Решение № 333 от 14.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330207589 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. М. против Наказателно постановление № 21 – 1030 – 006810 от 20.07.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 750 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се моли за неговата отмяна.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

На 23.12.2020 г. в 13,00 часа в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел Скобелева майка в посока запад, жалбоподателката управлявала товарен автомобил „Исузу“ с рег. № *** – чужда собственост, със скорост 109 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.

След отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост в полза на водача, наказуемата скорост, с която се движел описаният автомобил била 105 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишение на максимално разрешената скорост в населено място, а именно не повече от 50 км/ч, било заснето с АТСС ARH CAM S1 № 11743СА, като АУАН бил съставен след попълнена декларация от ползвателя на МПС, в присъствието на водача.

Във връзка с направените констатации, както вече се отбеляза, в присъствието на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АВ, № 192911 от 28.06.2021 г. от Ст. Ст.

Як., на длъжност полицейски инспектор при ОД на МВР, сектор "Пътна полиция" - Пловдив, който бил подписан от М., с изричното отбелязване от нейна страна, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на М. М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от настоящата съдебна инстанция фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Я., разпитан в качеството на свидетел. Показанията на същия, съдът кредитира изцяло като обективни, логични, последователни и кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – АУАН, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или система рег. № 1030р – 41254; снимка на АТСС; Удостоверение за одобрен тип средство за 2 измерване № 17.09.5126; Протокол № 65-С–ИСИС/ 28.09.2020 г.; снимков материал № 0428313; справка за собственици на превозно средство; декларация по чл. 188 ЗДвП от 08.06.2021г.; справка за нарушител/ водач;

Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К – 251/ 15.01.2021 г. , Заповед № 317з – 1633/20.04.2015 г.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателката, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правилва правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателката да разбере за какво поведение е санкционирана.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателката М., управлявайки товарен автомобил „ИСУЗУ“ с рег. № ***, с наказуема скорост от 105 км/ч, превишавайки с 55 км/ ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал.

1 ЗДвП. Всъщност, както вече беше посочено, самата жалбоподателка не оспорва, че на датата, времето и мястото, посочени в постановлението е управлявала процесния автомобил.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо 3 средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип АТСС АРH CAМ S1 № 11743 СА, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

С оглед възраженията на жалбоподателката е необходимо да се отбележи следното:

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че АУАН и НП са издадени при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г. / изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

4

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

В протокола по чл. 10 от Наредбата надлежно са попълнени номерата на първо и последно статично изображение, като процесното попада между тях.

Според трайната съдебна практика, обаче дори такива да не бяха попълнени или да бе налице несъответствие между тях и номера на представеното по делото статично изображение, пропускът не би бил съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено би се установила от останалите негови реквизити - дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, като е налице пълно съответствие между тези изложени в протокола и тези посочени в АУАН и НП.

Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на

Административен съд – Пловдив, и

5 др.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.

Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в АУАН и НП време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.

На следващо място, при съставяне на постановлението са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Както вече се отбеляза по делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-41254 г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. Посочената разпоредба задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление.