лева такса за разглеждане на кредита.

Установява се също така, че ответното дружество „Ю.К.Б.я“ ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищецът по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143148 от Закона за защита на потребителите.

Настоящият състав намира за основателни доводите на ищеца за нищожност на клаузата в процесния договор предвиждаща заплащане на такса разглеждане в размер на 385,68 лева по следните съображения:

Установява се, че между страните по делото въз основа на сключения Договора за кредит № L307624 от 09.10.2022 г. е възникнало валидно облигационно правоотношение, а клаузата в договора предвиждаща заплащане на такса разглеждане заобикаля закона и накърнява правата на кредитополучателя. Процесната клауза на договора предвижда, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса разглеждане, която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план приложение към индивидуалния договор за кредит.

Размерът на таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за 4 кредит. За да се избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите.

Видно е, че така уговорената Такса разглеждане на договора е във фиксиран размер и спрямо размера на отпуснатия кредит от 1500.00 лева представлява около ¼ от размера на получения заем, което сочи, че между дължимите престации от страните по договора липсва каквато и да било еквивалентност, тъй като заплащането на сумата от 385,68 лева от потребителя води до необосновано високо обогатяване на кредитора.

Изложеното обосновава извод за наличието на скрито увеличаване на дълга за кредитополучателя, което несъмнено е в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост при сключването на договора за потребителски кредит, както и в нарушение на принципа на добрите нрави.

Налице е и нарушение на принципа заложен в чл.10а, ал.2 от ЗПК, който позволява събирането на такси и комисионни по договорите за кредит, но не и такива, които са свързани с управлението или усвояването на кредита. В конкретния случай уговорената клауза за заплащане на такса за разглеждане в размер на 385,68 лева по своята същност е услуга, която е свързана с усвояването на кредита, доколкото разглеждането и предоставянето на поискания от потребителя кредит е дейност, която финансовата институция следва да извърши при разглеждане на отправеното искане чрез преценка на наличните документи и отпускане на исканата сума.

Това обаче са действия, които финансовата институция следва да извърши в хода на исканото кредитиране и разходите за тези дейности следва да са включени в цената на услугата, а не да се събира отделна допълнителна такса за извършването им, какво в случая е уговорено в процесния договор за кредит.

Ето защо настоящият състав намира, че таксата разглеждане включена в процесния договор по своята същност представлява дейност, която по принцип е свързана с обичайната при отпускането на подобен вид кредити, а именно разглеждане на искането на потребителя и отпускане на исканата сума. Заплащането на подобна услуга поставя потребителя в неравностойно 5 положение спрямо кредитора, тъй като е задължен да плати на кредитора нещо, което по принцип той има като реално право и не дължи допълнителни такси за извършването му, което несъмнено сочи на нарушаване на принципа на справедливостта.

Не могат да бъдат споделени и доводите на ответното дружество, че в случая се касае за индивидуално уговорена клауза по договора, за която ищецът изрично е уведомен и я приел с подписването на договора, тъй като очевидно при сключването на договора е използван стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и липсват каквито и да било доказателства, че по процесният договор е сключен по искане на кредитополучателя по негово предложение и той е запознат изрично и информиран за последиците от уговяране на процесната клауза.

Ето защо в случая е налице нарушение на принципа заложен в чл.144, т.9 от Закона за защита на потребителите доколкото процесната клауза се явява в противоречие с посочената правна норма, тъй като се касае за клауза, която дефинирана по начина посочен в процесния договор не сочи на индивидуално уговорена между страните клауза, а на използван от кредитодателя стандартен формуляр по този тип договор. Според чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи са нищожни, освен ако страните не са ги уговорили индивидуално. В случая както бе посочено, не се установява наличието на уговорка, при която потребителят е можел да повлияе по някакъв начин на съдържанието на посочената клауза, което води до наличието на неравноправния й характер по смисъла на чл.144, т.9 от Закона за защита на потребителите. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. според която всака клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържане не може да бъде приета за индивидуално уговорена между страните.